Книги и уроци
Глава 19: Покаяние

Глава 19

Покаяние

Изображение
An Hispanic young woman crying. She is holding a handkerchief. Tears are rolling down her face.

Всички имаме нужда от покаяние

  • Какво е грях? Какво е влиянието на нашите грехове върху нас?

Вярата в Исус Христос по естествен път води до покаяние. Още от времето на Адам до днешни дни на света винаги е имало нужда от покаяние. Господ дава следното наставление на Адам, “Ето защо, учи децата си на това, че всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят или по никакъв начин не могат да наследят царството Божие, защото нищо нечисто не може да пребивава там или да живее в присъствието Му” (Моисей 6:57).

Ние идваме на земята с цел да израстваме и да се развиваме. Това е процес, който продължава цял живот. За този период всички ние грешим (вж. Римляните 3:23). Всички имаме нужда да се покаем. Понякога грешим поради незнание, понякога поради нашите слабости, а понякога поради съзнателно неподчинение. В Библията четем, “Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши” (Еклисиаст 7:20) и “Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас” (1 Иоаново 1:8).

Какво е грях? Яков казва, “ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему” (Яковово 4:17). Иоан описва греха като “всяка неправда” (1 Иоаново 5:17) и “беззаконие” (1 Иоаново 3:4).

Ето защо Господ казва, “всички човеци, навсякъде, трябва да се покаят” (Моисей 6:57). С изключение на Исус Христос, Който водил съвършен живот, всеки живял на земята човек е грешил. Нашият Небесен Отец в Своята велика любов ни е дал тази възможност да се покаем за своите грехове.

Освобождаване от нашите грехове чрез покаяние

  • Какво е покаяние?

Покаянието е начинът, който ни е даден, да се освободим от греховете си и да получим прошка за тях. Греховете забавят нашето духовно развитие и дори могат да го спрат. Покаянието ни дава възможността отново да израстваме и да се развиваме духовно.

Привилегията на покаянието е станала възможна чрез Единението на Исус Христос. По начин, който ние не разбираме напълно, Исус е платил за нашите грехове. Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва по този повод:

“Чувствал съм болка, вие сте чувствали болка и понякога тя е била много сурова; но не мога да обхвана с мисълта си болка … която би накарала кръвта да избива като пот по тялото. Било е нещо ужасно, нещо ужасяващо …

… Няма човек, роден на този свят, който би могъл да понесе тежестта бремето, паднало върху плещите на Божия Син, когато изстрадал моите и вашите грехове и така ни е дал възможността да се освободим от тях” (Doctrines of Salvation, избр. Брус Р. Маконки, 3 тома, 1954–56 г., 1:130–31; курсив в оригинала).

Понякога покаянието изисква голяма смелост, огромна сила, много сълзи, непрестанни молитви и неуморни усилия да живеем според Господните заповеди.

Принципи на покаянието

  • Кои са принципите на покаянието?

Президент Спенсър У. Кимбъл заявява: “Не съществува царски път към покаянието, нито привилегировани пътеки към прошката. Всеки трябва да извърви един и съши път, независимо дали е беден или богат, образован или невеж, висок или нисък, принц или просяк, цар или обикновен човек” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball , 2006 г., стр. 38; курсив в оригинала).

Трябва да осъзнаем греховете си

За да се покаем, ние трябва е да признаем на себе си, че сме извършили грях. Ако не признаем това, не можем да се покаем.

Алма съветва сина си Кориантон, който не бил предан на мисионерското си призование и извършил сериозни грехове: “нека… греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние. … не се опитвай и в най-малка степен да се извиняваш за греховете си” (Алма 42:29–30). Писанията също така ни съветват да не оправдаваме своите греховни постъпки (вж. Лука 16:15–16).

Не можем да скрием никое действие в живота си нито от нас самите, нито от Господ.

Трябва да скърбим за греховете си

Освен че трябва да осъзнаем греховете си, ние трябва да чувстваме скръб за това, което сме направили. Трябва да чувстваме, че греховете ни са ужасни. Трябва да искаме да ги разтоварим от себе си и да ги изоставим. Писанията ни казват, “Всички онези, които се смирят пред Бога и пожелаят да бъдат кръстени, и дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, и … искрено са се покаяли за всички свои грехове… ще бъдат приети чрез кръщение в Неговата църква” (У. и З. 20:37).

Трябва да изоставим греховете си

Нашето искрено съжаление трябва да ни води да изоставим греховете си. Ако сме откраднали нещо, няма да крадем повече. Ако сме излъгали, няма да лъжем повече. Ако сме извършили прелюбодеяние, ще престанем да го правим. Господ открил на Порока Джозеф Смит, “По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави” (У. и З. 58:43).

Трябва да изповядаме греховете си

Изповядването на греховете ни е много важно. Господ ни е заповядал да изповядаме греховете си. Изповедта освобождава грешника от тежко бреме. Господ обещава, “Аз, Господ, прощавам греховете и съм милостив към онези, които изповядват греховете си със смирени сърца” (У. и З. 61:2).

Ние трябва да изповядаме всичките си грехове на Господ. Освен това, ние трябва да изповядаме на съответните свещенически ръководители сериозните си грехове (действия, които могат да повлияят на положението ни в Църквата) – като прелюбодеяние, блудство, хомосексуални взаимоотношения, малтретиране на брачен партньор или дете и продажбата или употребата на наркотици. Ако сме съгрешили срещу друг човек, трябва да изповядаме греха си на човека, когото сме засегнали. Някои не толкова сериозни грехове засягат само нас и Господ. Те могат да бъдат изповядани на Господ насаме.

Трябва да поправим греха си

Поправянето на греха е част от покаянието. Това означава, че доколкото е възможно трябва да поправим грешките си. Например крадецът следва да върне това, което е откраднал. Лъжецът трябва да каже истината. Клеветникът, който е злепоставил някого, трябва да направи така, че да възстанови доброто име на засегнатия. Когато правим това, Бог няма да ни спомене нашите грехове, когато бъдем съдени (вж. Езекиил 33:15–16).

Трябва да прощаваме на другите

Основна част от покаянието е да прощаваме на хората, сгрешили спрямо нас. Господ няма да ни прости, освен ако сърцата ни не са напълно очистени от омраза, горчивина и лоши чувства към други хора (вж. 3 Нефи 13:14–15). “Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях” (У. и З. 64:9).

Трябва да спазваме Божиите заповеди

За да бъде нашето покаяние пълно, ние трябва да спазваме Господните заповеди (вж. У. и З. 1:32). Не сме се покаяли напълно, ако не плащаме десятък или не освещаваме Господния ден, или не се подчиняваме на Словото на мъдростта. Не сме се покаяли, ако не подкрепяме църковните ръководители и не обичаме Господ и нашите ближни. Ако не се молим и сме груби с околните, ние със сигурност не сме се покаяли. Когато се покайваме, нашият живот се променя.

Президент Кимбъл казва: “Първо човек се покайва. Вече спечелил тази битка, той трябва да живее според заповедите Господни, за да задържи това предимство. Това е необходимо за осигуряване на пълно опрощение” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball стр. 43).

  • Как ученията в този раздел се различават от невярната идея, че покаянието се свежда до изпълнението на списък от прости стъпки или рутинни действия?

Как ни помага покаянието

  • По кои начини ни помага покаянието?

Когато се покайваме, Единението на Исус Христос има пълно влияние в нашия живот и Господ прощава греховете ни. Ние се освобождаваме от робството на греховете си и намираме радост.

Алма разказва как се покаял от своето греховно минало:

“душата ми се терзаеше до най-голяма степен и се раздираше от всички мои грехове.

Да, аз си спомних всички мои грехове и беззакония, за които бях измъчван от болките на пъкъла; да, аз видях, че се бях разбунтувал срещу своя Бог и че не бях спазвал Неговите свети заповеди.

… беззаконията ми бяха толкова големи, че самата мисъл да се явя в присъствието на моя Бог раздираше душата ми с неизразим ужас.

… И стана така, че докато бях … изтерзан от спомена за многобройните си грехове, ето, аз си спомних, че бях чул баща ми да пророкува … относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света.

Сега, веднага щом тази мисъл влезе в ума ми, аз извиках в сърцето си: О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене. …

И сега, ето, щом помислих за това, не можах да си спомня повече болките си …

И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!

… няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост” (Алма 36:12–14, 17–21).

  • Как покаянието и опрощението донесли радост на Алма?

Опасностите от отлагане на нашето покаяние

  • Кои са някои от възможните последици от отлагането на нашето покаяние?

Пророците са заявили, че “този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога” (Алма 34:32). Следва да се покайваме сега, всеки ден. Когато ставаме сутрин, ние следва да направим преглед на душата си, за да разберем дали Божият Дух е с нас. Вечер, преди да си легнем, следва да се замислим върху своите действия и думи през деня и да помолим Господ да ни помогне да осъзнаем действията, за които трябва да се покаем. Когато се покайваме всеки ден и молим Господ да прости нашите грехове, ние всеки ден прилагаме процеса на усъвършенстването. Както е станало с Алма, щастието и радостта ни могат да бъдат сладки и изключителни.

Допълнителни стихове