1 И сега, аз говоря за кръщението. Ето, бяха кръстени старейшини, свещеници и учители; и те не бяха кръщавани, освен ако не принасяха плод, съответстващ на това, че са достойни;

2 нито приемаха някого за кръщение, освен ако той не идваше със съкрушено сърце и разкаян дух, и не засвидетелстваше на църквата, че наистина се покайва за всичките си грехове.

3 И никой не бе приеман за кръщение, освен ако не вземеше върху си името на Христа, с решителност да Му служи до края.

4 И след като приемеха кръщението и биваха повлиявани и очиствани чрез силата на Светия Дух, те бяха причислявани към хората на църквата на Христа; и имената им се взимаха, за да могат да бъдат запомнени и подхранвани с доброто слово Божие, за да ги задържат в правия път, за да ги задържат непрестанно будни за молитва, уповаващи се само на заслугите на Христа, Който беше начинателят и завършителят на вярата им.

5 И църквата често се събираше заедно, за да постят, да се молят и да разговарят едни с други относно благосъстоянието на душите си.

6 И те се събираха често, за да вземат от хляба и виното във възпоменание на Господа Исуса.

7 И те бяха точни в съблюдаването да няма беззаконие между тях; и които биваха намерени, че извършват беззаконие, трима свидетели от църквата ги осъждаха пред старейшините; и ако те не се покайваха и не се изповядваха, имената им се заличаваха и те не бяха повече причислявани към народа на Христа.

8 Но винаги, когато те се покайваха и търсеха опрощение с истинско намерение, на тях им биваше прощавано.

9 И събранията им бяха ръководени от църквата според въздействията на Духа и чрез силата на Светия Дух; защото, както силата на Светия Дух ги водеше било да проповядват или да увещават, или да се молят, или да умоляват или да пеят, тъкмо тъй се правеше.