В съзвучие с мелодията на вярата
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Бог обича всички Свои деца. Той желае всички те да се завърнат при Него. Желае всеки да живее в съзвучие със святата мелодия на вярата.
Когато висшите ръководители на Църквата се срещат с членовете по целия свят, ние непосредствено наблюдаваме как светиите от последните дни са една сила за добро. Поздравяваме всички ви за всичко, което правите, за да благославяте живота на всички хора.
Онези от нас, работещи в сферата на връзките с обществеността, знаят много добре, че мнозина общественици и журналисти в САЩ и по света са разпалили обществена дискусия за Църквата и нейните членове. Едно уникално стечение на обстоятелства значително е допринесло за известността на Църквата1.
Мнозина, които пишат за Църквата, са положили искрени усилия да разберат нашите членове и нашето учение. Бяха любезни към нас и се опитаха да бъдат обективни, за което сме благодарни.
Също така осъзнаваме, че мнозина не са в хармония със свети неща. Главният равин на Англия Лорд Сакс, обръщайки се през изминалия декември към ръководители на Римокатолическата църква в Папския Грегориански университет, отбелязва колко светски са станали някои части на света. Той заяви, че основен виновник е “агресивният тон на научния атеизъм, който е глух за мелодията на вярата”2.
Великото встъпително видение в Книгата на Мормон е пророческия сън на Лехий за дървото на живота3. Това видение ярко описва пречките за развиване на вяра в наши дни и голямото различие между онези, които обичат Бог, покланят Му се и чувстват отговорност пред Него, и хората, при които нещата не стоят така. Лехий обяснява някои аспекти на унищожаващото вярата поведение. Някои са горди, суетни и неразумни. Те се интересуват единствено от така наречената светска мъдрост4. Други изпитват известен интерес към Бог, но са се загубили из мъглите от мрак и грях на света5. Други са опитали от любовта Божия и Неговото слово, но се чувстват засрамени от присмиващите им се хора, като така отпадат по “забранени пътеки”6.
И накрая, има хора, който живеят в съзвучие с мелодията на вярата. Вие знаете кои сте. Вие обичате Господ и Неговото Евангелие и с постоянство се опитвате да прилагате и споделяте Неговото послание, особено във вашите семейства7. Действате в хармония с подтиците на Духа, будни сте за силата на Божието слово, поддържате поклонението в своите домове и като Негови ученици полагате усилия да живеете живот, подобен на Христовия.
Осъзнаваме колко сте заети. Без да разполагаме с платено свещеничество, отговорността за управлението на Църквата зависи от вас, отдадени членове. Знаем, че обикновено членовете на епископства и президентства на кол и мнозина други прекарват дълги часове в отдадена служба. Президентствата на кворуми и помощни организации са истински пример за безкористна служба. Службата и жертвата се разпростират сред всички членове, от поддържащите църковните архиви до верните домашни учители и посещаващи учителки и преподаващите уроците. Благодарни сме на онези, които така смело служат като скаутски ръководители или ръководители на малки деца. Имате нашата обич и благодарност за това, което правите, и това, което сте!
Осъзнаваме, че има членове, които хранят по-малко интерес и вяра в някои от ученията на Спасителя. Желанието ни е тези членове да се събудят изцяло за вярата и да увеличат своята активност и отдаденост. Бог обича всички Свои деца. Той желае всички те да се завърнат при Него. Желае всеки да живее в съзвучие със святата мелодия на вярата. Единението на Спасителя е дар за всеки.
Трябва да бъде преподавано и разбирано, че ние обичаме и уважаваме всички описани от Лехий хора8. Помнете, не ние сме тези, които ще съдят. Господ е съдника9. Президент Томас С. Монсън изрично ни е поканил да имаме “куража да се въздържи(им) да съди(им) другите”10. Той също така е помолил всеки верен член да спасява хората, които са опитали от плода на Евангелието, след което са отпаднали, както и онези, които все още не са открили стеснената и тясна пътека. Молим се те да се хванат за пръта и да опитат от Божията любов, която ще изпълни тяхната “душа с извънредно велика радост”11.
Макар видението на Лехий да включва всички хора, кулминиращото учение се съдържа във вечната значимост на семейството. “Семейството е постановено от Бог. То е най-важната единица във времето и вечността”12. Когато Лехий опитва от плода на дървото на живота (любовта Божия), той чувства желанието неговото семейство “също да вземе от него”13.
Нашето голямо желание е да отглеждаме децата си в истина и праведност. Един от принципите, които ще ни помогнат да постигнем това, е да не бъдем прекалено осъдителни към поведение, което е неразумно, но не и грешно. Преди много години, когато децата ни живееха у дома, старейшина Далин Х. Оукс каза, че е важно да разграничаваме грешките на младостта, които следва да бъдат поправяни, и греховете, за които са нужни наказание и покаяние14. Когато не достига мъдрост, за децата ни е нужно наставление. Когато е налице грях, най-важно е покаянието15. Това наистина помогна в нашето собствено семейство.
Поклонението у дома благославя нашите семейства. Примерът е особено важен. Това, което сме, ще повлияе на децата ни по-силно от всички наши приказки. Когато бях на почти пет години, майка ми научи вестта, че по-малкият й брат е бил убит, когато корабът, на който служил, бил бомбардиран край бреговете на Япония към края на Втората световна война16. Тази новина наистина я наскърби. Тя бе завладяна от емоции и отиде в спалнята. След известно време надзърнах в стаята, за да проверя дали тя е добре. Бе коленичила край леглото в молитва. Обзе ме истински мир, защото тя ме бе учила да се моля на Спасителя и да Го обичам. Това бе типичен пример, който тя винаги ми е давала. Майки и бащи, които се молят с децата си, дават може би най-важния възможен пример.
Посланието, служението и Единението на Исус Христос, нашия Спасител, са в основата на нашата семейна учебна програма. Няма стих, който да описва нашата вяра по-добре от 2 Нефи 25:26: “Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си”.
Една от съществените предпоставки във видението на Лехий е следната – верните членове трябва да се държат здраво за пръта от желязо, който да ги държи на стеснената и тясна пътека, водеща към дървото на живота. За членовете е съществено да четат и изучават Писанията, като размишляват над тях17.
Книгата на Мормон е от изключителна важност18. Ясно е, че винаги ще има хора, които ще подценяват важността на тази свята книга и дори ще я очернят. За целта е бил използван и хумор. Преди да отслужа мисия, един мой преподавател в университета цитира думите на Марк Твен, че ако се махнат думите “и стана така” от Книгата на Мормон, тя “щеше да се превърне само в една брошура”19.
Няколко месеца по-късно, докато служех на мисия в Лондон, Англия, един образован в Оксфорд професор в Лондонския университет от Египет, специалист по семитските езици, прочел Книгата на Мормон, свързал се с президент Дейвид О. Макей и се срещнал с мисионерите. Той споделил с тях своята убеденост, че Книгата на Мормон наистина е “превод на познанието на юдеите и езика на египтяните” за описвания период20. Сред многото дадени от него примери той посочил употребата на съюзния израз “и стана така”, което съвпадало с думите, които той щял да употреби, за да преведе една фраза, използвана в древни семитски летописи21. На професора му било казано, че макар неговият професионален интелектуален подход му помогнал, било важно да получи духовно свидетелство. Чрез изучаване и молитва той придобил духовно свидетелство и бил кръстен. По този начин онова, което хумористът видял като обект на присмех, ученият разпознал като солидно доказателство за истинността на Книгата на Мормон, което му било потвърдено от Духа.
Важното учение за свободата на избор изисква свидетелството за възстановеното Евангелие да се основава на вяра, а не само на външното или научно доказателство. Прекомерното съсредоточаване върху не напълно разкрити неща, като например как е възможно девица да роди или Спасителят да възкръсне, или как точно Джозеф Смит превел нашите Писания, не са ефективни и няма да доведат до духовен напредък. За тези неща е нужна вяра. Окончателният отговор се съдържа в съвета на Мороний да се чете, да се размишлява и после да се помоли Бог с искрено сърце и истинско намерение да бъдат потвърдени духовните истини със свидетелството на Духа22. Освен това, когато включим в живота си духовните заповеди и живеем според Евангелието, ние сме благословени с Духа и вкусваме от Неговата добрина с чувства на радост, щастие и особено мир23.
Явно е, че една разделителна линия между хората, които чуват мелодията на вярата, и глухите или недобре чуващите, е активното изучаване на Писанията. Преди години ми направи силно впечатление как един обичан пророк, Спенсър У. Кимбъл, наблягаше на нуждата непрекъснато да се четат и изучават Писанията. Той казва: “Откривам, че когато стана небрежен в общението си с Божеството и когато изглежда, че нито божествено ухо слуша, нито божествен глас говори, наистина съм се отдалечил. Ако се потопя в Писанията, разстоянието намалява и духовността се завръща”24.
Надявам се, че редовно четем Книгата на Мормон с нашите деца. Обсъждал съм това с моите деца. Те споделиха с мен две наблюдения. Първо, постоянството при всекидневното четене на Писанията като семейство е ключът. По един весел начин дъщеря ми описа ранобудните усилия на няколко тийнейджъра с постоянство да четат Писанията. Тя и нейният съпруг стават рано всяка сутрин, придвижват се в просъница, докато се хванат за железния парапет на тяхното стълбище, където семейството им се събира да чете словото Божие. Постоянството е ключът към успеха, като и чувството за хумор помага. Необходимо е сериозно всекидневно усилие от всеки член на семейството, но то си струва усилията. Временните пречки се преодоляват с постоянство.
Второто наблюдение включва начина, по който най-младият ни син и съпругата му четат Писанията със семейството си. Две от техните четири деца не са достатъчно големи, за да могат да четат. За петгодишния им син те са въвели сигнали с пръстите на ръцете, които се правят, за да участва той пълноценно в семейното четене на Писанията. Сигнал 1 му подсказва да повтори израза “И стана така”, където и да се появи той в Книгата на Мормон. Трябва да отбележа колко е хубаво, че този израз се явява така често. Също така, за полза на младите семейства, сигнал 2 е “и тъй, ние виждаме”; пръсти 3, 4 и 5 се падат на думи, които могат да се прочетат в дадената глава.
Знаем, че семейното изучаване на Писанията и семейните домашни вечери невинаги са съвършени. Независимо от вашите трудности, не се обезсърчавайте.
Моля, разберете, че да имате вяра в Господ Исус Христос и да спазвате Неговите заповеди е съдбовното изпитание на земния живот и че това винаги ще бъде така. И най-важното, всеки от нас трябва да осъзнае, че когато човек е глух за мелодията на вярата, той е глух за Духа. Както учи пророк Нефи, “Чува(ли) сте гласа му … ; и той ви е говорил с тих, мек глас, но вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата Му25.
Нашето учение е ясно; ние следва да мислим позитивно и да дерзаем. Ние наблягаме на нашата вяра, а не на страховете си. Намираме радост в Господното уверение, че Той ще бъде с нас и ще ни дава напътствие и насока26. Светият Дух свидетелства в сърцата ни, че ние имаме любящ Отец в Небесата, Чийто милостив план за нашето изкупление ще бъде изпълнен във всяка една подробност поради единителната жертва на Исус Христос.
Както е написала Наоми У. Рендъл, авторка на “Чедо на Бога съм”, “Духът ни води, любовта Му насърчава, че когато вярата устои, страхът си тръгва”27.
Затова, където и да се намираме по пътя на ученичеството според видението на Лехий, нека твърдо решим да събудим в себе си и в своите семейства по-силно желание да получим върховния дар на Спасителя – вечния живот. Моля се да успеем да останем в съзвучие с мелодията на вярата. Свидетелствам за божествеността на Исус Христос и реалността на Неговото Единение, в името на Исус Христос, амин.