„Урок 87 – Учение и завети 76:50–70: „Усъвършенствани чрез Исус“, Ръководство за учителя в Семинара: Учение и завети (2025 г.)
„Учение и завети 76:50–70“, Ръководство за учителя в Семинара: Учение и завети
От видението за царствата на слава, дадено на Джозеф Смит и Сидни Ригдън, ние придобиваме разбиране за важната роля, която Исус Христос играе в живота на всички, които ще наследят селестиалното царство. Този урок има за цел да помогне на учениците да имат надеждата, че могат да получат възвисяване чрез Исус Христос.
Предложения за дейности за изучаване
Достижимо ли е селестиалното царство?
Бихте могли да споделите следната примерна ситуация и да обсъдите въпросите, които следват. Учениците ще имат възможност да отговорят по-формално на примерната ситуация по-нататък в урока.
Люк е младеж, който има вяра в Бог и прави всичко възможно да живее праведно. Той иска да бъде достоен да живее с Бог след този живот. Люк обаче осъзнава, че не винаги спазва заповедите и че далеч не е съвършен. Понякога се обезсърчава заради слабостите си и си мисли, че е невъзможно да стане достоен за селестиалното царство.
Помолете учениците да обмислят собствените си чувства или въпроси относно това дали могат да се завърнат в присъствието Божие и да получат благословиите на възвисяването. Бихте могли да обясните, че възвисяването означава да живеем вечно с Небесния Отец в селестиалното царство. Писанията също наричат тази благословия вечен живот.
Насърчете учениците при изучаването да потърсят истини, които могат да им помагат да изпитват по-голяма надежда, че те и другите могат да получат тази благословия чрез Исус Христос.
Видение за селестиалното царство
Може би си спомняте, че Джозеф Смит и Сидни Ригдън имат велико видение, докато работят върху своя вдъхновен превод на Библията. Като част от това видение те научават, че на небесата има различни степени или царства на слава. В този урок ще се съсредоточим върху това, което Джозеф и Сидни научават за селестиалното царство и тези, които ще го наследят.
За да помогнете на учениците да се подготвят да изучат тази част от видението, ги поканете да направят на една страница от своя дневник за изучаване на Писанията таблица с две колони със следните заглавия.
Как хората стигат до селестиалното царство
Благословиите, които хората в селестиалното царство получават
Прочетете Учение и завети 76:50–70 и попълнете таблицата въз основа на това, което научавате.
Бихте могли да поканите учениците да работят по двойки, за да прочетат стиховете и да попълнят таблицата. Може да поканите учениците да задават възникнали въпроси, свързани с това, което четат.
Някои от изказванията в „Допълнителни източници“ може да ви помогнат да отговорите на въпросите на учениците.
Какво открихте в тези стихове, което бе съдържателно за вас? Защо?
Как бихте описали влиянието, което Исус Христос има върху живота на тези, които наследяват селестиалното царство?
В рамките на обсъждането на предишния въпрос се уверете, че учениците разбират следната истина: Чрез Исус Христос можем да бъдем усъвършенствани и да получим благословиите на възвисяването.
Какво според вас означава да бъдем усъвършенствани чрез Исус Христос?
Как тази истина може да ни помогне да имаме по-голяма надежда, че един ден ние и другите можем да наследим селестиалното царство?
Надежда чрез Исус Христос
За да помогнете на учениците да разберат по-добре надеждата, която всички имаме чрез Исус Христос, бихте могли да ги поканите да прочетат изказванията от придружаващия материал за раздаване. Поканете ги да отбележат изразите, които са най-съдържателни за тях. Вместо да каните учениците да четат изказването на старейшина Дж. Девн Корниш, бихте могли да им покажете видеоклипа „Am I Good Enough? “ („Достатъчно добър ли съм?“) (3:28) на ChurchofJesusChrist.org .
3:28
Старейшина Дж. Девн Корниш от Седемдесетте споделя:
Нашите членове често питат: „Достатъчно добър/добра ли съм като човек?“ или „Наистина ли ще успея да вляза в селестиалното царство?“. Разбира се, няма такова нещо като „достатъчно добър“. Никой от нас не би могъл да „постигне“ или да „заслужи“ някога своето спасение, но е нормално да се чудим дали Господ ни приема – това е моето разбиране по тези въпроси. (…)
Позволете ми да бъда директен и ясен. Отговорите на въпросите „Достатъчно добър/добра ли съм?“ и „Ще успея ли?“ са „Да! Вие ще бъдете достатъчно добри“ и „Да, вие ще успеете, стига да продължавате да се покайвате и да не се оправдавате или бунтувате“. Богът на небесата не е безсърдечен рефер, който търси някакво оправдание, за да ни изгони от играта. Той е нашият съвършен любящ Отец, Който се стреми повече от всичко друго да върне всички Свои чеда у дома и те да живеят с Него като семейства завинаги. Той наистина даде Своя Единороден Син, за да не погинем, а да имаме вечен живот! Моля вярвайте и черпете надежда и успокоение от тази вечна истина. Нашият Небесен Отец е направил всичко да успеем! Това е Неговото дело и Неговата слава. (Дж. Девн Корниш, „Достатъчно добър ли съм? Ще успея ли? “, Лиахона , ноем. 2016 г., с. 32–33)
Сестра Керъл Ф. Макконки, бивш член на Общото президентство на Младите жени, учи:
Нашата надежда за святост е съсредоточена върху Христос, Неговата милост и благодат. С вяра в Исус Христос и Неговото Единение можем да станем чисти и неопетнени, ако се отричаме от безбожието (вж. Мороний 10:32–33 ) и искрено се покайваме. Ние се кръщаваме във вода за опрощение на греховете си. Душите ни се освещават, когато приемаме Светия Дух с отворени сърца. Всяка седмица ние участваме в обреда за вземане от причастието. В дух на покаяние и с искрен стремеж към праведност сключваме завет, че желаем да вземем върху си името на Христос, да си спомняме за Него и да спазваме Неговите заповеди, за да можем винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. С времето, докато постоянно се стремим да бъдем едно с Отца, Сина и Светия Дух, ставаме участници в божественото естество (вж. 2 Петър 1:4 ). (Керъл Ф. Макконки, „Красотата на светостта “, Лиахона , май 2017 г., с. 10)
Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Бог наистина се интересува много повече от това кои сме и какви ставаме, отколкото какви сме били някога. За Него е важно да продължаваме да се опитваме. (Дейл Г. Ренлънд, „Светиите от последните дни продължават да се опитват “, Лиахона , май 2015 г., с. 56)
След като учениците са имали време да изучават, ги поканете да обсъдят това, което са научили и почувствали. Един от начините да направите това е да им напомните за примерната ситуация от началото на урока. Бихте могли да ги поканите да напишат отговор на Люк, който може да му помогне да чувства надежда, че може да стигне до небесното царство. Поканете ги да споменат в отговора си учения от Учение и завети 76 , както и нещо от едно или повече от изказванията, които са изучавали. След това учениците може да споделят или обобщят отговора си със съученик, а желаещите ученици могат да го споделят с класа.
Размишлявайте върху наученото
Завършете урока, като дадете на учениците време да размишляват върху това, което са научили и почувствали днес. Бихте могли да покажете следните въпроси и да дадете време на учениците да запишат отговорите си в своите дневници за изучаване на Писанията:
Какво научихте или почувствахте днес, което ви даде надежда чрез Исус Христос?
Как това, което сте научили или почувствали, може да повлияе на начина, по който искате да водите всекидневния си живот?
Старейшина Пол В. Джонсън от Седемдесетте заявява:
10:54
Може да сме склонни да мислим, че трябва да станем съвършени, но това не е възможно. Следването на всички съвети във всички книги за самопомощ на света не може да ни помогне. Има само един начин и едно име, чрез които можем да получим съвършенство. Ние сме „усъвършенствани чрез Исус, Посредника на новия завет, Който извърши това съвършено единение чрез проливането на собствената Си кръв“ (Учение и завети 76:69 ). Съвършенството ни е възможно единствено чрез благодатта Божия. (Пол В. Джонсън, „Станете съвършени в Него “, Лиахона , ноем. 2022 г., с. 40)
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
15:23
Колкото и закъснели да мислите че сте, колкото и възможности да мислите че сте изпуснали, колкото и грешки да смятате че сте допуснали, колкото и таланти да си мислите, че ви липсват, колкото и да сте се отдалечили от Бог, дом и семейство, аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не можете да бъде достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети.
Независимо дали все още не сте от нашата вяра или някога сте били с нас, но не сте останали, няма ваша постъпка, която да не може да бъде поправена. Няма проблем, който да не можете да преодолеете. Няма мечта, която да не може да бъде реализирана във времето и вечността. (Джефри Р. Холанд, „Работниците в лозето “, Лиахона , май 2012 г., с. 33)
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Светият Дух на обещанието е ратифициращата сила на Светия Дух. Когато са запечатани от Светият Дух на обещанието, един обряд, клетва или завет са валидни на земята и в небесата. (Вж. У. и З. 132:7 .) Получаването на този „знак за одобрение“ от Светия Дух е резултат от верността, почтеността и постоянството при почитането на Евангелските завети „в течение на времето“ (Моисей 7:21 ). Обаче това запечатване може да бъде отнето чрез неправедност и прегрешения. (Дейвид А. Беднар, „Трябва да се родите отново “, Лиахона , май 2007 г., с. 21–22)
Църквата на Първородния е „термин, описващ хората, които получават пълнотата и славата на Бог Отец в отвъдния живот“ (Glossary, „Church of the Firstborn “, The Joseph Smith Papers , josephsmithpapers.org ).
Възкресението на праведните е известно още като „първото възкресение“ (Учение и завети 76:64 ) и включва всички, които ще наследят селестиалното и терестриалното царство (вж. Учение и завети 88:96–99 ). Първото възкресение е започнало, когато гробовете на праведните са били отворени след Възкресението на Исус Христос (вж. Матей 27:52–53 , Мосия 15:21–24 , 3 Нефи 23:9–10 ). Учение и завети определя първото възкресение като времето, когато праведните ще излязат от гробовете си при Второто пришествие на Исус Христос (вж. Учение и завети 29:13 , 45:54 , 88:96–99 ). Възкресението на неправедните или „последното възкресение“ (Учение и завети 76:85 ) ще включва онези, които ще наследят телестиалното царство, и онези, които са синове на погибелта, и ще се случи в края на Милениума (вж. Учение и завети 76:85 , 88:32, 100–102 ). (Doctrine and Covenants Student Manual , 2018 г., с. 400)
Освен че ни показва помощта, предоставена от Бог, за да ставаме като Него, Учение и завети 76:51–53 може да ни помогне да разберем изборите на получилите селестиалното царство. Може да поканите учениците да прочетат стиховете и да потърсят изборите, направени от хората, описани в тези стихове. След това бихте могли да поканите учениците да работят по двойки и да измислят по-общо описание на това как според тях получилите селестиалното царство са живели по време на земния си живот. Дали си представят, че тези хора са правили грешки? Представят ли си техните слабости във всекидневния живот?
За да помогнете на учениците да разберат по-добре как могат да „надвиват чрез вяра“, бихте могли да ги попитате какво човек може да се наложи да надвива. Можете да ги насочите към Мосия 3:19 , за да видят на какво ни учи цар Вениамин за нашата нужда да надвиваме естествения човек. Освен това споделете с тях как президент Ръсел М. Нелсън говори за значението на това да побеждаваме света. Може да споделите следното изказване или друго по ваш избор от неговата реч:
Как, тогава, побеждаваме света? Цар Вениамин ни учи как. Той казва, че „естественият човек е враг на Бога“ и остава такъв завинаги, „освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа“ (Мосия 3:19 ). Всеки път, когато търсите и следвате подтиците на Духа, всеки път, когато правите нещо добро – точно това, което „естественият човек“ не би направил, вие побеждавате света. (Ръсел M. Нелсън, „Да побеждаваме света и да намираме покой “, Лиахона , ноем. 2022 г., с 97)
Бихте могли да поканите учениците да споделят примери за добро, което са направили наскоро и което естественият мъж или жена не биха направили.