Какво представлява Единението на Исус Христос и как то ни помага?

Защо се нуждаем от Единението на Исус Христос

Като потомци на Адам и Ева, всички хора наследяват последиците от Падението. В нашето паднало състояние сме обект на противопоставяне и изкушение. Когато се поддаваме на изкушение, ние се отдалечаваме от Бог и ако продължим да вършим грях, ние губим спътничеството и влиянието на Неговия Дух, Светия Дух, в нашия живот.

Единственият начин да бъдем спасени е някой да ни избави. Имаме нужда от някого, който да може да задоволи изискванията на правосъдието, заставайки на наше място, за да поеме бремето на Падението и да заплати цената за нашите грехове. Исус Христос винаги е бил Единственият, способен да направи такава жертва.

От преди Сътворението на земята, Спасителят е единствената ни надежда за „мир в този свят и вечен живот в идния свят“ (Учение и завети 59:23).

Изцелителната и укрепваща сила на Исус Христос

„Единението на нашия Спасител прави много повече от това да ни обеща(ва) безсмъртие чрез едно всеобщо възкресение и да ни дава възможност да се очистваме от греха, чрез покаяние и кръщение. Неговото Единение ни дава и възможността да призоваваме Него, Който е изпитал всички наши немощи, за да ни дава силата да понасяме бремето на смъртността. Той познава нашите страдания и е готов да помага. Подобно на добрия самарянин, когато ни намира ранени край пътя, Той ще превързва раните ни и ще се грижи за нас (вж. Лука 10:34). Изцелителната и укрепваща сила на Исус Христос и на Единението е за всички нас, когато се молим за нея“ (Далин Х. Оукс, „Усилвани чрез Единението на Исус Христос“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 64).

Този живот е възможност да ставаме по-подобни на нашия Небесен Отец. Приемайки нашата вечна съдба като Божии чеда, ние започваме един процес на непрекъснат растеж и усъвършенстване. Както учи старейшина Дейвид А. Беднар:

„Пътуването през земния живот има за цел да преминем от лошо към добро и по-добро и самата ни същност да бъде променена. Книгата на Мормон е пълна с примери за ученици и пророци, които познавали, разбирали и били преобразени от подпомагащата сила на Единението в хода на това пътуване. Стигнем ли до по-добро разбиране на тази свещена сила, нашата евангелска перспектива в голяма степен ще бъде разширена и обогатена. Подобна перспектива ще ни промени по забележителен начин. …

… Когато вие и аз разберем и приложим подпомагащата сила на Единението в нашия личен живот, ще се молим и ще дирим сила да променим обстоятелствата си, вместо да се молим обстоятелствата ни да се променят. Ние ще станем фактори, които въздействат, а не обекти, на които им се въздейства (вж. 2 Нефи 2:14)“ („Единението и пътуването през смъртността“, Лиахона, апр. 2012 г., с. 15–16).

Промяна в сърцата

Когато даваме възможност на силата на нашия Спасител Исус Христос да ни укрепва и изцелява, Той може да извършва промяна в сърцата ни.

Старейшина Джефри Р. Холанд споделя следната история:

„Ще ви разкажа за млад мъж, който започна мисията си достоен, но по свой собствен избор се върна рано у дома, поради привличане към хора от същия пол и определена травма, която беше преживял от това. Все още беше достоен, но вярата му беше на застрашително ниво, емоционалният му товар ставаше все по-тежък, а духовната му болка се задълбочаваше все повече и повече. От своя страна той бе наранен, объркан, гневен и самотен.

Неговият президент на мисия, неговият президент на кол и неговият епископ бяха прекарали безброй часове в размисли, сълзи и благословии за него, без да го изоставят, но голяма част от раната му бе толкова лична, че части от нея той пазеше извън техния обсег. Обичният баща в тази история бе излял цялата си душа да помогне на това дете, но натоварената му програма в работата означаваше, че често пъти дългите и тъмни вечери за изливане на душата бяха посрещани единствено от това момче и неговата майка. Ден и нощ, първо в продължение на седмици, после месеци, превърнали се в години, те търсеха заедно изцеление. През моментите на горчивина (повечето негови, а понякога и нейни) и нестихващ страх (повечето нейни, а понякога и негови), тя споделяше – ето я отново тази красива, изразяваща усилие дума – свидетелството си на своя син за Божията сила, за Неговата Църква, и особено за Неговата любов към това дете. Неотменно с това, тя също свидетелстваше за своята собствена неподправена, неугасваща любов към него. И за да спои заедно тези крайно съществени опори за самото ѝ съществуване – Евангелието на Исус Христос и нейното семейство – тя изливаше в молитва сърцето си всеки ден. Постеше и плачеше, плачеше и постеше, след което слушаше и слушаше как нейният син повторно ѝ разказваше за разпадащото се на парченца негово сърце. Така тя го носеше – отново – само че сега вече не за девет месеца. Този път тя си мислеше, че напъните на фона на тази измъчена картина на отчаянието му ще отнемат цяла вечност.

Но с благодатта Божия, със собствената ѝ издръжливост, и с помощта на голям брой църковни ръководители, приятели, близки и професионалисти, тази безотказна майка е видяла сина си да се прибира у дома в обетованата земя. Тъжно си даваме сметка, че подобен вид благословия не спохожда, или поне засега, всички родители, които страдат по какви ли не обстоятелства около своите деца, но има надежда. И трябва да отбележа, че сексуалната ориентация на този син се промени някак си чудотворно – никой не е очаквал това да стане. Но малко по малко, сърцето му се промени“ („Ето твоята майка“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 49).