„Надежда и утеха в Христос“, Лиахона, септ. 2022 г.
Надежда и утеха в Христос
Нека разчитаме на обещанието, че Господ помни и възнаграждава Своите верни светии.
Можем здраво да обвържем най-голямата си надежда с Исус Христос и Неговото Единение.
Снимка на ръка от статуя на Христос от Скот Лоу
Йенс и Ане Катрин Андерсен имали дълбоко и постоянно свидетелство за истинността на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Въпреки гневните тълпи и общественост и преследване от страна на енориите, те се присъединили към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни през 1861 г.
До пролетта на следващата година те се вслушали в призива да отидат в Сион и пропътували 8 000 км., докато стигнали до Долината на соленото езеро. Събирането им в Сион означавало да изоставят добрия си живот в Дания, в това число приятели, близки роднини и една красива ферма, която била предавана от поколение на поколение от бащата на най-големия син. Разположена в село Ведум, близо до Олборг, на плодородния полуостров Ютланд в северна Дания, фермата била обширна и продуктивна. В нея намирали работа десетки хора и тя била източник на уважение и прехрана за семейство Андерсен.
Като споделили средствата си със своите обърнали се във вярата съмишленици, Йенс и Ане Катрин платили разходите по емигрирането на близо 60 други светии, отправили се към Сион. На 6 април 1862 г. семейство Андерсен, заедно със своя 18-годишен син Андрю, се присъединили към 400 други датски светии на малък параход на име Албион и отплавали за Хамбург, Германия. След като пристигнали в Хамбург след два дни път, те се присъединили към други събрали се там светии, с които се качили на по-голям кораб, за да поставят началото на своето трансатлантическо пътуване.
Радостта да се съберат в Сион, обаче, скоро се превърнала в скръб. Няколко от качилите се на Албион деца били заразени с морбили. С разпространяването на болестта сред имигрантите, 40 деца и няколко възрастни починали и били погребани в морето. Сред тях бил и 49-годишният Йенс Андерсен – моят пра-прадядо.
Неговата мечта да стигне до Сион и да го гради заедно със своето семейство и с останалите свои съмишленици датски светии угаснала само 10 дни след напускането на Хамбург. Един историк пише: „Един спасител, който, подобно на Моисей, никога не достигна обетованата земя, беше Йенс Андерсен от Ведум, Олборг. Той помогна на не по-малко от шестдесет свои съмишленици да емигрират; същият посрещна смъртта си в Северно море през 1862 г., скоро след като напусна Германия“1.
Изпитанията на земния живот
Заслужавала ли си жертвата на семейство Андерсен – да напуснат уютната си ферма и да изгубят своя любящ съпруг и баща? Сигурен съм, че хората от света не биха се съгласили. Това е защото им липсва вяра, прозрение и „вечна перспектива“2, които се получават от възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Тази перспектива ни помага да разбираме земния живот и свързаните с него множество изпитания. Изпитваме страх, предателство, изкушение, грях, загуба и самота. Болести, беди, депресия и смърт разбиват мечтите ни. Понякога товарът ни изглежда по-голям от това, което можем да носим.
„Въпреки че подробностите са различни, трагедии, неочаквани изпитания и трудности, както физически, така и духовни, се случват на всеки от нас, защото това представлява земният живот“ – казва старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли. Той добавя: „Ние търсим щастие. Копнеем за мир. Надяваме се на любов. И Господ излива върху нас удивително изобилие от благословии. Но преплетени с радостта и щастието, едно е сигурно – ще има моменти, часове, дни, а понякога и години, когато душата ви ще бъде наранена“3.
Понасяме вкуса на горчивото, за да можем да усещаме вкуса на сладкото (вж. Учение и завети 29:39). Според словата на пророка Исайя, ние биваме пречиствани и избирани „в пещта на скръбта“ (Исайя 48:10).
Обещанието на Единението
Снимка на статуя на Христос от Алън Брент Хардър
Страданието е част от „великия план на щастието“ на Отца (Алма 42:8, вж. също 2 Нефи 2:11). Но основен аспект на този план са утехата и надеждата, които идват от „великото и славно Единение“4. Чрез Своето Единение Исус Христос идва, за да ни избави. (Вж. Алма 36:3.)
Спасителят „слезе по-долу от всичко“ (Учение и завети 88:6), за да може да вземе върху Си нашите трудности и грешки. Той знае как да ни служи с пълно разбиране за това къде и защо ни боли.
„Тъй като Спасителят е изстрадал абсолютно всичко, което ние бихме могли някога да почувстваме или изпитаме, Той може да помага на слабите да станат по-силни – казва президент Джеймс Е. Фауст (1920 – 2007), втори съветник в Първото президентство. – Той лично е изпитал всичко това. Той разбира нашата болка и ще върви до нас дори в нашите най-мрачни мигове“5.
Затова можем здраво да обвържем най-голямата си надежда с Него и Неговото Единение.
„Живеем в изпълнен с песимизъм и циничност свят – свят, който до голяма степен няма надежда нито в Исус Христос, нито в Божия план за човешко щастие – споделя президент Ръсел М. Нелсън. – Защо съществуват толкова световни разпри и мрак? Причината е проста. Ако няма надежда в Христос, няма и признаване на един божествен план за изкупление на човечеството. Без знание, хората погрешно вярват, че съществуването сега е последвано от изчезване утре – че щастието и семейните взаимоотношения са само преходни“6.
Аз намирам надежда и изцеление в Исус Христос, когато посещавам храма и се вслушвам в словата на живите пророци. Намирам утеха, когато изучавам Писанията, които свидетелстват за Него и за Неговото Единение. Когато смъртността „заплашв(а) нашия мир“7, обърнете се към това, което аз наричам „предпазни стихове“. Ето няколко от моите любими такива:
Старият завет
-
„Ще погълне смъртта завинаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица“ (Исайя 25:8).
-
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. … Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме (Исайя 53:4–5).
Новият завет
-
„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28).
-
„В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).
Книгата на Мормон
-
„И той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, които стягат Неговия народ; и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:12).
-
„И на какво ще се надявате? Ето, аз ви казвам, че ще имате надежда чрез единението на Христа и силата на Неговото възкресение да бъдете въздигнати към живот вечен, и това поради вярата ви в Него според обещанието“ (Мороний 7:41).
Учение и завети
-
„Затова дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас, и вие ще дадете свидетелство за Мен, тъкмо Исус Христос, че Аз съм Синът на живия Бог, че Аз бях, че Аз Съм и че Аз трябва да дойда“ (Учение и завети 68:6).
-
„Ето защо, не се бойте дори и от смъртта, защото радостта ви на този свят не е пълна, но в Мен е пълна радостта ви“ (Учение и завети 101:36).
Тези и още един куп други стихове свидетелстват, както се изразява президент Бойд К. Пакър (1924 – 2015), президент на Кворума на дванадесетте апостоли, за „обещанието на Единението на Христос“8.
Молбите на един пророк
Когато разберем важната роля, която изпълнява Спасителят по отношение на нашето щастие сега и в идния свят, ние разбираме защо президент Нелсън ни умолява да превърнем Христос в духовната основа в живота ни:
„Умолявам ви да отделяте време за Господ! Грижете се духовната ви основа да е стабилна и способна да устои на изпитанията на времето, като правите нещата, които позволяват Светият Дух да бъде винаги с вас“. Да отделяме време за Господ, както добавя президент Нелсън, означава да отделяме „време за Господ в Неговия свят дом“ – чрез служба и поклонение в храма9.
„А към всеки от вас, сключил храмови завети, аз ви умолявам да се стремите – в молитва и с постоянство – да разбирате храмовите завети и обреди. …
… Когато настъпи каквато и да е нестабилност в живота ви, най-безопасното духовно място е да живеете в рамките на вашите храмови завети!
Моля, вярвайте ми, когато ви казвам, че, като построите духовните си основи здраво върху Исус Христос, вие нямате причина да се страхувате“10.
Издълбани на дланите Му
Андрю с членове на своето семейство
Какво се случва с Ане Катрин и със сина ѝ Андрю? Дали се отчайват и се връщат в Дания, след своето злощастно шестседмично пътуване до Ню Йорк Сити? Не. Като разчитат на свидетелството си за Спасителя и плана на спасение, както и като се уповават на Бог, те смело продължават напред с влак, параход и керван. Стигат до Долината на соленото езеро на 3 септември 1862 г. и се присъединяват към изграждането на Сион.
Установяват се в гр. Ифраим, Юта, където Андрю сключва брак и създава семейство. По-късно той се премества със семейството си, в това число и с майка си, в гр. Лихай, Юта, където става успешен фермер, банкер и кмет. Той отслужва тригодишна мисия в родната си страна, над две десетилетия е част от епископства и над три десетилетия от висшия съвет или от кворума на висшите свещеници. Трима от неговите синове отслужват мисии в Дания и Норвегия.
Ние не можем да видим със смъртните си очи славния край на това печално начало. Но с вяра в Христос можем да гледаме напред в бъдещето с надежда. И можем да разчитаме на обещанието, че Господ помни и възнаграждава Своите светии, в това число Йенс, Ане Катрин и Андрю. Господ си спомня за тях, както и за нас. Той обещава:
„Аз все пак няма да те забравя.
Ето, на дланите Си съм те врязал“ (Исайя 49:15–16).