Как се подготвих за общата конференция
Преди 20 години си мислех: „Конференцията вече свърши ли? Добре, все още имам време да я изгледам“.
Преди 15 години си мислех: „Седмица преди конференцията започвам болезнено да си припомням, че ще трябва да седя седнала 8 часа подред“.
Преди 10 години си мислех: „Може би ще ни покажат нещо интересно? Харесва ми президент Айринг“.
Преди 8 години общата конференция стана част от моя живот и аз съзнателно открих истински източник на откровения и духовна подкрепа за себе си. Мисля че една моя приятелка Олга каза, че можеш предварително да се молиш и попиташ Небесния Отец да отговори на въпроса ти. Обаче всъщност го забравих.
Този път аз реших да упражня вяра и да се запозная предварително с брошурата за подготовка за общата конференция. Там всъщност намерих добри идеи. И после не можах да се спра.
Взех друга брошура, сложих я на нощното ми шкафче и реших да не я слагам в чекмеджето, а да размишлявам над въпросите си винаги, когато я видя.
Щеше да е много интересно да задам въпрос, да получа отговор и да почувствам как Небесният Отец ще ми отговори, защото обещанията бяха толкова конкретни и ясни. Това дори ми се стори малко необикновено. Толкова ли съм важна за Него, че да получа отговор на такова голямо събитие?
Разбира се, в началото започнаха да ми хрумват различни теми, докато метафорично плувах в плитки води, но тогава осъзнах: „трябва да проявиш вяра и да зададеш най-трудните си въпроси, които винаги са те безпокоили“. Знаете, това са въпросите, на които искаш да знаеш отговора тук и сега или иначе светът ще започне да изглежда нелогичен.
Започнах да съм все по-сериозна относно плановете си, че започнах стриктно да спазвам указанията: да се помоля, да запиша, да размишлявам и после да слушам конференцията. Това беше важно, защото се боях да не би да не получа моите отговори и исках да направя всичко по силите си.
Ами ако не получа отговора? Тогава какво да правя с обещанията на пророка?
Тогава направих следната стъпка в неизвестното – действително повярвах.
Повярвах, че всичко със сигурност ще се получи.
Имах само три въпроса: веднага получих отговора на първия… Точно по средата на молитвата ми, докато бях до нощното ми шкафче.
Почувствах, че вече знам отговора на този въпрос, просто исках да задълбая малко по-надълбоко. Потокът ми от мисли бе последван от доброто усещане, че търся достатъчно и че имам налично всичкото познание и че върша всичко така, както трябва.
Ама как така? Аз още не бях стигнала до общата конференция. Дали не трябваше да се добави нещо към този отговор? Чуйте обаче! Отговорът беше окончателен.
Отговорът на втория ми въпрос го намерих седмица преди конференцията, докато изучавах Писанията. Отговорът беше толкова ясен, че лесно можех да сложа точка на размишленията ми по въпроса. В този ден вече бях променила нагласата си от очаквания до това да съм готова да слушам. Това бе чудо, защото знаех: Небесният Отец вече работи с мен и подготовката е в разгара си.
Третият въпрос беше най-труден, защото беше във връзка с учението на Църквата за началото на живота на земята. От много време бях мислила за това. Безпокоях се, търсех отговори и от време на време получавах по малко. Понякога се получаваше размазана картина, а понякога тя се разпадаше. В крайна сметка помислих, че ще разбера това напълно чак след като премина през „завесата“.
Как изобщо имах куража да задам точно тогава този въпрос? На какво разчитах? А аз определено не исках да поставям срокове, особено за моя Бог.
Беше нещо сериозно. Започнах да слушам конференцията с много надежда (и емоционални пируети). Действително получих моя отговор към средата. Не получих всичко, но получих голяма част, която свърза в едно всички мои мисли по този въпрос и изпълни сърцето и ума ми със свидетелство, че всичко на този свят е логично и че подробностите не са случайни, и че Бог никога не греши. Той предостави начин за мен да разбера историята, която бе източник на цялото ми безпокойство. Бях толкова щастлива, защото осъзнах не само логиката, но и красотата на този момент и на Неговото решение.
Сега, това преживяване е мое. Толкова съм благодарна, че ни е поверена такава свещена възможност – да чуваме живото Божие слово и да получаваме личното ни потвърждение от Духа. Не се получи по начина, по който с го бях представяла, но определено бе по най-добрия възможен начин!