Вяра, твърдост, удовлетворение: послание към самотните родители
От старейшина Дейвид С. Бакстър
От Седемдесетте
Вие се борите да отглеждате децата си в праведност и истина, знаейки, че макар и да не можете да промените миналото, можете да оформяте бъдещето.
Посланието ми е към самотните родители в Църквата, мнозинството от които са самотни майки – вие, доблестни жени, които при различни житейски обстоятелства се озовавате в положението да отглеждате деца и поддържате дом сами. Вероятно сте овдовели или сте се развели. Може да ви се налага да се справяте с предизвикателствата на самотното родителство в резултат на грешна стъпка извън брака, но сега, живеейки съгласно евангелските принципи, сте променили живота си. Благословени да сте, че избягвате онова общуване, което е за сметка на добродетелта и ученичеството. Това би била прекалено висока цена за плащане.
Макар понякога може да се питате, “Защо аз?”, именно чрез житейските трудности ние израстваме към божествеността, докато характерът ни бива оформян в пещта на изпитанията, а житейските събития следват своя ход, понеже Бог уважава свободата на избор на човека. Както коментира старейшина Нийл А. Максуел, не можем да направим всичките сметки, защото нямаме всичките цифри1.
Каквито и да са вашите обстоятелства или причините за тях, вие сте чудесни. Ден след ден вие се сблъсквате с трудностите на живота, вършейки работата, предназначена по подразбиране за двама, но вие я вършите предимно сами. Вие трябва да бъдете както баща, така и майка. Вие се грижите за вашето домакинство, бдите над семейството си, понякога се борите да свържете двата края и по чудо дори намирате възможност да служите в Църквата по значими начини. Вие се грижите за своите деца. Плачете и се молите с тях и за тях. Искате за тях най-доброто, но всяка нощ се терзаете, че вашето най-добро може никога да не е достатъчно добро.
Макар да не искам да навлизам в лични детайли, аз самият съм продукт на такъв дом. През по-голямата част от детските и юношеските ми години моята майка ни отгледа сама и при лоши условия. Парите се разпределяха грижливо. Тя се бореше с вътрешна самота, отчаяно копнееща понякога за подкрепа и спътничество. При все това, въпреки всичко у майка ми имаше достойнство, един огромен източник на решимост и чисто шотландска издръжливост.
За щастие, по-късните й години бяха по-благословени, отколкото в началото. Тя се омъжи за един нов обърнат във вярата вдовец; те бяха запечатани в храма Лондон Англия и по-късно за кратко служиха в него като обредни работници. Бяха заедно почти четвърт век – щастливи, доволни и удовлетворени, докато се поминаха.
Има много сред вас, добри жени в Църквата по цял свят, които се сблъскват с подобни обстоятелства и демонстрират същата жилавост година след година.
Не е точно това, на което сте се надявали, планирали, молили или очаквали, когато сте поели по пътя преди години. Житейското ви пътуване има своите неравности, завои и връщания назад, особено в резултат на живота в един паднал свят, замислен като място за изпитание и доказване.
Междувременно вие се борите да отглеждате децата си в праведност и истина, знаейки, че макар и да не можете да промените миналото, можете да оформяте бъдещето. По пътя вие ще получите компенсиращи благословии, дори те да не бъдат незабавно явни и очевидни.
С Божията помощ, вие не трябва да се боите за бъдещето. Децата ви ще растат и ще ви наричат благословени, и всяко едно от постиженията им ще бъде като дан на почит и възхвала към вас.
Моля ви, никога не се чувствайте като втора ръка членове на Църквата, които в сравнение с другите имат по-малки права на благословия. В царството Божие няма поданици втора ръка.
Надяваме се когато присъствате на събрания и виждате цели и щастливи семейства, или чувате някой да говори за семейни идеали, ще сте радостни да сте част от църква, която се съсредоточава върху семействата и учи за главната им роля в плана на Небесния Отец за щастие на Неговите чеда; че посред световните бедствия и морален упадък ние имаме учение, власт, обреди и завети, които наистина предлагат най-добрата надежда за света, включително бъдещото щастие на вашите деца и на семействата, които ще създадат те.
На общото събрание на Обществото за взаимопомощ от септември 2006 г. президент Гордън Б. Хинкли разказва едно преживяване, споделено от разведена самотна майка на седем деца, тогава на възраст от 7 до 16 години. Тя пресякла улицата, за да даде нещо на една съседка. Тя казва:
“Като се обърнах да си вървя обратно, можех да видя осветената си къща. Можех да чуя отгласите на децата ми, както няколко минути по-рано, преди да изляза през вратата. Те казваха: “Мамо, какво ще вечеряме?” “Може ли да ме заведеш до библиотеката?” “Трябва ми малко кадастрон тази вечер”. Уморена и измъчена, погледнах към тази къща и видях всяка от стаите да свети. Мислех си за всичките тези деца, които са у дома и ме чакат да дойда и да се погрижа за тях. Струваше ми се, че бремето ми е по-тежко, отколкото мога да понеса.
Помня, че погледнах през сълзи към небето и казах, “Скъпи Отче, просто не мога тази вечер. Много съм уморена. Не мога да се изправя пред това. Не мога да си ида в къщи и да се грижа сама за всички тези деца. Мога ли просто да дойда при Теб и да остана с Теб само за една нощ?…
Не чух всъщност думи в отговор, но ги почувствах в ума си. Отговорът беше: “Не, дете, не можеш да дойдеш при Мене сега. … Но Аз ще дойда при теб”2.
Благодаря ви, сестри, за всичко, което правите да отглеждате и възпитавате своето семейство и да поддържате един дом на обич, където има доброта, мир и възможност.
Макар често да се чувствате сами, в действителност вие никога не сте напълно сами. Когато крачите напред с търпение и вяра, Провидението ще върви с вас; небесата ще ви даряват с тъй необходимите благословии.
Вашата перспектива и поглед върху живота ще се променят, когато вместо да бъдете нещастни, погледнете нагоре.
Много от вас вече са открили голямата, преобразяваща истина, че когато живеете, за да облекчавате бремето на околните, собственото ви бреме става по-леко. Макар обстоятелствата може да не са се променили, вашето отношение е. Вие сте в състояние да посрещате по-добре собствените си изпитания, с по-разбиращо сърце и по-дълбока благодарност за това, което имате, вместо постоянно да копнеете за онова, което все още ви липсва.
Вие сте открили, че когато отваряме кредитна линия за надежда на онези хора, чиято житейска банкова сметка изглежда празна, собственото ни ковчеже с утеха се оказва пребогато и пълно; чашата ни наистина “се прелива” (Псалми 23:5).
Чрез праведен живот вие и децата ви един ден ще се радвате на благословиите да бъдете част от едно цялостно вечно семейство.
Членове и ръководители, има ли нещо повече, което бихте могли да направите, за да подкрепяте семействата на самотни родители, без осъждане или опетняване? Бихте ли могли да сте наставници на младите хора в тези семейства, особено да давате пример на младите мъже какво правят и как живеят добрите хора? При отсъствието на бащи дали давате примери за подражание, които си струва да бъдат следвани?
Сега, има, разбира се, някои семейства, в които самотният родител е бащата. Братя, ние се молим също и за вас и ви отдаваме дължимото. Това послание е и за вас.
Самотни родители, свидетелствам ви, че когато давате най-доброто от себе си в най-тежките за човека предизвикателства, небето ще ви се усмихне. Вие наистина не сте сами. Нека изкупващата, любяща сила на Исус Христос освети живота ви сега и ви изпълни с надеждата на вечно обещание. Бъдете смели. Имайте вяра и надежда. Разглеждате настоящето с твърдост и гледайте на бъдещето с увереност. В името на Исус Христос, амин.