Само в дигитален формат: пълнолетни младежи
Към мисионерите, ненадейно получили нови назначения
Настъпи ли изненадващ обрат във вашата мисия? Следват съвети от някой, който разбира до известна степен през какво преминавате.
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Мнозина от вас, мисионери, не сте там, където очаквахте да бъдете сега – чакайки да разберете какво ще бъде вашето ново назначение, или дали ще се върнете обратно у дома. Наблюдавайки развоя на нещата, в ума ми изплуваха болезнени спомени от моята собствена мисия преди години. Помислих си, че мога да споделя някои гледни точки, които може да са полезни – от една преназначена мисионерка към други в подобно положение.
Албанска евакуация
В началото на 1997 г. бях мисионерка в Албания. Колежките ми и аз обичахме провинцията, вкусните баници със спанак и сирене, както и звучността на езика, който така ревностно се стараехме да научим. Най-вече обичахме да работим с хората там.
С течение на времето, напрежението в политическия климат около нас започна да расте. Опитвахме се да останем съсредоточени върху споделянето на Евангелието, но не можеше да не дочуваме новини за бунтовническите формирования, които набираха сили из страната. Тогава правителството наложи полицейски час и нещата се ожесточиха. Нацията отиваше към гражданска война.
Накрая, на 14 март, цялата ни мисия беше евакуирана. Никога няма да забравя телефонното обаждане, с което ни уведомиха, че е време да се съберем, за да може да бъдем изведени от страната. В мен се бореха противоречащи мисли и чувства. Разбира се, че исках да съм в безопасност, но мисълта, че напускам семействата, които така заобичах, особено в тази хаотична ситуация, разби сърцето ми. Дори нямахме възможността да се сбогуваме.
Нашето извеждане от страната включваше транспортиране с хеликоптер до самолетоносач и след това кратък трансфер в Италия, преди да бъдем преназначени в други мисии. Аз се озовах в Англия. Беше бързо, в известна степен вълнуващо, но в по-голямата си част наистина трудно. Един от последните ми спомени за Албания е как гледах смаляването на пейзажа пред хеликоптера, чудейки се какво ще се случи с хората, които остават.
Намиране на мир
Макар подробностите на вашите преживявания да са различни от моите, обзалагам се, че някои от вас изпитват подобни смесени емоции в момента. Така че се надявам, това, което следва да споделя също да резонира с вас. Следват шест принципа, които ми помогнаха да намеря мир след шокиращите обрати, настъпили по време на моята пълновременна мисия:
-
Свързвайте се с другите. Може да изпитвате чувства на тъга и объркване, които да ви карат да се отдръпвате от другите. Но е важно да останете в контакт, особено през предстоящото време, докато се приспособите. Обръщайте се към хора, които ви помагат да оставате позитивно и оптимистично настроени. С наличните в днешно време технологии, наистина нямате извинение! Навярно бихте могли да намерите някого, с когото да упражнявате вашия чужд език. Дори може да поддържате връзка с онези, на които сте служили и преподавали. Въпреки че може да чувствате, че не сте на правилното място, вие не сте сами. Макар вашите близки и приятели да не знаят как да ви подкрепят по идеален начин, обзалагам се, че повечето от тях са искрено загрижени за вас и искат да сте добре.
-
Не спирайте да споделяте свидетелството си. Независимо къде се намирате в географско отношение, докато четете това, не се съмнявам, че сте заобиколени от хора, които биха били благословени да чуят вашата уникална гледна точка. Недейте да избягвате да споделяте това, което сте научили и усетили като пълновременни мисионери – без значение колко време сте прекарали в мисията си. Като превъртате на лента последните събития и разпознавате Божията ръка в живота си, споделяйте тези прозрения с хората, които обичате. Може би научен от вашето приключение урок е точно това, което някой се нуждае да чуе.
-
Уповавайте се на това, че Небесният Отец ви познава. Познайте какво? Бог е знаел, че това ще се случи! Той знае всичко, което се случва във вашия живот. А вашият Спасител, Исус Христос, разбира точно как се чувствате. Те са заедно с вас, докато вървите по пътеката, и могат да ви утешават чрез Светия Дух. Душевната болка може да трае дълго време, и това е нормално. Уповавайте се на Господните думи: „Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (Учение и завети 84:88).
-
Бъдете търпеливи, докато скърбите. Чувствате ли се ядосани? Тъжни? Разстроени? Или си мислите: „Това е толкова нечестно!“? Може би изпитвате изцяло различна палитра от емоции. Просто знайте, че каквото и да изпитвате сега, то е основателно. Вие оплаквате загуба и е важно да бъдете търпеливи със себе си, докато преминете през този процес. Същевременно внимавайте да не преувеличавате нещата с цел привличане на внимание или да задълбавате в миналото по начин, който засяга способността ви да функционирате днес. Ако чувствате, че се затруднявате да преодолеете това по правилните начини, помолете вашия епископ или президент на мисия да ви свърже с професионален съветник. Не е срамно да помолите за помощ.
-
Полагайте усилия да каните Духа. Продължете да се потапяте в евангелската работа. Ако бъдете преназначени, продължавайте да се подчинявате на правилата на мисията. Всеки ден намирайте начини да показвате на Духа, че искате Той да бъде с вас, и записвайте вдъхновенията, които получавате от Него. Това да оставате близо до Духа ще ви помага да вземате решения за бъдещето си, както и да намирате утеха в сегашното си положение.
-
Имайте увереност, че все още сте „призовани за делото“. Дълго време си мислех, че моето „призование“ беше там, където бях назначена да служа като мисионерка. Щеше ми се по-рано да бях разбрала, че моето истинско призование е да служа на Божиите чеда, където и да се намирам. Дори след като свалих черната си мисионерска табелка, все още бях обвързана чрез сключения от мен кръщелен завет да взема върху си името на Исус Христос и всеки ден да се отнасям към другите, така както би го правил Той. Независимо дали имате ново назначение за мисия или сте освободени от пълновременна служба, бъдете сигурни, че вашите таланти могат да бъдат използвани за изграждането на Божието царство, където и да се намирате.
В Неговите ръце
Мисля, че един от най-стресообразуващите аспекти на напускането на Албания бе това, че изоставихме току-що обърнати във вярата светии, които трябваше да живеят според Евангелието без наша помощ. Но знаете ли какво? Те се справиха чудесно. Макар ние да не бяхме там да им помагаме, Бог беше с тях. Делото в тази страна има напредък, откакто напуснах преди повече от 20 години, и светиите са силни.
Така че, скъпи мисионери, продължавайте да търсите божествената намеса в това, което предстои да ви се случва занапред. Все още има хора, които се нуждаят от вашия глас, и има изобилна радост, която да откривате. Използвайте това уникално преживяване като възможност да задълбочавате връзката си с Бог. Нека Той да ви благославя, докато продължавате напред с вяра.