„Красотата на остаряването“, Лиахона, септ. 2022 г.
Да остаряваме във вярата
Красотата на остаряването
Предпочитам лицето ми да е с бръчки от смях и сълзи.
Спомням си как като дете се вглеждах в набръчканите бузи на моята баба. Имаше бръчки в ъгълчетата на очите ѝ и тънки линии над горната ѝ устна. Попитах я как можех да се предпазя да не получавам бръчки.
„Не се усмихвай – каза тя. – И недей да плачеш“.
Последвах съвета ѝ, но само за ден. След което се отказах. Как може човек да живее без да се усмихва или плаче? Реших, че предпочитам лицето ми да е с бръчки от смях и сълзи.
В Книгата на Мормон Лехий учи сина си Яков, че имаме този земен живот, за да имаме радост (вж. 2 Нефи 2:25). Но също и учи, че за да познаем радостта, трябва да изпитаме скръб (вж. 2 Нефи 2:22–23). Била съм свидетел както на радостта, така и на скръбта, които са се изписвали по лицата на хората, които се радват на живота. Върху лицата им са изписани историите на техния живот.
Съгласна съм с човека, който е казал: „Красивите стари хора са произведение на изкуството“1. Някои хора с напредване на възрастта развиват характер, който ги прави забележителни. Например вглеждала съм се в очите на матроните на храма с побелели коси, облечени в бяло и съм се изумявала от невероятното излъчване, което струи от очите им и озарява усмихнатите им лица.
Сега, когато аз самата вече остарявам, разбирам, че с напредването на възрастта идват и определени радости. Например станала съм много по-уверена в собственото си тяло. Благодарна съм, че то все още ми върши работа! Може да вървя по-бавно и да говоря по-бавно отпреди. Може скутът ми да е станал по-пухкав, а ръцете ми по-мекички. Но предпочитам да мисля, че ласките ми също така са станали по-нежни.
Знам, че все още мога да се развивам и да се уча, и че „всяко едно качество на мъдростта, което придобием в този живот, ще възкръсне с нас при възкресението“ (Учение и завети 130:18). И така, нямам търпение да се уча на още уроци. Дори повече – мога да помагам на другите, като например на моите внуци, да се учат от историите от моя живот, които мога да споделям с тях.
Позират модели
Аз и съпругът ми в още по-голяма степен се приемаме един друг и знаем, че и ние можем все още да се учим и израстваме заедно. Бракът ни е бил обогатен от бурите, през които сме преминали заедно. Децата ни, вече пораснали, ни карат да се гордеем или да се притесняваме – зависи от деня. Внуците ни носят истинска радост и щастие.
И с годините осъзнаваме, че земният живот не продължава вечно. Сега е времето да свърша всички неща, които ми се иска да направя. Ако не сега, кога? „Ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си“ (Алма 34:32). Надявам се, че с напредването на възрастта ние си даваме сметка, че сега е времето да изкажем неизказаното, да възстановим взаимоотношенията и да постигнем оставащите цели.
Като остарявам, се замислям за наследството, което ще оставя на своето поколение. Надявам се, че част от него ще бъде знанието, че докато изпитвам радости и скърби, аз придобивам мъдрост. И благодарение на това, откривам красота в самото остаряване.
Авторката живее в щата Калифорния, САЩ.