Исус Христос

9–15 септември

2 Коринтяните 1–7

„Примирете се с Бога“

Докато четете 2 Коринтяните 1–7 тази седмица, помислете конкретно за някои членове на класа – посещаващи часовете или не. Как принципите в тези глави могат да ги благославят?

Записвайте впечатленията си

картинка за споделяне

Насърчавайте споделянето

Отделяйте време членовете на класа да споделят идеи, чрез които изучаването на Писанията от тяхна страна да бъде по-ефективно.

картинка за преподаване

Преподавайте учението

2 Коринтяните 1:3–7; 4:6–10, 17–18; 7:4–7

Нашите изпитания могат да бъдат благословия.

• Може в класа ви да има някой, който да преминава през трудно изпитание. Описаните от Павел преживявания и дадените от него напътствия в 2 Коринтяните могат да помогнат на членовете на класа да помислят за благословиите, които могат да произлязат от техните изпитания. За да започнете обсъждане, можете предварително да поканите член на класа да дойде подготвен/а да каже как някое изпитание е благословило живота му/ѝ или какво е научил от някого другиго, който е устоял на изпитание. След това може да дадете на членовете на класа няколко минути да прегледат 2 Коринтяните 1:3–7; 4:6–10, 17–18 и 7:4–7, за да потърсят на какво учи Павел за благословиите от изпитанията. (За примери на неговите учения, вж. раздела за тази седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства.) Поканете членовете на класа да споделят какво са открили. Бихте могли да им предложите да прочетат на глас стиха, в който откриват дадено учение, след което да споделят свързано с него преживяване или свидетелство.

• Бихте могли да дадете време на учениците да помислят как изпитанията благославят живота ни, включително като прегледат ученията на Павел в 2 Коринтяните 1:3–7; 4:6–10, 17–18 и 7:4–7. През това време те може да опишат как ученията на Павел са приложими към несгодите, които имат в живота си.

• За да обогатите своето обсъждане, бихте могли да изпеете някой любим на член на класа химн, който свидетелства за утехата и благословиите, които Небесният Отец и Исус Христос ни предлагат в моменти на изпитание – като например „Основа на нашата вяра“ (Химни, № 55). След изпълнението може да поканите членовете на класа да потърсят израз във 2 Коринтяните 1 и 4, който според тях пасва на посланието на химна.

2 Коринтяните 2:5–11

Когато прощаваме, получаваме благословии и благославяме другите.

• Всички сме били в ситуация, в която някой е наскърбил нас или наш близък (стих 5). Членовете на класа биха могли да прегледат 2 Коринтяните 2:5–11, като потърсят напътствия от Павел за това как да се отнасят към човек, който ги е наскърбил. Може да поканите членовете на класа да прегледат Лука 15:11–32; Йоан 8:1–11 и цитата от старейшина Кевин Р. Дънкан (вж. „Допълнителни източници“), за да научат повече за това как следва да се отнасяме към хората, които са извършили грях. Как вредим на себе си и други хора, когато нямаме желанието да простим?

2 Коринтяните 5:14–21

Чрез Единението на Исус Христос, можем да се помирим с Бог.

• Много хора идват на събранията с желанието да се чувстват по-близо до Бог и едно обсъждане на 2 Коринтяните 5:14–21 може да им помогне. Като начало, членовете на класа може да се изследват по-дълбоко значението на думата помирявам се, което може да потърсят в речник. Как можем по-добре да разбираме какво означава да се помирим с Бога? Какви допълнителни проникновения придобиваме от определението за „Единение“ в Ръководство към Писанията? Как тези проникновения ни помагат да разбираме 2 Коринтяните 5:14–21? Може да поканите членовете на класа да споделят своите чувства към Спасителя, чрез Чието Единение е възможно да се завърнем в Божието присъствие.

2 Коринтяните 7:8–11

Скръбта по Бога води до покаяние.

• 2 Коринтяните 7:8–11 дава полезно определение на скръбта по Бога и нейната роля при покаянието. Какво научаваме за скръбта по Бога от 2 Коринтяните 7:8–11 и казаното от президент Дитер Ф. Ухтдорф в „Допълнителни източници“? Защо скръбта по Бога е важна за покаянието?

• Може да почувствате подтик да насърчите по-задълбочено обсъждане върху покаянието. Ако е така, може да опитате следния подход: Напишете на дъската Покаянието е . Поканете членовете на класа да открият начини да завършат изречението, като използват наученото от 2 Коринтяните 7:8–11, както и от стихове и други източници в „Допълнителни източници“. Как биха могли да използват тези учения, за да помогнат на някого да разбере какво означава искрено да се покае?

картинка за изучаване

Насърчавайте изучаването у дома

Попитайте членовете на класа дали някога са се молили тяхно изпитание или несгода да бъдат премахнати. Във 2 Коринтяните 8–13 те ще открият как реагира Павел, когато се моли за това, но молитвата му не получава очаквания отговор.

картинка за източници

Допълнителни източници

2 Коринтяните 1–7

Да виждаме другите така както Бог ги вижда ни помага да им прощаваме.

Старейшина Кевин Р. Дънкан учи: „Един от начините за прощаване на околните е да се опитаме да ги виждаме така, както Бог ги вижда. На моменти, Бог може да открехне завесите и да ни благослови с дара да видим в сърцето, душата и духа на друг човек, който ни е обидил. Това проникновение може дори да доведе до безкрайна любов към този човек“ („Изцеляващият балсам на опрощението“, Лиахона, май 2016 г., с. 34).

Скръбта по Бога вдъхновява промяна и надежда.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф обяснява:

„Скръбта по Бога ни вдъхновява към промяна и надежда чрез Единението на Исус Христос. Светската скръб ни разяжда, убива надеждата и ни убеждава да се отдаваме все повече на изкушенията.

Скръбта по Бога води до обръщане във вярата и промяна в сърцето. Тя ни кара да мразим греха и да обичаме доброто. Тя ни дава сили да се изправим и да вървим в светлината на Христовата любов. Истинското покаяние означава промяна, а не тормоз или изтезание“ („Сега можете да се справите!“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 56).

Какво представлява покаянието?

• Йезекиил 18:30–31

• Мосия 3:19; 5:2

• Алма 5:11–21; 42:29–30

• 3 Нефи 9:13–14, 20–22

• Учение и завети 58:42–43

• Ръководство към Писанията, „Покаяние“

• “Repentance,” Gospel Topics, topics.lds.org

• Дейл Г. Ренлънд, „Покаянието: един радостен избор“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 121–124

Старейшина Нийл Л. Андерсън учи:

„Когато извършваме грях, ние се отвръщаме от Бог. Когато се покайваме, се обръщаме отново към Него.

Поканата за покаяние рядко се отправя със суров глас, а по-скоро с любяща молба да се обърнем и да се върнем при Бог (вж. Еламан 7:17). Тя е призив на един любящ Отец и Неговия Единороден Син да бъдем повече, отколкото сме, да достигаме по-висш начин на живот, да се променяме и да чувстваме щастието от спазване на заповедите. Като ученици на Христос, ние се радваме в благословията на покаянието и радостта да ни бъде простено. Те стават част от нас, оформящи начина, по който мислим и се чувстваме. …

За повечето от нас покаянието е по-скоро пътуване, отколкото еднократно събитие. То не е лесно. Да се промениш е трудно. Това изисква да се тича срещу вятъра, да се плува срещу течението. Спасителят казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“ (Матей 16:24). Покаянието представлява отвръщане от определени неща, като непочтеността, гордостта, гнева и нечистите мисли, и обръщане към други неща, като добротата, безкористността, търпението и духовността. То представлява „повторно обръщане“ към Бог“ („Покайте се… за да може да ви изцеля“, Лиахона, ноем. 2009 г., с. 40–41).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Включвайте хората, които изпитват трудности. Понякога изпитващите трудности членове на класа просто искат да се чувстват приемани и обичани. Бихте могли да им възложите задача за участие в предстоящ урок. Не се отказвайте, ако първоначално не откликнат на усилията ви. (Вж. Да преподаваме като Спасителя, с. 8–9.)