Жертва
От старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетте апостоли
Животът ни на служба и жертва е най-подходящата проява на отдадеността ни да служим на Учителя и нашите ближни.
Единителната жертва на Исус Христос е била наречена “най-върховното от всички събития от зората на сътворението до безкрайните векове на вечността”1. Тази жертва е основното послание на всички пророци. Тя е била предхождана от жертвоприношения на животни, предписани от закона на Моисей. Един пророк заявява, че пълният му смисъл “сочи към тази велика жертва (на) … Син(а) Божий, да, безпределна и вечна” (Алма 34:14). Исус Христос понася страдание, което не може да бъде обхванато от човешкия ум, за да принесе Себе Си в жертва за греховете на всички. Тази жертва предлага върховното добро – чистият Агнец без недостатък, срещу върховната мяра от зло и нечестие – греховете на целия свят. Според паметните слова на Илайза Р. Сноу,
Тази жертва – Единението на Исус Христос, е в центъра на плана на спасението.
Неописуемото страдание на Исус Христос сложило край на жертвите чрез проливане на кръв, но не сложило край на важността на жертвата в евангелския план. Нашият Спасител продължава да изисква от нас да принасяме жертви, но сега Той заповядва, “ще Ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нефи 9:20). Също така Той заповядва на всеки от нас да се обичаме един друг и да си служим – всъщност, да принасяме по едно малко подобие на Неговата жертва, като жертваме от своето време и себични приоритети. В един вдъхновен химн ние пеем, че жертвата носи небесните благословии3.
Ще говоря за онези тленни жертви, които нашият Спасител иска от нас. Това няма да включва жертвите, които сме принудени да правим, или действията, които може да са мотивирани по-скоро от лична изгода, отколкото от желание за служба или жертване (вж. 2 Нефи 26:29).
I.
Християнската вяра има традиции в жертването, включително върховната жертва. В ранните години на християнството Рим мъченически убил хиляди хора заради вярата им в Исус Христос. В по-късни векове, когато доктринални противоречия разделили християните, някои групи преследвали и дори убивали членове на други групи. Християните, убити от други християни, са най-трагичните мъченици на християнството.
Много християни доброволно са правили жертви, мотивирани от вяра в Христос и желанието да Му служат. Някои избирали да посветят целия си зрял живот в служба на Учителя. Тази благородна група включва хората от религиозните ордени на католическата църква и онези, които отдавали цял живот в служба като християнски мисионери в различните протестантски вероизповедания. Примерът им е едно предизвикателство и вдъхновение, но от повечето вярващи в Христа не се очаквало да посветят целия си живот на религиозна служба, нито пък те били в състояние да го сторят.
II.
За повечето последователи на Христос нашите жертви включват онова, което можем да вършим всеки ден в обикновения си личен живот. В този план не знам за друга група, чиито членове да правят повече жертви от светиите от последните дни. Техните жертви – вашите жертви, мои братя и сестри, са в контраст с обичайните светски търсения на лично задоволство и изява.
Първият ми пример са нашите мормонски пионери. Тяхната епична жертва на живот, семейни взаимоотношения, домове и удобства са в основата на възстановеното Евангелие. Сара Рич говори какво е мотивирало онези пионери, когато описва съпруга си Чарлз, призован да служи на далечна мисия: “Това наистина бе време на изпитания и за мен, и за съпруга ми; но дългът ни призова да се разделим за известно време и знаейки, че се подчинявахме на Господната воля, ние чувствахме нуждата да жертваме собствените си чувства, за да помогнем за установяването на делото … помагайки в изграждането на царството Божие на земята”4.
Днес най-забележимата сила на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е безкористната служба и жертва на нейните членове. Преди повторното освещаване на наш храм един християнски свещеник попитал президент Гордън Б. Хинкли защо в него няма никакво представяне или изображение на кръста, най-срещаният символ на християнската вяра. Президент Хинкли отвърнал, че символите на нашата християнска вяра са “животът на нашите люде”5. Наистина, животът ни на служба и жертва е най-подходящата проява на отдадеността ни да служим на Учителя и нашите ближни.
III.
Ние в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни нямаме професионално обучавано и заплащано свещеничество. В резултат непрофесионалните членове, които биват призовавани да ръководят и да служат на нашите конгрегации, трябва да носят целия товар на многото ни църковни събрания, програми и дейности. Те го вършат в над 14 000 конгрегации само в САЩ и Канада. Естествено, не сме единствените, които имат непрофесионални членове, които служат като учители и ръководители. Но количеството време, дарявано от нашите членове, за обучение и служба един на друг, е изключително голямо. Усилията ни всяко семейство в нашите конгрегации да бъде посещавано всеки месец от домашни учители, а всяка възрастна жена – от посещаващите учителки на Обществото за взаимопомощ, са пример за това. Не знаем за подобна сравнима служба в друга организация по света.
Най-добрият пример за уникална служба и жертва на Църквата е работата на нашите мисионери. В момента те наброяват над 50 000 млади мъже и жени и над 5 000 възрастни мъже и жени. Те посвещават 6 месеца до 2 години от живота си да проповядват Евангелието на Исус Христос и да оказват хуманитарна помощ в над 160 страни по света. Трудът им винаги включва жертва, включително годините, които отдават на Господното дело, както и жертвите, които правят, за да осигурят средства за издръжката си.
Онези, които остават у дома – родителите и други членове на семейството, също правят жертви, лишавайки се от компанията и службата на своите синове и дъщери, които изпращат като мисионери. Например един млад бразилец получил призование за мисия, докато работел да издържа братята и сестрите си, след като баща му и майка му починали. Един висш ръководител описал как тези деца се събрали на съвет и си припомнили как починалите им родители ги учели, че следва винаги да са готови да служат на Господ. Младият мъж приел мисионерското призование, а неговият 16-годишен брат поел отговорността да работи, за да издържа семейството6. Мнозина от нас знаят много други примери на жертва при отслужване на мисия или за издръжка на мисионер. Не знаем за друга подобна доброволна служба и жертва в никоя друга организация по света.
Често ни питат, “Как убеждавате вашите млади хора и вашите възрастни членове да зарежат учението или оттеглянето си в пенсия и да правят жертви по този начин?” Чувал съм мнозина да дават следното обяснение: “Като знам какво е сторил за мен моят Спасител – милостта Му да страда за моите грехове и да победи смъртта, та аз да мога да живея отново – се чувствам привилегирован да направя малката жертва, за която съм помолен, в Негова служба. Аз искам да споделя разбирането, което ми е дал Той”. Как ние убеждаваме такива последователи на Христа да служат? Както обяснява един пророк, “Просто ги молим”7.
Други жертви, произтичащи от мисионерската служба, са жертвите на хората, които постъпват според ученията на мисионерите и стават членове на Църквата. За мнозина обърнати във вярата тези жертви са твърде значителни, като включват загуба на приятели и на семейни взаимоотношения.
Преди много години тази конференция чу за един млад мъж, който открил възстановеното Евангелие, докато учел в САЩ. Когато завръщането в родината му наближило, президент Гордън Б. Хинкли го попитал какво ще стане с него, когато се завърне у дома като християнин. “Моето семейство ще бъде разочаровано”, отвърнал младият мъж. “Те може да ме отхвърлят и да ме смятат за мъртъв. Що се отнася до моето бъдеще и кариера, всички възможности могат да се затворят пред мен”.
“Склонен ли си да платиш толкова висока цена за Евангелието?” попитал президент Гордън Б. Хинкли.
През сълзи младият мъж отвърнал, “То е истинно, нали?” Когато това му било потвърдено, той отвърнал, “Тогава какво друго има значение?”8 Това е духът на жертвата сред много от нашите нови членове.
Други примери на служба и жертва се явяват в живота на верните членове, които служат в нашите храмове. Храмовата служба е уникална за светиите от последните дни, но значимостта на тази жертва следва да е разбираема за всички християни. Светиите от последните дни нямат традиция да служат в манастир, но все пак ние можем да разберем и почетем жертвата на онези, чиято християнска вяра ги е мотивирала да посветят живота си на такава религиозна дейност.
На тази конференция само преди една година президент Томас С. Монсън сподели един пример във връзка с храмовата служба. Един баща, верен светия от последните дни на отдалечен тихоокеански остров работил тежък физически труд на далечно място в течение на шест години, за да спечели парите, нужни да заведе съпругата си и 10-те си деца за брак и запечатване за вечността в храма Нова Зеландия. Президент Монсън обясни, “Хората, които разбират произлизащите от храма вечни благословии, знаят, че няма жертва, която да е твърде голяма, нито цена, която да е твърде висока, нито трудност, която да е твърде тежка при получаването на тези благословии”9.
Благодарен съм за чудесните примери на християнска любов, служба и жертва, които съм виждал сред светиите от последните дни. Аз ви виждам как упражнявате своите църковни призования, често с цената на големи жертви на време и средства. Виждам ви да служите на мисии за своя собствена сметка. Виждам ви с желание да отдавате професионалните си умения в служба на вашите ближни. Виждам ви да се грижите за бедните, като полагате лично усилие и подкрепяте църковните програми за благосъстояние и хуманитарна помощ10. Всичко това е потвърдено от едно общонационално проучване, което заключава, че активните членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни “служат доброволно и даряват значително повече от средния американец и дори са по-щедри по отношение на време и средства от най-посветените (20 процента) на религиозните хора в Америка”11.
Подобни примери да даваме на другите укрепват всички ни. Те ни напомнят за учението на Спасителя:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си …
Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери” (Матея 16:24–25).
IV.
Вероятно най-познатите и най-важни примери на безкористна служба и жертва се извършват в нашите семейства. Майки се посвещават на възпитанието и отглеждането на децата си. Съпрузи се посвещават на издръжката на своите съпруги и деца. Жертвите, включени във вечно значимата служба на нашите семейства, са твърде многобройни за споменаване и твърде познати, за да бъдат споменавани.
Виждал съм също безкористни светии от последните дни да осиновяват деца, включително такива със специални нужди, и да се стремят да осигуряват на деца под държавно попечителство надеждата и възможностите, които са им били отказани по-рано. Виждам ви как се грижите за членове на семейства и за съседи, които страдат от вродени дефекти, умствени и физически болести и от последиците на напредналата възраст. Господ също ви вижда и кара пророците Си да заявяват, че “като правите жертви един за друг и за вашите деца, Господ ще ви благославя”12.
Вярвам, че светиите от последните дни, които отдават безкористна служба и правят жертви, благоговейно подражавайки така на нашия Спасител, се доближават до вечните ценности в по-голяма степен от всяка друга група хора. Светиите от последните дни гледат на своите жертви от време и средства като на част от ученичеството и подготовката да бъдат достойни за вечността. Това е една истина, открита в Lectures on Faith, която учи, че “религия, която не изисква жертването на всички неща, никога няма да има достатъчна сила да произведе онази вяра, която е необходима за живот и спасение. … Тъкмо чрез такава жертва и само чрез нея Бог е сторил човекът да може да се радва на вечен живот”13.
Тъкмо както единителната жертва на Исус Христос е в центъра на плана на спасението, ние, учениците и следовниците на Христос, трябва да принасяме собствените си жертви, за да постигнем бъднините, които се отреждат според този план.
Знам, че Исус Христос е Единородния Син на Бог, Вечният Отец. Знам, че поради Неговата единителна жертва ние имаме уверението за безсмъртие и възможността за вечен живот. Той е наш Господ, наш Спасител и Изкупител, и аз свидетелствам за Него, в името на Исус Христос, амин.