Кои сме ние?

Вие сте чеда на Бог

Начинът, по който се самоопределяте, може да се променя през целия ви живот, но първото и най-важното е, че сте възлюбени чеда на Бог. Той е Отецът на вашите духове (вж. Числа 16:22, 27:16; Евреите 12:9).

През земния ни живот може да ни бъдат поставяни (от другите или от самите нас) много етикети. Някои етикети може да описват принадлежност или етап от живота, а други може да отразяват физически черти, като например „висок“, „нисък“, „с кестенява коса“, „плешив“ или „червенокос“.

Етикетите имат сила. Президент Томас С. Монсън описва личния си опит със силата на етикетите:

„Понякога на някои градове и народи им се лепват специални етикети, определящи тяхната същност. Такъв бе случаят с един студен и много стар град в източна Канада. Мисионерите го наричаха „Каменния Кингстън“. През последните шест години имаше само един нов член на Църквата, въпреки че през целия този интервал непрекъснато биваха изпращани мисионери да служат там. Никой не кръщаваше в Кингстън. …

Докато се молех относно тази тъжна дилема и размишлявах върху нея, защото като тогавашен президент на мисия от мен се изискваше да се моля и размишлявам за такива неща, моята съпруга насочи вниманието ми към откъс от книгата A Child’s Story of the Prophet Brigham Young, от Дийта Питърсън Нийли (Солт Лейк Сити: Дезърет нюс прес, 1959 г., с. 36). Тя прочете на глас, че Бригъм Йънг влязъл в Кингстън, Онтарио, през един студен и снежен ден. Той се трудил там в продължение на тридесет дни и кръстил четиридесет и пет души. Това бе отговорът. Ако мисионерът Бригъм Йънг е могъл да постигне такъв успех, значи днешните мисионери също биха могли.

Без да давам обяснения, аз изтеглих мисионерите от Кингстън, за да може пораженческият цикъл да бъде прекратен. Тогава внимателно пуснах мълвата: „Скоро ще бъде отворен един нов град за мисионерска работа – градът, в който е проповядвал Бригъм Йънг и е кръстил четиридесет и пет души за тридесет дни“. Мисионерите правеха догадки кой е този град. В ежеседмичните си писма умоляваха да бъдат изпратени на това бленувано място. Измина още време. Най-накрая, за това огромно приключение внимателно бяха подбрани четирима мисионери: двама нови и двама опитни. Членовете на малкия клон обещаха да ги подкрепят. Мисионерите обещаха да служат. Господ почете и двете обещания.

В рамките на три месеца Кингстън стана най-продуктивният град в Канадската мисия. Сградите от сив варовик все още бяха там, градът не се бе изменил на външен вид, населението бе същото. Промяната бе в отношението. Етикетът на съмнението отстъпи пред етикета на вярата“ („Labels“, Ensign, ноем. 1983 г., с. 19–20).

През целия ни живот някои аспекти на нашата същност може да се променят. Ние неизбежно остаряваме. Възгледите ни може да се променят и заедно с тях ние можем да променяме своите предпочитания.

Част от нашата същност може да е подлагана на изменения, но има един аспект от нея, който си остава постоянен: ние винаги ще бъдем чеда на Бог.

Същност и етикети

Трябва да внимаваме какви етикети си слагаме. Етикетите трябва да се използват с умисъл и с напътствието на Светия Дух. Етикетите могат да влияят на начина, по който се възприемаме и на това как другите се отнасят към нас, и може да увеличават или намаляват способността ни да следваме Божия план за нашето щастие. Етикетите могат да влияят на нашите цели, на нашето усещане за същност и на хората, които наричаме приятели. Ако етикетите пречат на вечния ни напредък, ние можем да изберем да ги променим. Президент Далин Х. Оукс обяснява:

„Мисля, че може да се каже, че някои хора считат чувствата на привличане към същия пол за определящ съществуването им факт. … Ние сме свободни да избираме коя характерна черта да ни определя; тези избори не ни се натрапват.

Върховната, определяща истина за всички ни е следната: ние сме деца на Небесни Родители; родени сме на тази земя за определена цел и имаме божествена съдба. Всеки път, когато някакви други възгледи, каквито и да са те, застанат на пътя на тази върховна, определяща истина, това е унищожително и ни води надолу по грешен път“ (интервю със старейшина Далин Х. Оукс и старейшина Ланс Б. Уикмън: „Same-Gender Attraction“, 2006 г.).

Ако човек изпитва привличане към хора от същия пол, той може да избере дали да използва етикет за сексуална идентичност. Самоопределянето на човек като гей или лесбийка не е в разрез с политиката или ученията на Църквата, но може да има нежелани последствия, свързани с отношението на другите хора към него. Никой истински последовател на Христос няма оправдание да лишава човек от обич заради това, че е решил да се определя по този начин.

Президент Ръсел М. Нелсън ни напомня: „Някой ден ще бъдете попитани дали сте взели върху си името на Христос и дали сте били верни в спазването на този завет“ („Identity, Priority, and Blessings“, Ensign, авг. 2001 г., с. 10).

Както казва Павел: „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус“ (Галатяните 3:27–28).

Някой ден, в края на това кратко пътуване в земния живот, ще се завърнем в присъствието на нашите Небесни Родители. Някой ден, всички други етикети ще бъдат погълнати от вечната ни същност на Божии чеда.