„Урок 17. Материали за подготовка на класа: Равностойно партньорство в брака“, Вечното семейство, ръководство за учителя, 2022 г.
„Урок 17. Материали за подготовка на класа“, Вечното семейство, ръководство за учителя
Урок 17. Материали за подготовка на класа
Равностойно партньорство в брака
В рамките на семейството Господ е поверил на мъжете и жените „различни, но еднакво важни роли, които се допълват взаимно“ (М. Ръсел Балард, „The Sacred Responsibilities of Parenthood“, Ensign, март 2006 г., с. 29). Пророците учат, че „в тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори“ („Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org). Тези отговорности ще бъдат обсъждани в по-голяма дълбочина в следващите няколко урока.
Раздел 1
Как мога да бъда равностоен партньор в брака?
От начина, по който Господ описва сътворението на Ева, както е записано в книгата на Моисей, можем да научим важни истини относно взаимоотношенията, които Той е планирал да съществуват между съпруга и съпругата.
Описанието на сътворението на Ева от реброто на Адам е символично (вж. Спенсър У. Кимбъл, The Blessings and Responsibilities of Womanhood“, Ensign, март 1976 г., с. 71). Президент Ръсел М. Нелсън обяснява едно възможно символично значение на реброто:
Реброто, което идва от едната страна, изглежда показва партньорство. Реброто не означава нито власт, нито подчинение, а паралелно взаимоотношение като партньори, да работят и да живеят един до друг. („Lessons from Eve“, Ensign, ноем. 1987 г., с. 87)
Президент Линда К. Бъртън, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, учи следното относно значението на израза подходящ помощник:
Изразът подходящ помощник означава „помощник, който му отива, съответства или е достоен за него“. Например ръцете ни си приличат, но не са съвсем еднакви. Всъщност, те са пълни противоположности, но се допълват една друга и си подхождат. Когато работят заедно, стават по-силни. („Заедно ще напредваме“, Лиахона, май 2015 г., с. 30)
Някои културни или лични вярвания и привички могат да ни попречат да бъдем равностойни партньори в брака. Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство описва някои от тези обстоятелства и как да ги преодоляваме:
Някои… съпрузи имат погрешната представа, че съпругът трябва да си почива, докато съпругата върши голямата част от работата в дома или че съпругата и децата са просто слуги на съпруга. Това не е угодно на Господ, тъй като е пречка за изграждането на такива семейни взаимоотношения, които ще трябва да издържат във вечността, и затруднява израстването, което трябва да постигнем тук на земята, ако искаме да бъдем достойни за благословиите на вечността. Изучавайте Писанията и ще видите, че Адам и Ева, нашите първи родители, пример за всички нас, се молят заедно и работят заедно (вж. Моисей 5:1, 4, 10–12, 16, 27). Това трябва да бъде модел за семеен живот – взаимно уважение и съвместна работа в любов. („The Gospel Culture“, Ensign, март 2012 г., с. 44)
Раздел 2
Какво означава ръководенето в рамките на семейството?
Господ е поверил уникални отговорности на съпрузите и съпругите в семейството, които са „равностойни и с еднаква важност“ (Куентин Л. Кук, „Силна любов към чедата на нашия Отец“, Лиахона, май 2019 г., с. 79). Някои от тези отговорности ще бъдат обсъждани в следващите уроци. Но един пример е следната свещена отговорност, която Господ е дал на съпрузите и бащите: „По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност“ („Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org). В отсъствието на баща или съпруг, в дома ръководи съпругата или майката (вж. Ръсел М. Нелсън, „Духовни богатства“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 79).
Обмислете по какъв начин следните учения могат да увеличат разбирането ви за това как бащата може да ръководи семейството си с любов и праведност:
(Духовното ръководство) включва отговорността да се помага на членовете на семейството да се завърнат в Божието присъствие. Извършва се чрез служба и обучение с благост, кротост и чиста обич, следвайки примера на Исус Христос (вж. Матей 20:26–28). (То) включва водене на членовете на семейството в редовна молитва, изучаване на Евангелието и други аспекти на поклонението. Родителите работят в единство при изпълнението на тези отговорности. („Родители и деца“, Общ наръчник: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 2.1.3)
Апостол Павел учи относно отговорността на съпрузите безкористно да водят, когато казва: „Мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата. … Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяните 5:23, 25). След като цитира Ефесяните 5:23, президент Езра Тафт Бенсън подчертава как Спасителят ни дава съвършен пример за това как да водим:
Това е моделът, който трябва да следваме в ролята ни на ръководител у дома. Ние виждаме, че Спасителят не води Църквата със сурова или жестока ръка. Виждаме, че Спасителят не се отнася към Църквата Си с неуважение или пренебрежение. Виждаме, че Спасителят не използва сила или принуда в изпълнение на Своята цел. Виждаме, че Спасителят върши неща, които само назидават, ободряват, утешават и възвисяват Църквата. Братя, казвам ви най-сериозно, Той е примерът, който трябва да следваме, като поемем духовното водачество в нашите семейства. (Учения на президентите на Църквата: Езра Тафт Бенсън, 2014 г., с. 214–215.)
В едно вдъхновено писмо до членовете на Църквата пророкът Джозеф Смит описва важността на това да проявяваме Христови качества, когато водим другите. Тези качества се отнасят и за ръководенето в семейството.
Раздел 3
Как съпрузите могат да се съветват по праведен начин помежду си при ръководенето на своето семейство?
Значението на израза „ръководене в семейството“ може да бъде погрешно разбрано. Например някои хора тълкуват погрешно написаното в откъси от Писанията като Битие 3:16 (когато Господ казва на Ева, че Адам ще я „владее“), като смятат, че съпругът може да доминира или контролира, което е погрешно. Насоките на Господ се отнасят за отговорността на съпруга да води с любов и праведност. Както президент Гордън Б. Хинкли учи относно значението на този израз: „Определяща отговорност (на съпруга) е това да осигурява, защитава, укрепва и предпазва съпругата“ („Daughters of God“, Ensign, ноем. 1991 г., с. 99; вж. също Спенсър У. Кимбъл, „The Blessings and Responsibilities of Womanhood“, Ensign, март 1976 г., с. 72).
Относно неправедната практика съпрузите да доминират или контролират, старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Във вашата култура съпругът ли изпълнява доминиращата, авторитарна роля, като взема всички важни решения за семейството? Този модел трябва да бъде смекчен, така че съпругът и съпругата заедно да действат като равностойни партньори, вземайки решенията в единство за себе си и своето семейство. Няма семейство, което дълго да може да издържи на страх и принуда; това води до разногласия и бунтове. Любовта е основата на щастливото семейство. („Removing Barriers to Happiness“, Ensign, май 1998 г., с. 86)
Със смирение, уважение и доброта, двойките трябва да се съветват помежду си при вземането на решения за своето семейство. Старейшина Куентин Л. Кук от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
В семеен съвет, съпругите и съпрузите, като равноправни партньори, вземат най-важните решения. Те решават как да учат и възпитават децата си, колко пари да харчат, къде да живеят и множество други семейни решения. Те решават заедно, търсейки напътствие от Господ. („Господ е моята светлина“, Лиахона, май 2015 г., с. 64)
Имайте предвид тези допълнителни важни истини, свързани със съветването като брачни партньори и насърчаването на равенството в брака:
-
Съпрузите и съпругите трябва да имат „равен глас и мнение“, когато вземат решения (Л. Уитни Клейтън, „Бракът: гледайте и се учете“, Лиахона, май 2013 г., с. 84).
-
Нуждаем се от това всяка съпруга да говори като „допринасящ и пълноправен партньор“ (Спенсър У. Кимбъл, „Privileges and Responsibilities of Sisters“, Ensign, ноем. 1978 г., с. 106), като се обединява със своя съпруг в управлението на семейството (Ръсел М. Нелсън, „Молба към моите сестри“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 97).
-
Съпрузите и съпругите имат „равна сила да получават откровения за своето семейство“ (Куентин Л. Кук, „Силна любов към чедата на нашия Отец“, Лиахона, май 2019 г., с. 79).
-
Родителите могат да провеждат семейни съвети със своите деца, за да обсъждат заедно решения или проблеми, които засягат цялото семейство (вж. „Семейни съвети“, Лиахона, май 2016 г., с. 63–65).