Да имаме виждане и да действаме според него

От старейшина О. Винсънт Халек

От Седемдесетте

Ако трябва да преуспяваме, вместо да се разюздаваме и да погинем, ние трябва да имаме виждане за нас самите, такива, каквито ни вижда Спасителят.

Като всички добри родители, и моите собствени желаеха светло бъдеще за децата си. Баща ми не беше член и поради необичайните обстоятелства, които съществуваха по онова време, родителите ми решиха, че моите братя, сестри и аз следва да напуснем дома ни на островите Американски Самоа в южната част на Тихия океан и да отидем в САЩ, за да ходим на училище.

Решението да бъдат разделени с нас бе трудно за родителите ни, особено за моята майка. Те знаели, че като се озовем в нова среда, ще се сблъскваме с неизвестни предизвикателства. Обаче с вяра и решимост те продължили напред с плана си.

Поради своето възпитание като светия от последните дни майка ми била запозната с принципите на поста и молитвата, и двамата ни родители чувствали, че се нуждаят от небесна благословия, за да помогнат на децата си. В този дух те започнали всяка седмица да отделят по един ден да постят и да се молят за нас. Виждането им било да подготвят децата си за едно светло бъдеще. Те работели по това виждане и упражнявали вяра, търсейки Господните благословии. Чрез пост и молитва те получили увереност, утеха и мир, че всичко ще бъде наред.

Как ние, посред предизвикателствата на живота ни, придобиваме виждането, нужно за да вършим нещата, които ни приближават до Спасителя? Като говорим за виждане, книгата Притчи ни учи на следната истина: “Дето няма пророческо видение, людете се разюздават” (Притчи 29:18). Ако трябва да преуспяваме, вместо да се разюздаваме и да погинем, ние трябва да имаме виждане за нас самите, такива, каквито ни вижда Спасителят.

Спасителят видял нещо повече в онези смирени рибари, които призовал да Го следват, отколкото те първоначално виждали у себе си; Той имал виждане за това кои могат да станат те. Той знаел за тяхната доброта и потенциал и ги призовал. В началото те не били съвършени, но следвайки Го, те виждали Неговия пример, чувствали ученията Му и станали Негови ученици и следовници. Имало моменти, когато някои от Неговите ученици си тръгвали от Него, защото нещата, които чували, били твърде тежки за тях. Давайки си сметка, че и други може да си тръгнат, Исус пита Дванадесетте, “Да не искате и вие да си отидете?” (Иоана 6:67). Отговорът на Петър отразява как той се е променил и е добил виждане Кой е Спасителят. Той отвръща, “при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот” (Иоана 6:68).

С това виждане тези верни и отдадени ученици били в състояние да вършат трудни неща, докато пътували да проповядват Евангелието и да установяват Църквата след смъртта на Спасителя. В края на краищата някои от тях принесли върховна жертва заради своите свидетелства.

Има и други примери в Писанията за хора, получили виждане за Евангелието и после предприели действия поради това виждане. Пророк Алма получил своето виждане, когато чул Авинадий смело да проповядва и да свидетелства пред цар Ной. Той действал според ученията на Авинадий и тръгнал да проповядва наученото, като кръстил много хора, повярвали в думите му (вж. Мосия 17:1–4; 18:1–16). Макар да преследвал ранните светии, апостол Павел бил обърнат във вярата на пътя за Дамаск и после действал, проповядвайки и давайки свидетелство за Христос (вж. Деянията 9:1–6, 20–22, 29).

В наши дни много млади мъже и жени и възрастни двойки откликват на призованието на Божия пророк да служат на мисии. С вяра и кураж те напускат дом и всичко познато поради вярата си в голямото добро, което могат да извършат като мисионери. Докато действат според виждането си да служат, те благославят живота на мнозина и в хода на това променят и собствения си живот. На миналата обща конференция президент Томас С. Монсън ни благодари за службата, която извършвам един към друг и ни напомни за отговорността да бъдем Божии ръце в благославянето на Неговите чеда тук на земята (вж. “До следващата среща”, Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 108). Изпълнението на тази задача топлеше сърцата, докато членовете на Църквата действаха според неговото виждане.

Преди Спасителят да си тръгне от света, разбирайки, че ние ще имаме нужда от помощ, Той казва, “Няма да ви оставя сираци” (Иоана 14:18). Той учи учениците Си, “Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Иоана 14:26). Това е същият Свят Дух, който може да ни овластява и мотивира да вършим нещата, които проповядват Спасителя и нашите съвременни пророци и апостоли от последните дни.

Като превръщаме в действие ученията на нашите ръководители, ние придобиваме по-дълбоко разбиране на виждането на нашия Спасител за нас. На тази конференция ние получаваме вдъхновен съвет от пророци и апостоли. Изучавайте техните учения и размишлявайте над тях в сърцата си, докато търсите Светия Дух да ви помогне да уловите виждане за тези учения в живота си. С това виждане упражнявайте вяра, докато действате според техния съвет.

Изследвайте и изучавайте Писанията с разум, за да получите още светлина и знание от тяхното послание към вас. Размишлявайте над тях в сърцата си и позволете да ви вдъхновяват. После действайте според вдъхновението си.

Когато провеждаме семейно учение, ние действаме, когато постим и се молим. Алма говори за поста и молитвата като за начин да получим увереност, когато казва, “постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща” (Алма 5:46). Ние също разбираме как да се справяме с предизвикателствата в нашия живот чрез пост и молитва.

През живота си ние преживяваме трудности, които понякога могат да смалят виждането и вярата ни да вършим нещата, които следва да вършим. Ставаме толкова заети, че често се чувстваме претоварени и неспособни да правим нищо повече. Макар всеки от нас да е различен, аз смирено предполагам, че ние трябва да съсредоточаваме своето виждане върху Спасителя и Неговите учения. Какво видял Той в Петър, Яков, Иоан и другите апостоли, което Го подтикнало да действа и да ги покани да Го последват? Също като Неговото виждане за тях, Спасителят имал голямото виждане какво можем да станем ние. На нас ще са ни нужни същата вяра и кураж, както и на първите апостоли, да се префокусираме върху нещата с най-голямо значение, за да получим трайно щастие и голяма радост.

Когато изучаваме живота на нашия Спасител и Неговите учения, виждаме Го сред людете да проповядва, да се моли, да възвисява и изцелява. Когато следваме примера Му и вършим нещата, които сме видели да върши Той, започваме да придобиваме виждане какво можем да станем. Вие ще бъдете благословени с прозрение чрез помощта на Светия Дух да вършите повече добро. Ще започнат да стават промени и вие ще въведете различен ред в живота си, което ще благослови вас и семейството ви. По време на своето служение сред нефитите Спасителят пита, “Какви човеци трябва да бъдете вие?” И отговаря, “тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27). Ние се нуждаем от Неговата помощ, за да станем като Него, и Той ни е посочил пътя: “Ето защо, искайте, и ще ви се даде; хлопайте и ще ви се отвори; защото този, който иска, получава, и на този, който хлопа, ще се отвори” (3 Нефи 27:29).

Знам, че като придобиваме виждане за себе си, каквито ни вижда Спасителят, и действаме според него, животът ни ще бъде благословен по неочаквани начини. Поради виждането на моите родители животът ми не само бе благословен от образование, но аз бях поставен при обстоятелства, където открих и прегърнах Евангелието. Нещо по-важно, научих важността да имаш добри и верни родители. Простичко казано, животът ми се промени завинаги.

Тъкмо както виждането накарало моите родители да постят и да се молят за благополучието на своите деца и както виждането на ранните апостоли ги повело да следват Спасителя, същото виждане е на разположение да ни вдъхновява и да ни помага да действаме. Братя и сестри, ние сме люде с история във виждането и с вяра и кураж да действаме. Погледнете откъде сме тръгнали и какви благословии сме получили! Вярвайте, че Той може да ви благослови с визия за вашия живот и с кураж да действате.

Давам ви своето свидетелство за Спасителя и за Неговото желание ние да се върнем при Него. За да направим това, трябва да имаме вяра – да Го следваме и да станем като Него. В различни моменти от живота ни Той протяга Своята ръка и ни кани:

“Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).

Тъкмо както Спасителят видял голям потенциал в Своите ранни ученици и следовници, Той вижда същото и у нас. Нека гледаме на себе си така, както ни вижда Спасителят. Моля се да имате това виждане, с вяра и кураж да действаме, в името на Исус Христос, амин.