За да може загубените да бъдат намерени
Като се стремите да живеете според Евангелието и ученията на Христос, Светият Дух ще води вас и вашето семейство.
Братя и сестри, според Писанията, Лиахоната била “една валчеста топка с изкусна изработка” с две вретена, едното от които сочело пътя, по който семейството на татко Лехий да пътува в пустошта (1 Нефи 16:10).
Мисля, че знам защо Лехий е бил много учуден, когато за първи път я видял, понеже помня моята реакция, когато за пръв път видях GPS устройство в действие. В съзнанието ми това беше съвременно устройство “с изкусна изработка”. Някак си, по някакъв начин, който не мога дори да си представя, това малко устройство вътре в телефона ми може да определи точно къде съм и да ми каже точно как да стигна там, където искам.
И за мен, и за моята съпруга Барбара GPS устройството е благословия. За Барбара това означава, че тя не трябва да ми казва да спра и да питам за посоката, а за мен означава, че мога да бъда прав, когато кажа, “Няма нужда да питам никого. Знам точно къде отивам”.
Братя и сестри, ние имаме на разположение един инструмент, който е дори по-забележителен от най-доброто GPS устройство. В даден момент всеки се губи по пътя в някаква степен. Чрез подтиците на Светият Дух ние можем да се върнем безопасно на правилната пътека, а чрез изкупителната жертва на Спасителя, можем да се върнем у дома.
Изгубването може да се отнася за цели общества и за отделни личности. Днес ние живеем във време, когато голяма част от света е изгубила своя път, особено по отношение на ценностите и приоритетите в домовете ни.
Преди 100 години президент Джозеф Ф. Смит свързва щастието директно със семейството и ни увещава да съсредоточим своите усилия там. Той казва: “Не може да има истинско щастие отделно или далеч от дома. … Няма щастие без служба, и няма по-голяма служба от тази, която превръща дома в божествена институция и която съдейства на семейния живот и го предпазва. … Домът е това, което се нуждае от промяна (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith 1998 г., стр. 382, 384).
Нашите домове и семейства имат нужда от промяна в този все по-материалистичен и ориентиран към светското свят. Един поразителен пример е нарастващото неуважение към брака тук в Съединените щати. По-рано тази година New York Timesсъобщи, че “делът на децата, родени от неомъжени жени е преминал една важна граница: повече от половината от ражданията на американски жени под 30 годишна възраст са извънбрачни” (Jason DeParle and Sabrina Tavernise, “Unwed Mothers Now a Majority Before Age of 30”, New York Times, 18 фев. 2012 г., стр. A1).
А знаем също, че сред двойките в Съединените щати, които се решават да сключат брак, почти половината се развеждат. Дори онези, които останат женени, често се изгубват по пътя, като позволяват на други неща да се наместват в техните семейни взаимоотношения.
Еднакво притеснително е постоянно нарастващата пропаст между богати и бедни, и между онези, които се стремят да запазят семейните задължения и ценности, и онези които са се отказали да го правят. Статистиката показва, че за хората, които имат по-малко образование и вследствие на това по-нисък доход, е по-малко вероятно да се оженят и да ходят на църква и е по-вероятно да бъдат замесени в престъпления и да имат извънбрачни деца. Тези тенденции са също така притеснителни в много от останалите страни по света. (Вж. W. Bradford Wilcox and others, “No Money, No Honey, No Church: The Deinstitutionalization of Religious Life among the White Working Class,” на адрес www.virginia.edu/marriageproject/pdfs/Religion_WorkingPaper.pdf.)
Противоположно на това, което много хора са мислели, просперитетът и образованието изглежда са свързани с по-висока вероятност за създаване на традиционни семейства и ценности.
Истинският въпрос, разбира се, касае причини и последици. Дали някои групи от обществото имат по-силни ценности и семейства, защото са по-образовани и успяващи, или те са по-образовани и успяващи, защото имат ценности и силни семейства? В тази световна Църква, ние знаем, че е второто. Когато хората поемат семейните и религиозни задължения на евангелските принципи, те започват да се справят по-добре духовно, а често и материално.
И разбира се, обществата като цяло са укрепени, когато семействата станат по-силни. Семейните задължения и ценностите са основната причина. Почти всичко останало е следствие. Когато двойките сключват брак и поемат задължения един към друг, те значително увеличават своите шансове за икономическо благосъстояние. Когато децата се родят в рамките на брака и имат майка и баща, техните възможности и вероятността им за успех в професията многократно се увеличават. А когато семействата работят и играят заедно, кварталите и общностите разцъфтяват, икономиката се подобрява и има по-малка нужда от намеса на правителството и въвеждането на по-малко скъпо струващи програми за помощ на бедните.
Затова лошата новина е, че разпадането на семейството причинява множество проблеми на обществото и икономиката. Но добрата новина е, че подобно на всяка причина и следствие, тези проблеми могат да бъдат обърнати, ако бъде променено това, което ги причинява. Неравенството се преодолява, когато живеем според правилни принципи и ценности. Братя и сестри, най-важната причина в нашия живот са нашите семейства. Ако посветим себе си на тази кауза, ние ще подобрим всеки друг аспект на своя живот и ще станем, както хора и като църква, пример и маяк за всички хора по земята.
Но това не е лесно в свят, в който сърцата се обръщат в толкова различни посоки, в който изглежда всяко нещо постоянно се движи и променя със скорост, която никога досега не сме си представяли. Нищо не остава същото за дълго време. Мода, тенденции, увлечения, политическа коректност и дори възприятията за добро и зло се променят и разместват. Както е предсказал пророк Исаия, злото се представя за добро, а доброто за зло (вж. Исаия 5:20).
Духовното разделение става дори по-голямо, докато злото става по-измамно и хитро, привличайки хората към себе си, подобно на тъмен магнит – докато Евангелието на истината и светлината привлича честните по сърце и почтените хора по земята, които търсят нравствеността и доброто.
Може да сме малко на брой, но като членове на тази Църква ние можем да преодолеем тези разширяващи се пропасти. Знаем, че службата, съсредоточена върху силата на Христос, събира Божиите чеда, без оглед на техния духовен или икономически статут. Преди една година Първото Президентство ни покани да участваме в ден за служба, който отбелязваше 75-годишнината от създаването на програмата за благосъстояние, която помага на хората да бъдат по-самостоятелни. Милиони часове са били отделени от нашите членове по целият свят.
Църквата е безопасно място в това бурно море, котва в неспокойните води на промяна и разделение, и маяк за онези, които ценят и търсят праведността. Господ използва тази Църква като инструмент, за да привлече Своите чеда от целия свят към убежището на Своето Евангелие.
Духът на Илия, който няма граници, е също така велика сила в Господните цели за вечната съдба на Неговите чеда. Според думите на Малахия, Светият Дух ще “обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им” (Малахия 4:6).
Църквата стои като пример за сърцеобръщач и като катализатор за добро в света. Сред членовете на Църквата, които са сключили брак в храма и които редовно посещават неделните събрания, делът на разводите е значително по-малък от този по света и семействата остават по-близки и общуват по-добре помежду си. Здравето в нашите семейства е по-добро и ние статистически живеем по няколко години повече. Ние допринасяме повече финансови ресурси и повече служба на глава от населението на изпадналите в нужда, и има по-голяма вероятност да положим усилията да получим висше образование. Отбелязвам тези неща не за да се хваля, а за да свидетелствам, че животът е по-добър (и много по-щастлив), когато сърцата са обърнати към семейството и когато семействата живеят в светлината на Христовото Евангелие.
И така, какво можем да направим, за да не се изгубим? Първо, нека предложа, че ние трябва да си поставяме приоритети. Поставете всичко, което правите извън дома, в подчинение на това, което се случва вътре в дома ви. Спомнете си съветът на президент Харолд Б. Лий, че “най-важното … дело, което някога ще извършите, ще бъде между стените на вашите собствени домове” (Teachings of Presidents of the Church: Harold B. Lee, 2000 г., стр. 134) и вечния съвет на президент Дейвид О. Макей, “Никой успех не може да компенсира провала в семейството” (цитирано от J. E. McCulloch,Home: The Savior of Civilization 1924 г., стр. 42; в Conference Report, апр. 1935 г., стр. 116).
Организирайте личният си живот, за да осигурите време за молитва, четене на Писанията и семейни дейности. Дайте отговорности на децата у дома, които ще ги научат как да работят. Научете ги, че живеейки според Евангелието, те ще се отдалечават от мръсотията, сексуалната всепозволеност и насилието в Интернет, медиите и видео игрите. Те няма да се изгубят и ще бъдат подготвени да се справят с отговорностите, когато те им бъдат поверени.
Второ, ние трябва да вършим нещата в правилния ред! Първо брак, после семейство. Твърде много хора по света са забравили този естествен ред на нещата и мислят, че могат да го променят и обърнат. Отстранете всеки ваш страх с вяра. Доверете се на силата Божия, която да ви води.
Вие, които все още не сте сключили брак, обърнете максимално внимание на намирането на вечен спътник. Млади мъже, запомнете още нещо, което казва президент Джозеф Ф. Смит: “Ергенството … дава на повърхностния ум идеята, че е желано, понеже носи със себе си минимални отговорности. …Истинската грешка е при младите мъже. Липсата на ограничения през младостта им ги отдалечава от задълженията и отговорностите. … Техните сестри са жертвите … (и) биха се оженили, стига да могат, и биха приели с радост отговорностите на семейния живот.” (Gospel Doctrine, 5-то изд. 1939 г., стр. 281).
А за вас млади жени, бих добавил, че вие също не трябва да губите от поглед тази отговорност. Никаква кариера не може да даде удовлетворение както отглеждането на семейство. И когато сте на моите години, ще осъзнаете това още по-добре.
Трето, съпрузи и съпруги, вие трябва да бъдете равностойни партньори във вашия брак. Често четете и размишлявайте върху прокламацията към семейството и я следвайте. Избягвайте неправедното господство под всякаква форма. Никой не притежава брачният партньор или децата. Бог е Отец на всички нас и ни е дал привилегията да имаме собствено семейство, което преди това е било само Негово, за да ни помогне да станем по-подобни на Него. Като Негови деца ние трябва да се научим вкъщи да обичаме Бог и да знаем, че можем да го помолим за помощта, от която се нуждаем. Всеки от вас, сключил брак или не, може да бъде щастлив и подкрепящ в рамките на семейството, което имате.
И накрая, възползвайте се от укрепващите семейството програми на Църквата. При отглеждането на децата семействата могат да получат помощ от района. Подкрепяйте и работете в тандем със свещеничеството и ръководителите на помощните организации и се възползвайте изцяло от програмите на Църквата за младежите и семейството. Спомнете си друг проницателен израз на президент Лий – че Църквата е скеле, в което ние изграждаме вечни семейства (вж. Teaching: Harold B. Lee, 2000 г., стр. 148).
Сега, ако по някаква причина, индивидуално или като семейство сте се изгубили по пътя, трябва само да приложите ученията на Спасителя в Лука, глава 15, за да коригирате вашият курс. Тук Спасителят ни разказва за усилията на един пастир, който търсел изгубената овца, една жена, която търси една изгубена монета, и за посрещането, което очаквало блудният син, когато се завърнал у дома. Защо Исус ни е дал тези притчи? Той желае да знаем, че никой от нас никога няма да бъде изгубен до такава степен, че да не може да намери своя път чрез Неговото Единение и Неговите учения.
Като се стремите да живеете според Евангелието и ученията на Христос, Светият Дух ще води вас и вашето семейство. Вие ще имате едно духовно GPS устройство, което ще ви казва къде се намирате и накъде да вървите. Давам свидетелство, че възкресеният Изкупител на човечеството обича всички нас, и че Той ни е обещал, че ако Го следваме, ще ни отведе безопасно обратно в присъствието на нашият Небесен Отец, за което свидетелствам в името на Исус Христос, амин.