„Аз ли съм единственият пълнолетен младеж, на когото му е трудно да открие целта си?“, Лиахона, септ. 2022 г.
Пълнолетни младежи
Аз ли съм единственият пълнолетен младеж, на когото му е трудно да открие целта си?
Чувствах се така сякаш бях „оплескала“ плана – моят план за мен и този на Бог за мен.
На 25-ия си рожден ден подреждах стаята си. Всичко беше бъркотия и не спирах да си мисля как и животът ми беше бъркотия. Не бях постигнала това, което си представях, че ще съм постигнала до 25-годишна възраст. Не бях там, където трябваше да бъда.
Замислих се как се чувствах като тийнейджър, когато си получих патриархалната благословия. Всеки път, когато я четях, си представях почти съвършен човек. Но си дадох сметка, че не се бях превърнала в човека от моите представи. Зачудих се, ако тогава можех да видя каква съм сега, дали щях да се разочаровам?
Изведнъж избухнах в сълзи. Чувствах се така, все едно бях „оплескала“ плана на живота си. Не бях допуснала някакви катастрофални грешки, но и чувствах, че не бях постигнала кой знае какво. Нямах цел. Всички останали се справяха, а ето ме и мен – обляна в сълзи на пода в стаята ми, чувствайки се така все едно животът ми беше пропилян.
Чувствах се самотна в объркването и отчаянието си. Но дори и в онзи момент, знаех, че едва ли съм единственият пълнолетен младеж, на когото му е трудно да открие целта си. Разговаряйки с другите, си дадох сметка, че животът на много малко хора се развива точно по план. Това ми помага да не се чувствам така сама.
Също ми помага да си спомням, че Небесният Отец не иска да се чувствам като че ли съм се провалила. Той иска да „бърза(м) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда“ (2 Нефи 31:20). Той вярва в способността ми да се променям и да израствам чрез силата на Единението на Спасителя. Само Сатана би искал да си казвам, че съм изпуснала възможността да се превърна в човека, който Небесният Отец знае, че мога да бъда.
Разбиране на плана на щастие
Много от нас понякога се чувстват обезнадеждени по отношение на бъдещето. Това може би е така, защото сме разбрали погрешно Божия план на щастие. Може би си представяме живота си като видео игра – някакъв определен сюжет, който трябва да следваме, за да спечелим. Но нещата не стоят така. Всеки ден правим избори, променяме се и израстваме. Няма нищо статично или фиксирано. Нашите избори никога няма да изненадат Небесния Отец, но те въпреки всичко си остават наши избори. Ние пишем собствената си история, заедно с Него, в самия процес.
И ако позволяваме на „Христос (да) бъде Авторът и Завършителят на (нашата) история“1, можем винаги да гледаме с увереност към един вечен, щастлив край.
Понякога правим грешки или изгубваме посоката, позволявайки си да се скитаме безцелно завинаги.
Но това е Евангелие на надежда. На изгубени, но намерени неща. Това е Евангелие на изучаване. На прошка. На нови опити. Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Покаянието не е план Б, то е самият план“2.
Любовта на Небесния Отец към нас е съвършена, както и Неговият план за нас. Това е един съвършен план за несъвършени хора, който е съставен с грижа и разбиране за нашите нужди и потенциал. В Неговия план има място за нашите провали – нашите искрени грешки, натрапчиви грехове и лутането ни в пустинята. Има място в плана Му и за нашите успехи, които постигаме всеки път, когато Го следваме и се опитваме отново.
Да открием целта си
След онзи рожден ден съм прекарала много време в размишления над целта си. Все още не съм си изяснила всичко. Но вече не се притеснявам толкова. Знам, че Бог ме познава и че, ако се обръщам към Него, Той ще ми помага да внасям смисъл в ситуацията, в която се намирам.
Може би някой ден някой ще открие лек за рака или ще сложи край на световния глад, или ще постигне световен мир. Но някой днес ще утеши скърбящ приятел или ще помогне на непознат в трудност или ще се моли за първи път от години. И смятам, че всичко това означава нещо, дори означава всичко.
Истината е, че повечето от нас няма да направят в този живот нещо славно или променящо света. Но това не означава, че нямаме цел. Нашата най-голяма цел като чеда на Бог е да ставаме като Него. И ние се доближаваме до изпълнението на тази цел, като всеки ден вършим дребни неща, за да следваме Исус Христос.
С времето съм приела присърце евангелското учение, че „великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства“ (Алма 37:6). Когато поглеждам назад към живота си, не виждам нищо грандиозно. Но виждам много „малки и прости средства“, които са били от голямо значение. И знам, че чрез благодатта на Спасителя, моите малки, изпълнени с вяра усилия ми проправят път да ставам по-подобна на Него.
Ничия пътека няма да е като вашата. Но ако давате всичко от себе си да правите крачки към Христос, то вие сте на добра пътека. Всемогъщият Създател вярва във вас, така че повярвайте и вие в себе си. Бог е приготвил удивителни неща за вас и дори когато се чувствате малки и незначителни, Той „ще ви помага да се превърнете в нещо по-велико от това, което някога сте си представяли“3.