7–13 август

Римляните 1–6

„Божия сила за спасение“

С молитва прочетете Римляните 1–6, докато размишлявате за нуждите на членовете на класа. Това ще ви помогне да бъдете чувствителни към подтиците на Духа, докато се подготвяте да преподавате.

Насърчавайте споделянето

Бихте могли да дадете на членовете на класа няколко минути, за да прегледат Римляните 1–6 за стих, който са разбрали по-добре благодарение на Светия Дух. След това може да споделят избрания стих с човек до тях.

Преподавайте учението

Римляните 1:16–17

„Не се срамувам от благовестието Христово“.

• На много хора им се е случвало да бъдат подигравани заради вярванията си. За да помогнете на членовете на класа, когато имат подобни преживявания, бихте могли да ги поканите да прочетат Римляните 1:16–17 и да помислят за примери от книгата Деянията на апостолите, при които Павел показва, че не се срамува от Евангелието. Членовете на класа биха могли също така да споделят причини, поради които не се чувстват засрамени от Евангелието на Исус Христос. Или биха могли да споделят преживявания, при които те или други хора са показвали, че не се срамуват от Евангелието.

  

  Можем да не се срамуваме да споделяме свидетелството си за Евангелието.

Римляните 2:28–29

Истинското ученичество си проличава от нашата вътрешна отдаденост, не само от действията ни.

• Как оценяваме степента на нашето ученичество? Напътствията на Павел към римляните могат да ни помогнат да се съсредоточаваме повече върху „сърцето (и) дух(а)“ (Римляните 2:29), отколкото върху външните действия. За да помогнете на класа ви да разберат напътствията на Павел, може да напишете текста от Римляните 2:28–29 на дъската. Заменете думата юдеин със светия от последните дни, а думата обрязване със завет. Какво добавя тази промяна към нашето разбиране за ученията на Павел? Също така бихте могли да обсъдите примери за неща, които правим като членове на Църквата и в които има повече смисъл и сила, когато се правят със „сърцето, в дух“ (Римляните 2:29).

Римляните 3–6

„Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“.

• Как можете да помогнете на членовете на класа да разберат ученията на Павел за вярата, делата и благодатта? Бихте могли да споделите следните две примерни ситуации, за да им помогнете да разберат, че не трябва да гледаме на добрите си дела като на доказателства за нашето достойнство, нито на Христовата благодат като на причина да извиняваме своите грешки и грехове. Членовете на класа биха могли да прегледат Римляните 3:20–31; 5:1–2; 6:1–2, 21–23 и да потърсят истини, които могат да помогнат на Гергана и Иван. Кои други истини в „Допълнителни източници“ биха могли да помогнат на членовете на класа да разберат важността както на праведните дела, така и на Христовата благодат?

  Примерна ситуация 1

  Приятелка на име Гергана полага много усилия да бъде верен ученик на Исус Христос. Тя прави всичко по силите си да върши това, което смята за необходимо, но често се притеснява, че усилията ѝ не са достатъчни. „Достатъчно ли съм добра? – пита се тя. – Господ ще ме приеме ли?“

  Примерна ситуация 2

  Приятел на име Иван не се притеснява особено доколко праведни са неговите избори. Той вярва в Исус Христос, посещава събранията в Църквата и е любящ баща и добър съсед. Въпреки това той е избрал да не живее според стандартите, които ще го направят достоен за храмова препоръка. Когато негови роднини и приятели се опитват да го насърчат да се подготви за храма, той отговаря: „Аз съм добър човек. Вярвам в Христос. Той вече е платил цената за моите грехове и не мисля, че ще ми попречи да вляза в селестиалното царство заради такива незначителни неща“.

Допълнителни източници

Вяра, благодат и дела.

Примерна ситуация 1

• Етер 12:27

• Мороний 10:32–33

• Дж. Девн Корниш, „Достатъчно добър ли съм? Ще успея ли?“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 32–34

• Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи: „Спасението не може да бъде закупено с подчинение, то е закупено чрез кръвта на Божия Син. … Благодатта е Божий дар и желанието ни да спазваме всички Божии заповеди е като протягане на ръка, за да получим този свят дар от Небесния ни Отец“ („Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 109–110).

Примерна ситуация 2

• Послание на Яков 2:17–26

• Еламан 12:23–24

• Д. Тод Кристоферсън, „Пребъдвайте в Моята любов“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 48–51

• Президент Ухтдорф учи: „Ако благодатта е Божий дар, тогава защо е толкова важно спазването на Божиите заповеди? Защо да се занимаваме с тях или, например, с покаяние? … Нашето спазване на Божиите заповеди произтича естествено от безкрайната ни любов и благодарност за добрината на Бог. Тази форма на истинска любов и благодарност по чуден начин ще слее делата ни с Божията благодат“ („Дарът на благодатта“, с. 109–110).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Вашето призование е било вдъхновено. Като учител, вие сте призовани от Господ да благославяте Неговите чеда. Господ желае да успявате, затова, когато живеете достойно за Неговата помощ, Той ще ви дава откровението, което търсите. (Вж. Да преподаваме като Спасителя, с. 5.)