Книги и уроци
Глава 12: Единението

Глава 12

Единението

Изображение
Jesus Christ depicted leaning on a rock in the Garden of Gethsemane. The image depicts the Atonement of Christ.

Единението е необходимо за нашето спасение

  • Защо Единението е необходимо за нашето спасение?

Исус Христос “дойде в света … за да бъде разпнат заради света и за да понесе греховете на света, и за да освети света, и да го очисти от всичката неправедност; (У. и З. 76:41, 42–). Великата жертва, която Той направил, за да плати за греховете ни и да победи смъртта, се нарича Единение. Това е най-важното събитие, случило се в човешката история: “Защото е нужно да бъде извършено единение; понеже според великия план на Вечния Бог, трябва да бъде извършено единение, иначе цялото човечество трябва неизбежно да погине; … да, всички са паднали и изгубени и трябва да погинат, освен ако няма единение” (Алма 34:9).

Падението на Адам донесло на света два вида смърт: физическа и духовна. Физическата смърт е отделяне на тялото и духа. Духовната смърт е отделяне от Бог. Ако тези два вида смърт не бяха преодолени от Единението на Исус Христос, това щеше да има две последици: нашите тела и духове щяха да бъдат завинаги разделени и ние нямаше да можем отново да живеем с нашия Небесен Отец (вж. 2 Нефи 9:7–9).

Но нашият мъдър Небесен Отец подготвил чудесен, милостив план да ни спаси от физическата и духовната смърт. Той предвидил на земята да дойде Спасител, за да ни откупи от нашите грехове и от смъртта. Поради нашите грехове и слабостта на смъртните ни тела ние не можем сами да се откупим (вж. Алма 34:10–12). Определеният да стане наш Спасител трябвало да бъде без грях и да има власт над смъртта.

Единствено Исус Христос можел да извърши Единение за греховете ни

  • Защо единствено Исус Христос можел да извърши Единение за греховете ни?

Има няколко причини, поради които единствено Исус можел да стане наш Спасител. Една от причините е, че Небесният Отец Го избрал да бъде наш Спасител. Той бил Единородният Син на Отца и затова имал власт над смъртта. Исус обяснява: “Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема” (Иоана 10:17–18).

Исус можел да бъде наш Спасител и поради това, че единствено Той е живял на земята без грях. Това Го направило достойна жертва, която да плати за греховете на останалите.

Христос страдал и умрял, за да извърши Единение за греховете ни

  • Докато четете този раздел, си представете, че се намирате в Гетсиманската градина или до кръста и сте свидетели на страданията на Исус Христос.

Спасителят извършил Единение за греховете ни, като страдал в Гетсиманската градина и като дал живота Си на кръста. Невъзможно е да разберем напълно как страдал Той за всичките ни грехове. В Гетсиманската градина тежестта на нашите грехове Го накарала да почувства такава агония и болка, че Той кървял от всяка пора (вж. У. и З. 19:18–19.) По-късно, когато бил на кръста, Исус изтърпял мъчителна смърт по един от най-жестоките начини, познати на човека.

Колко ни обича Исус, за да изстрада такава духовна и физическа агония за нас! Колко велика е любовта на Небесния Отец, за да изпрати Своя Единороден Син да страда и умре за останалите Му деца. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Иоана 3:16).

Единението и Възкресението носят възкресение на всички

На третия ден след разпъването Си на кръста Христос Се въздигнал със Своето тяло и станал първият възкресен човек. Когато приятелите Му отишли да Го потърсят, ангелите, които пазели гроба Му, им казали, “Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече” (Матея 28:6). Неговият Дух отново влязъл в тялото Му и никога повече няма да бъде отделен от него.

По този начин Христос победил физическата смърт. Поради Неговото Единение всеки човек, роден на земята, ще бъде възкресен (вж. 1 Коринтяните 15:21–22). Точно по начина, по който Исус бил възкресен, нашите духове ще бъдат отново обединени с нашите тела, “тъй че да не могат да умрат вече … , за да не бъдат разделени никога” (Алма 11:45). Това състояние се нарича безсмъртие. Всички хора, които са живели, ще бъдат възкресени, “и стари, и млади, и роби, и свободни, и мъже, и жени, и грешни, и праведни” (Алма 11:44).

  • Как ви е помагало вашето знание за Възкресението?

Единението дава възможност онези, които имат вяра в Христа, да бъдат спасени от техните грехове

  • Помислете как притчата в този раздел ни помага да разберем Единението. Кои личности в живота ни са представени от хората в притчата?

Единението на Спасителя прави възможно преодоляването на духовната смърт. Въпреки че всички хора ще бъдат възкресени с тяло от плът и кости, само онези, които приемат Единението, ще бъдат спасени от духовната смърт (вж. Символът на вярата 1:3).

Ние приемаме Единението на Христа, като вярваме в Него. Чрез тази вяра ние се покайваме за греховете си, кръщаваме се, получаваме Светия Дух и се подчиняваме на Неговите заповеди. Ние ставаме верни ученици на Исус Христос. Ние сме опростени и очистени от греха и се подготвяме да се върнем при нашия Небесен Отец и завинаги да живеем с Него.

Спасителят ни казва, “Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат … тъкмо като Мен” (У. и З. 19:16–17). Христос изпълнил своята част, за да извърши Единение за греховете ни. За да има Неговото Единение пълно въздействие върху живота ни, ние трябва да се стремим да Му се подчиняваме и да се покайваме за греховете си.

Президент Бойд К. Пакър от Съвета на Дванадесетте споделя следния разказ, за да покаже как Единението на Христа ни дава възможност да бъдем спасени от греха ако изпълним своята част.

“Нека ви разкажа една история – една притча.

Някога имало човек, който силно желаел едно нещо. То изглеждало по-важно от всичко друго в живота Му. За да реализира своето желание, той влязъл в голям дълг.

Бил предупреден да не влиза в толкова голям дълг и особено за своя кредитор. Но на него му изглеждало толкова важно да направи онова, което искал и да има веднага това, което желаел. Бил сигурен, че ще може да плати по-късно.

И така, подписал договор. Щял да изплати дълга по-късно. Не се притеснявал много за него, защото срокът изглеждал много далечен. На момента получил това, което искал, и това му изглеждало по-важно.

Кредиторът винаги бил някъде на заден план в ума му и от време на време правел символични плащания, като мислел, че денят за уреждане на сметката в действителност така и нямало да дойде.

Но както става винаги, денят дошъл и падежът на договора настъпил. Дългът не бил напълно изплатен. Кредиторът му дошъл и поискал той да изплати всичко.

Едва тогава той осъзнал, че кредиторът имал не само власт да вземе всичко, което той притежавал, но и да го хвърли в затвора.

“Не мога да ти платя, защото не съм в състояние да го направя”, признал той.

“Тогава”, казал кредиторът, “ще приложим договора, ще взема всичко, което притежаваш, и ще отидеш в затвора. Ти си се съгласил на това. Такъв беше изборът ти. Подписал си договора и сега той трябва да влезе в сила”.

“Не можеш ли да удължиш срока или да ми опростиш дълга?”, помолил длъжникът. “Намери някакъв начин, така че да запазя това, което имам, и да не отида в затвора. Нали вярваш в милостта? Няма ли да имаш милост към мен?”

Кредиторът отговорил, “Милостта е винаги едностранна. Тя би послужила само на теб. Ако бъда милостив към теб, на мен няма да ми бъде платено. Аз искам справедливост. Вярваш ли в справедливостта?”

“Вярвах в справедливостта, когато подписах договора”, отговорил длъжникът. “Тогава тя беше на моя страна, защото мислех, че ще ме закриля. Тогава нямах нужда от милост, нито мислех, че някога ще имам нужда. Мислех също, че справедливостта ще служи еднакво и на двама ни”.

“Именно справедливостта изисква ти да платиш по договора или да понесеш наказание”, отвърнал кредиторът. “Такъв е законът. Ти си се съгласил с него и така трябва да стане. Милостта не може да ограбва справедливостта”.

И така единият търсел справедливост, а другият молел за милост. Никой не можел да получи своето, без да ощети другия.

“Ако не ми опростиш дълга, няма да има милост”, настоявал длъжникът.

“Ако го опростя, няма да има справедливост”, бил отговорът.

Изглеждало, че двата закона не могли да действат едновременно. Те са два вечни идеала, които като че ли си противоречат един на друг. Няма ли начин справедливостта да бъде приложена напълно, както и милостта?

Има начин! Законът за справедливостта може да бъде напълно задоволен и милостта може бъде напълно дадена – но е необходим още някой. Така станало и тогава.

Длъжникът имал един приятел. Той се притекъл на помощ. Добре познавал длъжника. Знаел, че е недалновиден. Смятал, че неразумно рискувал по този начин. Но въпреки това искал да му помогне, защото го обичал. Той застанал между двамата, обърнал се към кредитора и направил следното предложение:

“Аз ще платя дълга, ако освободиш този длъжник от договора, така че да запази притежаваното и да не отиде в затвора”.

Докато кредиторът размишлявал над предложението, посредникът добавил, “Ти настояваше за справедливост. Макар че той не може да ти плати, аз ще го направя. За теб има справедливост и не можеш да искаш повече. Това не би било справедливо”.

Така кредиторът приел предложението.

Посредникът се обърнал към длъжника. “Ако платя дълга ти, ще приемеш ли мен като твой кредитор?”

“О, да, да”, извикал длъжникът. “Ти ме спасяваш от затвор и си милостив към мен”.

“Тогава”, казал благодетелят, “ти ще изплатиш дълга си на мен и аз ще поставя условията. Няма да бъде лесно, но ще можеш да го изпълниш. Аз ще ти осигуря начин. Не е необходимо да ходиш в затвора”.

И станало така, че кредиторът получил пълната сума. Той получил справедливост. Договорът бил спазен.

Длъжникът, на свой ред, получил милост. И двата закона били изпълнени. Тъй като имало посредник, както справедливостта, така и милостта били задоволени изцяло” (в Conference Report, апр. 1977 г., стр. 79–80; или Ensign, май 1977 г., стр. 54–55).

Нашите грехове са наши духовни дългове. Без Исус Христос, Който е наш Спасител и Посредник, всички ние бихме платили за греховете си, като изстрадаме духовна смърт. Но благодарение на Него, ако спазим Неговите условия – да се покайваме и да спазваме Неговите заповеди – ние ще можем да се върнем да живеем с нашия Небесен Отец.

Прекрасно е, че Христос ни е дал начин да бъдем освободени от греховете си. Той казва:

“Ето, Аз съм дошъл в света … за да спася света от греха.

Затова, който се покае и дойде при Мене като малко дете, него ще приема, защото на такъв е царството Божие. Ето, за такива отдадох живота Си и Си го възвърнах отново; затова покайте се и елате при Мене, вие краища на земята, и бъдете спасени” (3 Нефи 9:21–22).

  • Помислете как можете да покажете благодарността си за дара на Единението.

Допълнителни стихове