Обърнати в Неговото Евангелие чрез Неговата Църква

От старейшина Доналд Л. Халстром

От Президентството на Седемдесетте

Целта на Църквата е да ни помага да живеем според Евангелието.

Обичам както Евангелието на Исус Христос, така и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Понякога слагаме знак на равенство между термините Евангелие и Църква, но те не са едно и също нещо. Те обаче са деликатно свързани и ние имаме нужда и от двете.

Евангелието е славният план Божий, според който на нас, Неговите деца, е дадено да получим всичко, което Отец има (вж. У. и З. 84:38). Това се нарича вечен живот и се описва като “най-великият от всички Божий дарове” (У. и З. 14:7). Важна част от този план е нашето земно съществуване, период, в който да развиваме вяра (вж. Мороний 7:26), да се покайваме (вж. Мосия 3:12) и да се помирим с Бога (вж. Яков 4:11).

Тъй като нашите смъртни слабости щели да направят този живот изключително труден, защото щяло да има “противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11) без да може да се пречистим от собствените си грехове, бил нужен Спасител. Когато Елохим, Вечният Бог и Отец на нашите духове, представил Своя план на спасение, сред нас имало един, който казал, “Ето Ме, изпрати Мен” (Авраам 3:27). Името му било Иехова.

Роден от Небесен Отец, както духовно, така и физически, Той притежавал пълната сила да победи света. Роден от земна майка, той бил подложен на болките и страданията на земния живот. Великият Иехова бил наречен Исус и освен това му била дадена титлата Христос, което значи Месията или Помазаника. Неговото върховно постижение е Единението, при което Исус Христос “слезе по-долу от всичко” (У. и З. 88:6), с което станало възможно да плати спасителния откуп за всеки от нас.

Църквата е установена от Исус Христос по време на Негово земно служение, “съграден(а) върху основата на апостолите и пророците” (Ефесяните 2:20). В тази “диспенсация на пълнотата на времената” (У. и З. 128:18) Господ е възстановил някога съществувалата организация, като изрично казва на Пророка Джозеф Смит, “Аз ще установя Църква чрез ръката ти” (У. и З. 31:7). Исус Христос е бил и е глава на Своята Църква. Той е представляван на земята от пророци, които имат апостолска власт.

Това е една великолепна Църква. Нейната организация, ефективност и абсолютна доброта спечелват уважението на всички, които искрено се опитат да я разберат. Църквата има програми за деца, младежи, мъже и жени. Красивите й сгради за събрания са повече от 18 000. Величествените храмове, вече наброяващи 136, са пръснати по земята, като още 30 се строят или са обявени за строеж. Пълновременните мисионери, млади и не чак толкова млади, наброяват повече от 56 000 и служат в 150 страни. Хуманитарната дейност на Църквата по света е един удивителен израз на щедростта на нашите членове. Нашата програма по благосъстоянието се грижи за нашите членове и изгражда разчитане на собствените сили по начин, непостигнат никъде другаде. В тази Църква имаме безкористни неплатени ръководители и общност от светии, които са готови да си служат взаимно по един забележителен начин. По света няма друга такава организация.

При моето раждане семейството ми живееше в малка къща в парка на една от големите и исторически сгради за събрания на Църквата, табернакъла в Хонолулу. Сега се извинявам на моите скъпи приятели в Председателстващото Епископство, които се грижат за сградите на Църквата, но като момче съм се катерил и пълзял навсякъде, от пълния с вода шадраван до вътрешността на внушителния осветен шпил. Дори, подобно на Тарзан, съм се люлял на увивните растения по огромните банианови дървета (вид смокиня) в двора.

Църквата бе всичко за нас. Посещавахме много събрания, дори повече, отколкото имаме днес. Неделното училище за деца беше четвъртък следобед. Събранията на Обществото за взаимопомощ се провеждаха вторник сутрин. Дейностите за взаимно усъвършенстване бяха сряда вечер. Съботата бе отделена за дейности на района. В неделя сутрин мъжете и младите мъже посещаваха свещеническо събрание. Следобеда бяхме на неделно училище. Накрая привечер се връщахме за събранието за причастие. С тези събрания и непрекъснато отиване и връщане нашето време, изглежда, бе заето от църковни дейности през цялата неделя и през повечето дни на седмицата.

Колкото и да обичах Църквата, точно през тези дни на моето детство за пръв път осъзнах, че в нея има нещо още по-голямо. Когато бях на пет години, в табернакъла се проведе голяма конференция. Ние прекосихме ливадата, на която живеехме, преминахме по един малък мост, водещ към величествената постройка и седнахме някъде на десетия ред в голямата сграда за събрания. Председателстващ и говорител на събранието бе Дейвид О. Макей, президент на Църквата. Не помня и дума от казаното, но ясно помня какво видях и почувствах. Президент Макей бе облечен в кремав костюм и със своята вълниста бяла коса изглеждаше величествено. Според традицията на островите, той носеше тройно сплетен венец от червени цветя. Докато говореше, почувствах нещо много силно и лично. По-късно разбрах, че бях почувствал влиянието на Светия Дух. Изпяхме закриващия химн.

Със Господ кой е? Кой?
Време е да решим.
И питаме без страх:
Със Господ кой е? Кой?

(“Със Господ кой е?”, Химни, № 164)

Когато тези думи бяха изпети от почти 2 000 души и ми се сториха като въпрос, зададен само на мен, аз исках да се изправя и да кажа, “Аз!”

Някои членове са започнали да смятат активността в Църквата за крайна цел. Това е опасно. Възможно е да бъдеш активен в Църквата и слабо активен в Евангелието. Нека наблегна: активността в Църквата е много желателна като цел; тя, обаче, не е достатъчна. Активността в Църквата е външен израз на нашето духовно желание. Ако посещаваме своите събрания, приемаме и изпълняваме отговорности в Църквата и служим на другите, това се вижда от хората.

За разлика от това, евангелските неща са обикновено по-малко забележими и по-трудни за измерване, но са от по-голямо вечно значение. Например, колко вяра наистина имаме? Доколко се покайваме? Какво значение имат обредите в живота ни? Доколко сме съсредоточени върху своите завети?

Повтарям: имаме нужда както от Евангелието, така и от Църквата. Всъщност, целта на Църквата е да ни помага да живеем според Евангелието. Често се чудим: Как може човек да бъде напълно активен в Църквата като младеж, след което да се откаже като по-възрастен? Как може възрастен, който често е посещавал събранията и е служил, да престане да идва? Как може човек, разочарован от ръководител или от друг член, да позволи на това разочарование да сложи край на участието му в Църквата? Може би причината е, че такива хора не са достатъчно обърнати в Евангелието – нещата на вечността.

Предлагам три основни начина, по които Евангелието да се превърне в наша основа:

Задълбочете разбирането си за Божеството. Солидно знание и обич към тримата члена на Божеството са крайно необходими. Съсредоточено се молете на Отца, в името на Сина, като търсите напътствие от Светия Дух. Прибавете към молитвата постоянно изучаване и смирено размишление, за да изграждате непоклатима вяра в Исус Христос. “Защото как човек може да познава господар … който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?” (Мосия 5:13).
Съсредоточете се върху обредите и заветите. Ако има някакви основни обреди, които все още да бъдат извършени в живота ви, грижливо се подгответе да приемете всеки един от тях. След това е необходимо да установим дисциплината да водим живот, предан на нашите завети, като пълноценно използваме седмичния дар на причастието. Мнозина от нас не са редовно променяни от неговата пречистваща сила поради липсата на уважение от наша страна към този свят обред.
Обединете Евангелието с Църквата. Като се съсредоточите върху Евангелието, Църквата ще стане по-голяма благословия в живота ви, а не по-малка. Когато идваме на всяко събрание, подготвени да “търс(им) познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра” (У. и З. 88:118), Светият Дух ще бъде наш учител. Ако идваме с цел да се поразвлечем, често ще останем разочаровани. Веднъж попитали президент Спенсър У. Кимбъл, “Какво правите, когато попаднете в скучно събрание за причастие?” Той отговорил: “Не знам. Никога не ми се е случвало” (цитирано от Gene Р. Cook, в Gerry Avant, “Learning Gospel Is Lifetime Pursuit”, Church News, 24 март 1990 г., стр. 10).

В живота си следва да желаем това, което се случило след като Господ се явява на хората от Новия свят и установява Своята Църква. В Писанията четем, “И стана така, че тъй те (Неговите ученици) ходеха сред народа на Нефи и проповядваха Евангелието на Христа на всички люде по лицето на земята; и обръщаха людете към Господа, и ги присъединяваха към църквата на Христа, и тъй людете от това поколение бяха благословени” (3 Нефи 28:23).

Господ желае членовете на Неговата Църква да бъдат напълно обърнати в Неговото Евангелие. Това е единственият сигурен начин да се радваме на духовна безопасност сега и щастие завинаги. В името на Исус Христос, амин.