Целите на свещеническата служба
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Да разбираме защо живеем според Евангелието и защо носим свещеничеството ще ни помогне да виждаме божествената цел на всичко.
Ценя високо възможността да се срещна с братята от свещеничеството и да се радвам с вас на чудесата и красотата на Евангелието на Исус Христос. Поздравявам ви за вашата вяра, добри дела и вашата трайна праведност.
Ние споделяме една обща връзка – всички сме били ръкоположени в Божието свещеничество от хора, на които е била поверена светата власт и сила на свещеничеството. Това е немалка благословия. Това е свещена отговорност.
Силата на въпроса Защо
Напоследък си мислех за две важни призования, които съм получил като носител на свещеничеството в Църквата.
Първото от тези призования дойде, когато бях дякон. Посещавах със семейството ми клона на Църквата във Франкфурт, Германия. Бяхме благословени с много чудесни хора в нашия малък клон. Един от тях бе нашият президент на клон, брат Ландшулц. Възхищавах му се много, макар той винаги да изглеждаше твърде сериозен, много официален и облечен през повечето време в тъмен костюм. Помня, че като млад мъж се шегувахме с приятелите ми колко старомоден бе нашият президент на клон.
Мисълта за това сега ме кара да се смея, защото в много отношения е твърде възможно днес младежите да гледат по същия начин мен.
Една неделя президент Ландшулц попита дали може да говори с мен. Първата ми мисъл беше, “В какво сбърках?” През ума ми прелетяха много неща, което можех да съм направил и така да предизвикам този разговор между президент на клон и дякон.
Президент Ландшулц ме покани в една малка класна стая – клонът ни нямаше офис за президента, и там ми отправи призование да служа като президент на кворума на дяконите.
“Това е важно призование”, каза той и после отдели известно време да ми опише защо. Обясни ми какво очакват от мен той и Господ и как можех да получавам помощ.
Не помня доста от онова, което говори той, но помня добре как се чувствах. Един свещен, божествен Дух изпълни сърцето ми, докато той говореше. Можех да усетя, че това е Църквата на Спасителя. И усетих, че призованието, което ми отправи той, бе вдъхновено от Светия Дух. Помня, че си тръгнах от онази мъничка класна стая с усещането, че съм доста по-висок отпреди.
От онзи ден изминаха почти 60 години, а аз още пазя онези чувства на доверие и обич.
Когато се връщам мислено към онова преживяване, опитвах се да си спомня точно колко бяха дяконите в нашия клон по онова време. По най-точни спомени, мисля че бяха двама. Обаче и това може да е доста пресилено.
Но наистина нямаше значение за мен дали там имаше един или дузина дякони. Аз се чувствах почетен и желаех да служа възможно най-добре и да не разочаровам нито моя президент на клон, нито Господ.
Сега осъзнавам, че президентът на клона можеше просто да изпълни формалните стъпки, когато ме призова на този пост. Той можеше просто да ми каже в коридора или по време на събранието на свещеничеството, че аз съм новия президент на кворума на дяконите.
Вместо това той ми отдели време и ми помогна да разбера не само какво представлява моята задача и нова отговорност, но далеч по-важното, целта на тази задача.
Това е нещо, което не ще забравя никога.
Целта на този разказ е не просто да опиша как да се отправят призования в Църквата (макар че това за мен беше прекрасен урок какъв е правилният начин да се прави това). За мен това е един урок за мотивиращата сила на свещеническото ръководство, която пробужда духа и вдъхновява действието.
На нас трябва постоянно да ни се напомнят вечните причини зад нещата, които ни е заповядано да вършим. Основните евангелски принципи трябва да бъдат част от тъканта на живота ни, дори ако това означава да ги учим отново и отново. Това не означава, че процесът трябва да се сведе до отегчително зазубряне. По-скоро когато преподаваме основните принципи у дома или в църквата, нека пламъкът на ентусиазма от Евангелието и огънят на свидетелството носят светлина, топлина и радост в сърцата на хората, които учим.
От съвсем наскоро ръкоположения дякон до най-възрастния висш свещеник, всички ние имаме списъци какво можем и следва да вършим в своите свещенически отговорности. Въпросът какво е важен в нашата работа и ние следва да му отделяме внимание. Но ние откриваме огъня, страстта и силата на онова, което вършим именно в целта на свещеническата служба.
Какво на свещеническата служба ни учи какво да правим. Защо вдъхновява душите ни.
Какво информира, но защо трансформира.
Изобилие от “добри” неща за вършене
Друго свещеническо призование, за което съм си мислел, ми бе отправено години по-късно, когато имах собствено семейство. Бяхме се преместили обратно във Франкфурт, Германия, и аз тъкмо бях получил повишение в работата, което отнемаше значителна част от моето време и внимание. В това заето време от живота ми старейшина Джозеф Б. Уъртлин ми отправи призование да служа като президент на кол.
По време на интервюто с него през ума ми препускаха хиляди мисли, не на последно място бе тревогата, че може да нямам времето, което това призование щеше да изисква. Макар да се чувствах смирен и удостоен от това призование, за кратко се чудех дали мога да го приема. Но това бе само една мярнала се за миг мисъл, защото знаех, че старейшина Уъртлин е призован от Бог и че върши Господното дело. Какво можех да направя, освен да приема?
Има моменти, когато ние трябва да пристъпим напред в мрака с вяра, че Бог ще постави солидна земя под краката ни, след като веднъж направим стъпката. И така аз приех на драго сърце, знаейки, че Бог ще се погрижи.
В началните дни на това призование ние като кол имахме привилегията да получим обучение от някои от най-големите учители и ръководители в Църквата – в нашата област дойдоха хора като старейшина Ръсел М. Нелсън и президент Томас С. Монсън. Тяхното поучение бе като небесна роса и вдъхновение за нас. Все още си пазя записките, които водех по време на тези заседания за обучение. Тези братя ни дадоха визията какво означава да установяваме царството Божие чрез изграждане на лични свидетелства и укрепване на семействата. Те ни помогнаха да видим как да прилагаме евангелската истина и принципи в нашите конкретни условия и време. Казано иначе, вдъхновените ръководители ни помогнаха да видим отговорите защо на Евангелието, а после ние трябваше да запретнем ръкави и да се хванем на работа.
Не след дълго обаче ние осъзнахме, че има много добри неща, които едно президентство на кол може да свърши – всъщност, толкова много, че ако не си определим вдъхновени приоритети, можехме да пропуснем най-важните от тях. Започнаха да се появяват съревноваващи се помежду си приоритети, които отклоняваха вниманието ни от визията, споделена от братята. Имаше много “добри” неща, но не всички от тях бяха най-важни.
Научихме един важен урок: фактът, че нещо е добро не винаги е достатъчно основание то да изисква нашето време и ресурси. Нашите дейности, инициативи и планове следва да бъдат вдъхновени и основани на онова защо, което е целта на свещеническата ни служба, а не на моментни проблясъци и интересни хрумвания. Иначе можем да пилеем усилията си, да разконцентрираме енергията си и да се окажем въвлечени в свои собствени духовни или материални хобита, които не са в центъра на ученичеството.
Братя, всички ние знаем, че е нужна самодисциплина, за да останем фокусирани над нещата, които имат най-голяма сила да увеличават любовта ни към Бог и нашите ближни, да съживяват брака, да укрепват семействата и да градят царството Божие на земята. Подобно на плодно дърво с много клони и листа, нашият живот се нуждае от редовно подкастряне, та да използваме своята енергия и време за постигане на нашата истинска цел – да даваме добър плод!1
Вие не сте сами
И така, как разбираме какво да изберем? Всеки от нас има отговорността сам да определи това. Обаче, заповядано ни е усърдно да изучаваме Писанията, да се вслушваме в словата на пророците и да го правим със сериозна, изпълнена с вяра отдадена молитва.
Братя, Бог е верен. Чрез Светия Дух Той ще говори мир в ума и сърцето ни относно пътеката, която да следваме през всяка част от живота ни.
Ако сърцата ни са чисти – ако търсим не нашата собствена слава, а славата на Бога Всемогъщи, ако се стремим да вършим Неговата воля, ако желаем да благословим живота на нашето семейство и нашите ближни, няма да бъдем оставени да крачим сами. Както често ни напомня президент Монсън, “когато изпълняваме Господното поръчение, ние имаме право на Господната помощ”2.
Вашият Небесен Отец ще върви пред лицето ви. Той ще бъде от дясната ви страна и от лявата, и Неговият Дух ще бъде в сърцата ви, и Неговите ангели навсякъде около вас, за да ви подкрепят3.
Силата на това да действаме
Мои скъпи братя, божествените благословии в свещеническа служба се активизират от нашите усърдни усилия, готовността ни да жертваме и желанието ни да вършим правилното. Нека да бъдем хора, които действат, а не да ни се въздейства. Да проповядваме е нещо прекрасно, но проповеди, които не водят към действия, са като огън, който не грее, или вода, която не утолява жаждата.
Именно прилагането на учението кара пречистващия пламък на Евангелието да расте и силата на свещеничеството разпалва душите ни.
Томас Едисън, човекът, който окъпал света в бляскава електрическа светлина, казва, “ценността на една идея е в приложението й”4. По подобен начин евангелското учение става по-ценно, когато е приложено на практика.
Не бива да позволяваме ученията на свещеничеството да спят в сърцата ни и да не се прилагат в живота ни. Ако някой брак или семейство се нуждае от спасение – дори нашето собствено може би, нека не седим и чакаме. Вместо това нека благодарим на Бог за плана на щастие, който включва вяра, покаяние, прошка и ново начало. Прилагането на свещеническото учение ще ни направи достойни съпрузи, бащи и синове, които разбират онова защо на свещеничеството и неговата сила да улови и запази красотата и светостта на вечните семейства.
Общата конференция винаги е добро време и за слушане, и за действие. Нека прочее бъдем “изпълнители на словото, а не само слушатели”5. Братя, приканвам ви да обмислите словата на Божиите служители този уикенд. После коленичете. Помолете Бог, нашият Небесен Отец, да просветли ума ви и да докосне сърцето ви. Помолете Го за напътствие във всекидневния ви живот, в църковните ви отговорности и в конкретните ви предизвикателства в този момент. Следвайте подтиците на Духа – не се бавете. Ако вършите всичко това, аз ви обещавам, че Господ няма да ви остави да крачите сами.
Продължете с търпение
Ние знаем, че въпреки най-добрите ни намерения нещата не винаги се развиват по план. Допускаме грешки в живота и в свещеническата си служба. От време на време се препъваме и не успяваме.
Когато Господ ни съветва да постоянстваме в търпение, докато не станем съвършени6, Той признава, че това изисква време и упорство. Да разбираме защо живеем според Евангелието и защо носим свещеничеството ще ни помогне да виждаме божествената цел на всичко. То ще ни даде мотивация и сила да вършим правилните неща дори когато те са трудни. Да останем съсредоточени върху основополагащите принципи на живота според Евангелието ще ни благослови с яснота, мъдрост и насока.
“Не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело?”7 Да, братя, ще продължим!
Водени от Светия Дух, ще се учим от грешките си. Ако се спънем, ще станем. Ако се колебаем, ще продължим. Ние никога няма да трепнем; никога няма да се откажем.
Като едно могъщо братство на вечното Божие свещеничество ще стоим заедно, рамо до рамо, съсредоточени върху принципите на възстановеното Евангелие на Исус Христос и благодарно ще служим на нашия Бог и своите ближни с отдаденост и обич.
Бог е жив!
Мои скъпи братя, свидетелствам ви в този ден, че Бог Отец и Неговият Син Исус Христос са живи. Те са реални! Те съществуват!
Вие не сте сами. Вашият Отец в Небесата се грижи за вас и желае да ви благослови и да ви подкрепя в праведност.
Бъдете уверени, че Бог говори на човечеството в наше време. Той ще говори на вас!
Пророкът Джозеф Смит е видял онова, което твърди, че е видял. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е възстановена на земята чрез силата и властта на Бога Всемогъщи.
Молитвата ми е като носители на Неговото свещеничество винаги да работим в хармония с целите на свещеническата служба и да прилагаме принципите на възстановеното Евангелие, за да преобразим живота си и живота на хората, на които служим.
Като вършим това, безпределната сила на Единението ще очисти и пречисти нашите духове и характери, докато се превърнем в мъжете, които трябва да станем. За това свидетелствам, в святото име на Исус Христос, амин.