Благодарност на Бог

От старейшина Ръсел М. Нелсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Изображение

Колко по-добре би било, ако всички можеха да съзнават Божието провидение и любов и да Му изразяват благодарност.

Скъпи братя и сестри, благодарим ви за вашата подкрепа и преданост. Ние изразяваме нашата благодарност и обич към всеки един от вас.

Наскоро сестра Нелсън и аз се радвахме на красотата на тропическите риби в един малък частен аквариум. Риби с живи цветове и разнообразни форми и размери се стрелкаха напред-назад. Попитах служителката, стояща наблизо, “Кой дава храна на тези прекрасни риби?”

Тя отговори, “Аз”.

Тогава я попитах, “Някога те благодариха ли ви?”

Тя отвърна, “Не още!”

Мислих за някои хора, които познавам, които по същия начин забравят своя Създател и истински “хляб на живота”¹. Те живеят ден за ден, без да имат представа за Бог и Неговата доброта към тях.

Колко по-добре би било, ако всички можеха да съзнават Божието провидение и любов и да Му изразяват благодарност. Амон учил, “да въздадем благодарности на святото (Божие) име, защото Той върши праведност навеки”². Нашата благодарност е мярка за любовта ни към Него.

Бог е Отец на нашите духове³. Той има славно, съвършено тяло от плът и кости⁴. Ние сме живели с Него в небесата преди да сме се родили⁵. А когато Той ни е създал физически, ние сме били създадени по Божий образ, всеки със собствено тяло⁶.

Помислете за нашата физическа прехрана. Тя наистина е изпратена от небесата. Нужните ни въздух, храна и вода получаваме като дар от любящия Небесен Отец. Земята била създадена да поддържа краткото ни пътуване през смъртността⁷. Ние сме били родени с възможността да растем, обичаме, да сключим брак и да създадем семейства.

Бракът и семейството са постановени от Бог. Семейството е най-важната социална единица във времето и вечността. В рамките на великия Божий план на щастие, семействата могат да бъдат запечатани в храмове и да бъдат подготвени да се върнат да живеят завинаги в Неговото свято присъствие. Това е вечен живот! Той изпълнява най-дълбоките копнежи на човешката душа – естествените копнежи за безкрайна връзка с обичните членове на нашето семейство.

Ние сме част от Неговата божествена цел: “Това е делото Ми и славата Ми”, казва Той, “да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”⁸. За да се постигнат тези две цели, “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”⁹. Това деяние представлява божествена проява на Божията любов. “Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него”¹⁰.

Централно място във вечния план на Бог заема мисията на Неговият Син Исус Христос¹¹. Той дошъл, за да изкупи Божиите чеда¹². Поради Единението на Господ се осъществило възкресението (или безсмъртието)¹³. Поради Единението вечният живот станал възможен за всички, които биха били достойни. Исус обяснява следното:

“Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века”¹⁴.

За Единението на Господ и Неговият дар на възкресението – тържественото Великденско послание – изказвам благодарност на Бог.

Физически дарове

Нашият Небесен Отец обича Своите чеда¹⁵. Той е благословил всички с материални и духовни дарове. Позволете ми да говоря за тях. Когато пеете “Чедо на Бога съм”, помислете за Неговия дар за вас, вашето физическо тяло. Много удивителни характеристики на вашето тяло свидетелстват за вашето “божественото естество”¹⁶.

Всеки орган в тялото ви е чуден Божий дар. Всяко око има самофокусираща леща. Нерви и мускули контролират двете очи да произведат един триизмерен образ. Очите са свързани с мозъка, който записва видените гледки.

Сърцето ви е една невероятна помпа¹⁷. То има четири деликатни клапана, които контролират посоката на кръвният поток. Те се отварят и затварят над 100 000 пъти на ден – 36 милиона пъти годишно. Освен ако не бъдат засегнати от болест, те могат да понасят този стрес почти безкрайно.

Помислете за защитната система на тялото. За да се предпази от увреждане, тялото усеща болка. В отговор на инфекция то произвежда антитела. Кожата осигурява защита. Тя предупреждава за наранявания, които могат да бъдат причинени от прекомерна жега или студ.

Тялото подновява своите остарели клетки и регулира нивата на основните жизнени съставки. Тялото лекува порязвания, рани и счупени кости. Възможността му за възпроизвеждане е друг Божий дар.

Но на нас ни е напомнено, че не е нужно съвършено тяло, за да постигнем божествената си съдба. Всъщност, някои от най-милите духове са подслонени в слаби или несъвършени тела. Хората с физически проблеми често развиват велика духовна сила точно заради това, че имат тези недъзи.

Всеки, който е изучавал функциите на човешкото тяло, със сигурност “е видял Бог да се движи във величието и силата Си”¹⁸. Понеже тялото е управлявано от божествен закон, всяко изцеление идва чрез подчинение на закона, на който се основава тази благословия¹⁹.

При все това хората погрешно мислят, че тези чудни физически качества са плод на случайност или резултат от големия взрив там някъде. Запитайте се, “Може ли експлозия в печатницата да произведе речник?” Вероятността е много малка. Но дори това да стане, той никога няма да може изцели разкъсаните си страници или да възпроизведе нови издания!

Ако способността на тялото за нормално функциониране, защита, възстановяване, регулация и възобновяване можеше да успява без ограничения, то животът тук би продължил вечно. Да, щяхме да останем заседнали тук на земята! В Своята милост към нас, нашият Творец е дал остаряването и други процеси, които в крайна сметка водят до нашата физическа смърт. Смъртта, подобно на раждането, е част от живота. Писанията ни учат че, “не беше необходимо човекът да бъде избавен от тази телесна смърт, защото това би унищожило великия план на щастието”²⁰. Завръщането при Бог през портата, която наричаме смърт, представлява радост за тези, които Го обичат и са готови да се срещнат с Него²¹. В крайна сметка ще дойде времето, в което всички духове и тела “ще бъдат обединени отново в съвършената им форма; и крайник, и става ще бъдат възстановени на съответната им снага”,²² за да не се разделят никога повече. Изказвам благодарност на Бог за тези физически дарове!

Духовни дарове

Те са важни, колкото и тялото, което служи като храм за вечния дух на човека. Нашите духове са съществували в доземното царство²³ и ще продължават да живеят след като тялото умре²⁴. Духът осигурява на тялото движение и личност²⁵. През този и следващия живот, когато духът и тялото се съберат заедно, те ще станат жива душа с божествена стойност.

Тъй като всеки дух е толкова важен, неговото развитие има вечни последици. Той е подсилен, когато общуваме в смирена молитва с нашия любящ Небесен Отец²⁶.

Всички качества, според които един ден ще бъдем съдени, са духовни²⁷. Те включват обич, добродетел, почтеност, състрадание и служба на другите²⁸. Вашият дух, обединен с тялото ви и помещавайки се в него, може да развие и прояви тези качества по начини, които са жизнено важни за вашето вечно развитие²⁹. Духовният напредък се постига чрез стъпките вяра, покаяние, кръщение, дарът на Светия Дух и устояване до края, включително надаряването и запечатващите обреди в светия храм³⁰.

Точно както тялото се нуждае всекидневно от храна, за да оцелее, така и духът се нуждае от подхранване. Духът се храни с вечната истина. Миналата година чествахме 400-та годишнина от превода на Крал Джеймз на Светата Библия. И вече имаме Книгата на Мормон от почти 200 години. Сега тя вече е преведена изцяло или в подбрани извадки на 107 езика. Заради тези и други ценни Писания ние знаем, че Бог е нашия Вечен Отец, и че Неговия Син Исус Христос е наш Спасител и Изкупител. Изказвам благодарност на Бог за тези духовни дарове!

Евангелски дарове

Ние знаем, че пророците от много диспенсации, като Адам, Ной, Моисей и Авраам, всички са учили за божествеността на нашия Небесен Отец и Исус Христос. Нашата съвременна диспенсация започнала, когато Небесния Отец и Исус Христос се явили на Пророка Джозеф Смит през 1820 г. Църквата била организирана през 1830 г. Сега, 182 години по-късно, ние оставаме под завета да отнесем Евангелието на “всеки народ, племе, език и люде”³¹. Като правим това, едновременно и даващите, и получаващите Евангелието ще бъдат благословени.

Наша е отговорността да учим Неговите деца и да събудим в тях знанието за Бог. Много отдавна, цар Вениамин казва:

“Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; …

… вярвайте, че трябва да се покаете за греховете си, да ги изоставите и да се смирите пред Бога; да Го помолите с искреност в сърцето да ви прости; и сега, ако вярвате във всички тези неща, гледайте да ги вършите”³².

Бог е същият вчера, днес и навеки, но ние не сме. Всеки ден за нас е предизвикателство да достигнем до силата на Единението, така че да можем наистина да се променим, да станем по-подобни на Христос и да имаме право на дара на възвисяването, и да живеем вечно с Бог, Исус Христос и нашите семейства³³. За тези сили, привилегии и евангелски дарове изказвам благодарност на Бог!

Свидетелствам, че Той е жив, че Исус е Христос, и че това е Неговата Църква, която е възстановена в тези последни дни, за да изпълни своята божествена съдба. Днес ние сме водени от президент Томас С. Монсън, когото обичаме и подкрепяме от все сърце, и също така подкрепяме неговите съветници и дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.