Оставайте на Господната територия!

От старейшина Юлисис Соарес

От Седемдесетте

Нашият всекидневен въпрос трябва да бъде, “Дали моите постъпки ме поставят на Господната територия или на тази на противника?”

Президент Томас С. Монсън веднъж казва: “Позволете да ви дам една проста формула, с която да премервате изборите, с които се сблъсквате. Тя се помни лесно: “Не можете да бъдете прави, когато вършите нещо грешно; не можете да сгрешите, ако вършите правилното” (“Pathways to Perfection”, Liahona, юли 2002 г., стр. 112 ). Формулата на президент Монсън е простичка и директна. Тя действа по същия начин, както Лиахоната, дадена на Лехий. Ако упражняваме вяра и сме усърдни в подчинението на Господните заповеди, лесно ще намерим правилното напътствие, което да следваме, когато се сблъскваме с нашите дребни всекидневни избори.

Апостол Павел ни увещава относно важността да сеем за Духа и да внимаваме да не сеем за плътта. Той казва:

“Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем” (Галатяните 6:7–9).

Да сеем за Духа значи всичките ни мисли, думи и постъпки да ни издигат до равнището на божествеността на нашите небесни родители. Обаче Писанията се позовават на плътта като на физическа или тленна природа на естествения човек, която позволява хората да бъдат повлиявани от страст, желания, апетити и мотивация на плътта, вместо да търсят вдъхновение от Светия Дух. Ако не внимаваме, тези влияния заедно с натиска на злото от света могат да ни насърчат да възприемем вулгарно и безразсъдно поведение, което да стане част от характера ни. За да избегнем тези лоши влияния, ние трябва да следваме напътствието на Господ към Пророка Джозеф Смит относно това постоянно да сеем за Духа: “Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико” (У. и З. 64:33).

За да подсилим духа си, от нас се изисква, “всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас” (Ефесяните 4:31) и, “Бъдете мъдри в дните на вашето изпитание; очистете се от всяка нечистота” (Мормон 9:28).

Като изучаваме Писанията, научаваме, че обещанията, дадени ни от Господ, са при условие, че сме покорни и насърчават праведния живот. Тези обещания следва да подхранват душата ни, да ни носят надежда, като ни насърчават да не се отказваме дори пред лицето на всекидневните ни предизвикателства да живеем в един свят, чиито етични и нравствени ценности гаснат, насърчавайки по този начин хората да сеят още повече за плътта. Но как можем да бъдем сигурни, че нашите избори ни помагат да сеем за Духа, а не за плътта?

Президент Джордж Албърт Смит, повтаряйки съвета на своя дядо, веднъж казва: “Има добре очертана разграничителна линия между територията на Господ и тази на дявола. Ако оставате откъм Господната страна на линията, ще бъдете под Негово влияние и няма да имате желание да вършите грешни неща; но ако пресечете линията откъм страната на дявола само с един инч, вие сте във властта на изкусителя и ако той успее, няма да сте в състояние да мислите и разсъждавате както трябва, понеже ще сте изгубили Духа Господен” (Учения на президентите на Църквата: Джордж Албърт Смит, 2011 г., стр. 191).

Следователно, нашият всекидневен въпрос трябва да бъде, “Дали моите постъпки ме поставят на Господната територия или на тази на противника?”

Пророк Мормон предупреждава людете си относно важността да бъдем способни да различаваме доброто от злото:

“И тъй, всяко нещо, което е добро, идва от Бога; а което е зло, идва от дялова; защото дяволът е враг Божий и се бори непрестанно срещу Него, и подканва и примамва да се греши и непрестанно да се върши онова, което е зло.

Но ето, това, което идва от Бога, подканва и подбужда да се върши добро непрестанно” (Мороний 7:12–13).

Светлината Христова заедно със спътничеството на Светия Дух трябва да ни помага да определим дали начинът ни на живот ни поставя на Господна територия или не. Ако нашето отношение е добро, то е вдъхновено от Бог, защото всичко добро иде от Бога. Ако обаче е лошо, то е повлияно от противника, защото той убеждава хората да вършат зло.

Хората в Африка развълнуваха сърцето ми заради решимостта и усърдието им да остават на Господната територия. Дори при враждебни условия на живот онези, които приемат поканата да дойдат в Христа, стават светлина на света. Преди няколко седмици, докато посещавах един район в Южна Африка, имах привилегията да съпровождам двама млади свещеници, техният епископ и техния президент на кол на посещение на неактивните млади мъже от техния кворум. Бях силно впечатлен от смелостта и смирението, което показаха тези свещеници, докато канеха неактивните млади мъже да се върнат в Църквата. Докато разговаряха с тези неактивни млади мъже, забелязах, че лицата им отразяваха светлината на Спасителя и в същото време изпълваха със светлина всички около тях. Те изпълняваха дълга си “Подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене” (У. и З. 81:5). Отношението и поведението на онези двама свещеници ги поставяше на Господната територия и те служеха като оръдия в Неговите ръце, докато канеха другите да сторят същото.

В Учение и Завети 20:37 Господ ни учи какво означава да сеем за Духа и какво наистина ни поставя на Господна територия, както следва: да се смирим пред Бог, да идваме със съкрушено сърце и разкаян дух, да свидетелстваме пред Църквата, че наистина сме се покаяли за греховете си, да вземем върху си името на Исус Христос, да имаме решимост да Му служим докрая, да изявяваме чрез делата си, че сме получили от Христовия Дух и да бъдем приети в Неговата Църква чрез кръщение. Нашето предразположение да изпълняваме тези завети ни подготвя да живеем в Божието присъствие като възвисени същества. Да помним тези завети трябва да ни ръководи в поведението ни относно нашето семейство, в обществените ни взаимодействия с други хора и особено във взаимоотношенията ни със Спасителя.

Исус Христос е установил съвършен модел на поведение, върху който можем да градим отношението и поведението си, за да сме в състояние да изпълняваме тези свети завети. Спасителят изгонил от живота Си всяко влияние, което би могло да Го отклони от божествената Му мисия, особено когато бил изкушаван от противника или от учениците Му, докато служел тук на земята. Макар никога да не бил прегрешавал, Той имал съкрушено сърце и разкаян дух, пълен с обич към нашия Небесен Отец и всички хора. Той се смирявал пред нашия Отец в Небесата, отричал собствената Си воля, за да изпълни онова, което Отец искал от Него във всички нещо, до самия край. Дори в онзи момент на крайна физическа и душевна мъка, носейки бремето на греховете на цялото човечество на плещите Си, проливайки кръв от порите на тялото Си, Той казва на Отца, “не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш” (Марка 14:36).

Молитвата ми, братя и сестри, е като мислим за своите завети, да можем да бъдем силни срещу “огнените стрели на противника” (1 Нефи 15:24), следвайки примера на Спасителя, тъй че да можем да сеем за Духа и да оставаме на Господната територия. Нека помним формулата на президент Монсън: “Не можете да бъдете прави, когато вършите нещо грешно; не можете да сгрешите, ако вършите правилното”. Казвам тези неща в името на Исус Христос, амин.