Книги и уроци
Глава 2: Нашето небесно семейство

Глава 2

Нашето небесно семейство

Изображение
Hubble image of the galaxy

Ние сме деца на нашия Небесен Отец

  • На какво ни учат Писанията и пророците от последните дни относно връзката ни с Бог?

Бог не е само наш владетел и създател, Той е и наш Небесен Отец. Всички мъже и жени са в буквалния смисъл на думата синове и дъщери на Бог. “Човекът като дух е бил създаден и роден от небесни родители и е бил отгледан до зрялост във вечните обиталища на Отца, преди да дойде на земята в тленно (физическо) тяло” (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith, 1998 г., стр. 335).

Всеки човек, който някога се е раждал на земята, е наш духовен брат или сестра. Тъй като сме духовни деца на Бог, ние сме наследили способността да развием Неговите божествени качества. Чрез Единението на Исус Христос ние можем да станем като нашия Небесен Отец и да получим пълнота от радост.

  • По какъв начин знанието, че сте дете на Бог, влияе на вашите мисли, думи и дела?

Докато сме живели в небесата, ние сме развивали нашите личности и таланти

  • Помислете за талантите и даровете, с които сте благословени.

Писанията ни учат, че пророците са се подготвили да станат водачи на земята още докато са били духове в небесата (вж. Алма 13:1–3). Бог ги е предопределил (избрал) да бъдат ръководители на земята преди да се родят със смъртни тела. Исус, Адам и Авраам са някои от тези ръководители. (Вж. Авраам 3:22–23.)Джозеф Смит учи, че “всеки човек, който има призование да служи на жителите на света, е бил предопределен за същата тази цел” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 544). При все това на земята всеки е свободен да приеме или отхвърли дадена възможност да служи.

В небесата ние не сме били еднакви. Знаем например, че сме били синове и дъщери на небесни родители – мъже и жени (Вж. “Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49.) Били са ни дадени различни таланти и способности и сме били призовани да извършваме различни неща на земята. Можем да научим повече за своите “вечни възможности”, когато получим патриархалната си благословия (вж. Томас С. Монсън, в Conference Report, окт. 1986 г., стр. 82; или Ensign, ноем. 1986 г., стр. 66).

Макар нашите спомени от доземния ни живот да са забулени, нашият Отец в Небесата помни кои сме ние и какво сме направили, преди да дойдем тук. Той е избрал времето и мястото, в което да се роди всеки от нас, така че да можем да научим уроците, от които се нуждаем лично ние, а също така да извършим възможно най-много добро със своите таланти и личности.

  • Как талантите на други хора са ви благославяли? Как вашите таланти и дарове могат да благославят другите?

Нашият Небесен Отец представил план да станем като Него

  • Как земният живот ни подготвя да станем като нашия Небесен Отец?

Нашият Небесен Отец знаел, че нямало да можем да продължим с развитието си отвъд една определена степен, ако не Го напуснем за известно време. Искал да развием божествените качества, които Той има. За да направим това, трябвало да напуснем нашия селестиален дом, да бъдем изпитани и да придобием опит. Нашите духове трябвало да бъдат облечени с физически тела. Трябва да напуснем физическите си тела при смъртта и да бъдем отново съединени с тях при Възкресението. Тогава ще получим безсмъртни тела като това на нашия Небесен Отец. Ако издържим своите изпитания, ще получим пълнотата на радостта, която е получил нашия Небесен Отец. (Вж. У. и З. 93:30–34.)

Нашият Небесен Отец свикал Велик съвет, за да ни представи Своя план, по който да продължим развитието си. (вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, стр. 222, 544). Научили сме, че ако следваме Неговия план, ще станем като Него. Ще бъдем възкресени, ще имаме всяка власт в небесата и на земята, ще станем небесни родители и ще имаме духовни деца точно като Него (вж. У. и З. 132:19–20.)

Научили сме, че Той щял да ни даде земя, на която да докажем своята вярност (вж. Авраам 3:24–26.) Нашите спомени щели да бъдат забулени и сме щели да забравим небесния си дом. Това е необходимо, за да можем да упражняваме своята свобода на избор между доброто и злото, без да бъдем повлиявани от спомена за живота с нашия Небесен Отец. Така ние можем да Му се подчиняваме поради своята вяра в Него, а не поради знанието си или спомена за Него. Той ще ни помогне да разпознаем истината, когато отново я чуем на земята (вж. Иоана 18:37).

На Великия съвет ние сме научили и целта на нашето развитие – да имаме пълнота от радост. Но сме научили също, че някои щели да бъдат подмамени, щели да изберат други пътеки и да изгубят пътя. Научили сме, че всички ние сме щели да имаме изпитания в живота си – болести, разочарования, болка, скръб и смърт. Но сме разбрали, че те щели да ни бъдат дадени за наш опит и за наше добро (вж. У. и З. 122:7). Ако им позволим, тези изпитания по-скоро ще ни пречистят, отколкото победят. Те ще ни научат на издръжливост, търпение и милосърдие (вж. Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball ,2006 г., стр. 15–16).

На този съвет сме научили също, че поради нашите слабости всички ние, с изключение на малките деца, ще грешим (вж. У. и З. 29:46–47.) Научили сме, че щял да ни бъде даден Спасител, така че да можем да преодолеем греховете си и да победим смъртта чрез възкресение. Научили сме, че ако имаме вяра в Него, ако се подчиняваме на словото Му и следваме примера Му, ще бъдем възвисени и ще станем като нашия Небесен Отец. Ще получим пълнота от радост.

  • Избройте някои от качествата на Небесния Отец. Как планът на спасение ни помага да развием тези качества?

Допълнителни стихове