Само в дигитален формат: пълнолетни младежи

В очакване на запечатването

От Еа Юрю

Въпреки че плановете ни се промениха, ние станахме по-сплотени и се доближихме до Бог.

Авторката живее в Канто, Япония.

Годеникът ми и аз щяхме да бъдем запечатани този месец в храма Сапоро Япония. Тогава обстановката започна да се променя заради коронавируса. При всяка нова промяна, аз търсех напътствия от Бог чрез молитва, четене на Писанията и слушане на речи от общата конференция. Докато вземах решения за бъдещето, повтарях този процес отново и отново. В крайна сметка, храмовете бяха затворени. Към момента все още чакаме да бъдем запечатани. Но виждам как Бог ни помага в това трудно време.

Благословии в условията на нарастваща несигурност

Честно казано, това преживяване се оказа трудно. Но също така изпълнено с много благословии. Писането в дневник ми помага да разпознавам тези благословии и е източник на удовлетворение в това трудно време.

Една от получените благословии е, че връзката между мен и моя годеник стана по-здрава. Той и аз живеехме на различни места, всеки водеше отделен живот и не можехме да бъдем заедно. Но решихме да се молим заедно и да обсъждаме нещата, които научаваме от нашето изучаване на Евангелието. Взимахме решения заедно. Макар да останахме физически разделени, нашата връзка се задълбочи и сега сме по-близки.

Продължаване напред

Накрая решихме да сключим граждански брак. Не знам кога ще можем да бъдем запечатани в храма, но с нетърпение очаквам този момент.

Вярвам, че има какво да научим от тази световна пандемия. Осланям се на това, че Господ има план за нашето вечно добро, независимо какво се случва в света около нас, „защото Той обича света и дори дава живота Си, за да привлече всички човеци към Себе си“ (2 Нефи 26:24).

Вярвам, че Господ иска да помогне на всички ни да намерим щастие в това трудно положение. Аз вече намерих мир, съсредоточавайки се в благословиите, които имам. Ако имате подобни изпитания в момента, не се отчайвайте. Тази пандемия дори може да укрепи свидетелството ви.