„Урок 23. Материали за подготовка на класа: Когато благословиите, свързани с вечен брак или деца, са отложени“, Вечното семейство, ръководство за учителя, 2022 г.
„Урок 23. Материали за подготовка на класа“, Вечното семейство, ръководство за учителя
Урок 23. Материали за подготовка на класа
Когато благословиите, свързани с вечен брак или деца, са отложени
При много хора има забавяне в осъществяването на праведните им желания за брак или деца и това забавяне може да доведе до обезсърчаване, тревоги или душевна болка. Докато изучавате този материал, помислете защо можем да разчитаме, че Господ ще осъществи обещаните от Него благословии за нашите вечни семейства, ако сме Му верни. Също така помислете защо всички ние сме нужни в Църквата на Спасителя и в Божия план, независимо от нашите семейни обстоятелства.
Раздел 1
Какво да правя, ако моите обстоятелства не отговарят на тези, описани в прокламацията за семейството?
Ръководителите на Църквата учат на идеалите за семеен живот. Те също признават, че не всеки ще постигне тези идеали в живота си. Например в прокламацията за семейството пророците учат, че някои „обстоятелства могат да изискват индивидуално приспособяване“ за изпълнението на свещените семейни отговорности („Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org).
Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли признава, че верните членове на Църквата имат разнообразни семейни обстоятелства:
Има толкова много хора, млади и стари, които са предани и верни на Евангелието на Исус Христос, въпреки че личните им обстоятелства не се вписват в прокламацията за семейството: деца, чиито живот е бил разтърсен от развод; … разведени жени и мъже, които са дълбоко наранени от неверността на брачния им партньор; съпрузи и съпруги, които не могат да имат деца; … несемейни жени и мъже, които поради различни причини не са могли да сключат брак. („С очите на вярата“, Лиахона, май 2019 г., с. 36–37)
Президент М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Повече от половината от възрастните в Църквата в наши дни са овдовели, разведени или все още не са сключили брак. Някои се чудят относно възможностите си и мястото си в плана на Бог и в Църквата. Трябва да разберем, че вечният живот не е просто въпрос на настоящо семейно положение, а на ученичество и на това да сме „доблестни в свидетелството за Исус“ (Учение и завети 76:79, вж. също Учение и завети 121:29). …
… Всички тези, които приемат благодатния дар на Спасителя за покаяние и живеят според Неговите заповеди, ще получат вечен живот, дори и да не постигнат всички негови характеристики и съвършенства по време на земния живот. („Надежда в Христа“, Лиахона, май 2021 г., с. 54–55)
Някои хора може би се чудят защо ръководителите в Църквата продължават да учат за идеалите за семеен живот, след като много членове на Църквата не постигат тези идеали.
Сестра Шарън Юбанк от общото президентство на Обществото за взаимопомощ споделя някои свои преживявания и прозрения като несемеен възрастен:
Тъй като и аз съм несемейна, знам какво е усещането. Нямате човек до себе си; събранията може да бъдат доста неловки; партитата може да са мъчителни; роднини смятат, че могат да правят коментари, когато трябва просто да замълчат. …
Да намериш мястото си в съсредоточена върху семейството Църква може да бъде трудно. Но реалността е, че повечето членове на Църквата не живеят в съвършени семейни обстоятелства. Не съм убедена, че има човек, който да живее в такова съвършено, идеално семейство. Защо тогава наблягаме толкова на това? Защото семейството е нашата съдба и ние сме на тази земя, за да усвоим умения да изграждаме силни семейни взаимоотношения, независимо от ситуацията. („A Letter to a Single Sister“, Ensign, окт. 2019 г., с. 40)
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
По какви начини можем да упражняваме вяра в Исус Христос и Неговите учения за семейството дори когато нашите семейни обстоятелства не са идеални?
Раздел 2
Как мога да вървя напред с вяра, когато желаните благословии биват отлагани?
Авраам и Сара знаят какво е усещането някои от желаните благословии да бъдат отложени, а други да останат неосъществени в този живот. Когато Авраам е на 75 години, той и Сара нямат деца (вж. Битие 11:29–30, 12:4). При все това Господ му обещава: „Ще направя потомството ти многочислено като земния прах“ (Битие 13:16). Господ също обещава, че Авраам и неговото потомство ще получат Ханаанската земя като наследство (вж. Битие 17:8). По-късно, когато Авраам е на 100 години, а Сара – на 90 г., им е обещано, че Сара ще роди син, който ще бъде наречен Исаак (вж. Битие 17:17, 19). Макар че това и някои други обещания към тях биват изпълнени, обещанията на Господ, че ще имат многочислено потомство и ще получат обетованата земя, не се осъществяват през живота на Авраам и Сара.
В книгата Евреите апостол Павел споменава тези обещания към Авраам и Сара.
Изучавайте, докато се подготвяте за урока
Прочетете Евреите 11:8, 11–13 и помислете какво можете да научите от примера на Авраам и Сара относно упражняването на вяра в Исус Христос, когато желани благословии биват отлагани или остават неизпълнени в този живот.
Президент Далин Х. Оукс то Първото президентство обяснява: „Вярата означава доверие – доверие в Божията воля, доверие в Неговия начин на вършене на нещата и доверие във времето, когато Той ще ги изпълни“ („Timing“, Ensign, окт. 2003 г., с. 12).
Очакването на благословиите на Господ, които желаем, може да подложи на изпитание нашето търпение и подчинение. Докато служи като член на Седемдесетте, старейшина Спенсър Дж. Конди споделя:
Понякога в своето земно нетърпение можем да загубим от поглед Господните скъпоценни обещания и да забравим, че изпълнението им зависи от нашето подчинение. („Поискайте скъпоценните и твърде големи обещания“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 17)
Президент Балард също преподава следното относно очакването на Господ:
Очакването на Господ означава продължително подчинение и духовен напредък към Него. Очакване не означава чакане да му дойде времето. Никога не трябва да имате усещането, че сте в чакалня. …
Личното израстване, което може да бъде постигнато сега, докато очакваме Господ и Неговите обещания, е безценно, свещено, част от Неговия план за всеки един от нас. … Господ почита тези, които Му служат и Го очакват с търпение и вяра (вж. Исайя 64:4, Учение и завети 133:45). („Надежда в Христа, с. 55)
Записвайте своите мисли
Запишете преживявания или учения, които са оформили вашата увереност, че Господ ще изпълни Своите обещания дори ако благословиите биват отлагани.
Раздел 3
Как мога да имам принос в Господната Църква независимо от семейните си обстоятелства?
Някои членове на Църквата, чиито семейни обстоятелства в момента не отговарят на описаните в прокламацията за семейството, вероятно се чудят какво е мястото им в Църквата. Апостол Павел сравнява Църквата на Исус Христос с физическо тяло, за да ни учи защо всеки член на Църквата е необходим.
Изучавайте, докато се подготвяте за урока
Прочетете 1 Коринтяните 12:12, 16–17, 21, 25–27 и помислете по какъв начин всеки член на Църквата е важен и допринася за цялото.
Уникалните ни обстоятелства могат да бъдат ценни и полезни за нашето семейство в района или клона. Президент Балард подчертава:
Никога не забравяйте, че сте чеда на Бог, нашия Небесен Отец, сега и завинаги. Той ви обича, искаме ви в Църквата и имаме нужда от вас. Да, ние имаме нужда от вас! Имаме нужда от гласовете ви, талантите ви, уменията ви и праведността ви. („Надежда в Христа“, с. 55)
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли също учи:
Всеки от нас може да се изолира от това семейство в района въз основа на различията ни. … Вместо това, нека споделяме даровете и талантите си с другите, да им носим светла надежда и радост и като правим това, да повдигаме собствения си дух. („Belonging to a Ward Family“, Ensign, март. 1996 г., с. 16)
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Какво мога да правя, за да разбирам по-добре другите членове на моя район или клон и да им помагам да се чувстват оценени и приети? Ако се чувствам не на място в Църквата, какво мога да правя, за да позволя на Спасителя да ми помогне да почувствам своята ценност и да намеря мястото си в Неговата Църква?