Докато се подготвяме за конферецията
Докато размишлявах за общата конференция, прочетох за нейната история.
Първата обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се провежда два месеца след възстановяването на Църквата във Файет, щата Ню Йорк. На нея присъстват 30 члена и няколко гости. Оттогава насам много неща са се променили: в момента има 21 000 места в залата за конференции. Също, тя не е единственото място, на което отиваме, за да гледаме конференцията. Можем да гледаме на запис или пряко нейното излъчване. Речите, произнасяни на общата конференция, сега се слушат от милиони хора по целия свят.
Прочитането на историята на общата конференция ме накара да се заинтересувам: кога се провежда първата обща конференция? Преди създаването на света сме били поканени на едно събрание, на което сме научили, че за да се развием допълнително, ние е трябвало да получим тела и да водим живот на тази материална земя и тук трябва да се научим да упражняваме свободната си воля и да се научим да избираме между добро и зло. Научили сме, че ще грешим и ще се нуждаем от Спасител.
По-нататък Бог лично говори с нашите първи родители, Адам и Ева.
Той им говори в Едемската градина и след като те са изгонени от рая поради Падението.
Първото ни събрание е подобно на обща конференция, а другите случаи, когато Божии пророци са виждали Бог, са били като лично общение. Пророците, получили Божието слово, го предавали на хората като говорели на градски площади, в храмове и на други места.
Събирането на народа Израилев на Синайската планина също ми напомня за общата конференция. Тази история ме учи на това колко е важно да сме търпеливи и да получаваме Господното слово.
След това Господ учи хората: „И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание“ (Изход 19:5). Това действително е удивително обещание. За да се случи това, ние трябва да се вслушваме в Божия глас и да спазваме Неговите заповеди.
Друго специално събрание, описано в Книгата на Мормон, се случва по времето на цар Вениамин, около 124 години преди раждането на Христос. Самият цар Вениамин повиква народа си на това събрание, за да чуят какво има да каже „и също, за да могат да въздадат благодарности на Господа, техния Бог“ (Мосия 2:4). Той моли всички да приемат сериозно словата му, да се вслушат в него и да отворят ушите си, за да чуят, и да отворят сърцата си, за да раберат, също и умовете си, „та тайнствата Божии да могат да бъдат разкрити пред погледа (им)“ (Мосия 2:9).
Когато хората идват на такива събирания, те принасят жертви на Господ. Как можем да се готвим за обща конференция в днешно време и каква жертва можем да принесем на Господ? От какво трябва да се откажем, за да чуем словото Господне, което ще благославя живота ни?
Имаме прекрасни възможности и ресурси, които ни позволяват да чуваме. Не е нужно да отидем на Синайската планина, дори не е необходимо да вземем семействата си и да отпътуваме за храма. Можем да чуваме словата на пророците направо в домовете си. Обаче трябва да сме подготвени, да сме смирени и търпеливи, да станем „(Негово) собствено притежание“ и да отворим ума си.
Както Бог благославя Адам и Ева като им говори и им предоставя безценна информация и напътствия, Той може да ни благославя чрез общата конференция. По време на тези конференции ръководителите на Църквата говорят и ни съветват това, което Господ желае да чуем. Като слушаме тези слова, ние чувстваме, че получаваме отговори на нашите въпроси. Ако ги записваме и прилагаме, Господ чрез лично откровение потвърждава истинността на словата, които чуваме, и ни показва по начини, които са приемливи и разбираеми, че Той познава всеки един от нас, че е загрижен за нас и ни напътства през целия ни живот.
Знам, че Небесният Отец винаги ще ни благославя, когато приемаме сериозно словата Му и им обръщаме нужното внимание, като изслушваме Него и избраните от Него ръководители. Знам, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Църквата на Бог на земята и че пророците говорят Неговите слова, които се отнасят за нас днес.