Местни новини
Ехото на моя вик
Както знаем, ехото е звук, отразен от повърхност, който се чува след действителния звук. Когато извикаме, също чуваме ехо. Когато зададем въпрос, идва отговор. Когато размишляваме, се раждат решения. Когато търсим, намираме.
Виждам и разбирам тази връзка. Разбирам и обратното – ако няма вик, няма ехо и осъзнах това, докато слушах общата конференция през последните години. Когато слушаме ръководителите, духовна информация започва да се влива в душите ни като мощен поток, но какво остава в ума ни? Помислих си – какво всъщност запомних, какво научих, какво ще прилагам. Забелязала съм, че запомням най-добре ученията, чиито теми вече са се установили в ума ми. Постоянните мисли и въпроси са станали като вик към небесата, несъзнателно, без да признавам, че търся вдъхновение, без да ги споменавам в молитвите си. Просто размишлявах. Въпреки това, този вик се върна, отекващ в словата на говорителите. Както викът, така и ехото са същият звук и това е вълнуващо. Всички, които се подготвят да слушат излъчването на общата конференция, могат да го почувстват, нужно е само да изпълнят умовете си с мисли, въпроси, един вид духовен вик, и после да дойдат, да седнат и тихо да се заслушат в ехото …