Книги и уроци
Глава 16: Църквата на Исус Христос в минали времена

Глава 16

Църквата на Исус Христос в минали времена

Изображение
Christ with the twelve men chosen by Him to be His Apostles. Christ has His hands upon the head of one of the men (who kneels before Him) as He ordains the man to be an Apostle. The other eleven Apostles are standing to the left and right of Christ.

Някои особености, които характеризират Църквата на Исус Христос

“Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно: апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък” (Символът на вярата 1:6).

Исус установил Своята Църква, когато бил на земята. Тя била наречена Църквата на Исус Христос (вж. 3 Нефи 27:8), а членовете й се наричали светии (вж. Ефесяните 2:19–20).

Откровение

Когато Исус установил Своята Църква, Той лично наставлявал и напътствал нейните ръководители. На Свой ред Той получавал напътствия от Своя Отец в Небесата. (вж. Евреите 1:1–2.) По този начин Църквата на Исус Христос била водена от Бог, а не от хората. Исус учил Своите последователи, че откровението от Бог е “канарата”, върху която ще изгради Своята Църква (вж. Maтея 16:16–18).

Преди Исус да се възнесе в небесата след Своето Възкресение, Той казва на апостолите Си, “Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матея 28:20). Верен на думата Си, Той продължил да ги напътства от небесата. Той изпратил Светия Дух да бъде техен утешител и откровител (вж. Лука 12:12; Иоана 14:26). Говорил на Савел във видение (вж. Деянията 9:3–6). Открил на Петър, че Евангелието трябва да бъде проповядвано не само на юдеите, но и на целия свят (вж. Деянията 10). Разкрил много славни истини на Иоана, които са записани в книгата Откровението. В Новия завет са записани много други начини, по които Исус е разкривал волята Си, за да води Своята Църква и да просветлява учениците Си.

Власт от Бог

Обредите и принципите на Евангелието не могат да бъдат отслужвани и проповядвани без свещеничеството. Отец е дал тази власт на Исус Христос (вж. Евреите 5:4–6), Който на Свой ред ръкоположил Своите апостоли и им дал силата и властта на свещеничеството (вж. Лука 9:1–2; Марка 3:14). Той им напомня, “Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих” (Иоана 15:16).

За да има ред в Неговата Църква, Исус дал най-голяма отговорност и власт на дванадесетте апостоли. Той определил Петър за главен апостол и му дал ключовете да запечатва благословии както земята, така и на небесата (вж. Maтея 16:19). Исус ръкоположил и други служители, които да изпълняват определени задължения. След като Той се възнесъл в небесата, моделът за отделяне и ръкополагане продължил да съществува. Други хора били ръкополагани в свещеничеството от онези, които вече били получили тази власт. Исус известявал чрез Светия Дух, че одобрява тези ръкополагания (вж. Деянията 1:24).

Църковната организация

Църквата на Исус Христос била една грижливо организирана общност. Била сравнена със сграда, “съграден(а) върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус” (Ефесяните 2:20).

Исус определил други свещенически ръководители, които да помагат на апостолите в делото на служението. Той изпратил служители, наречени седемдесетници, да проповядват Евангелието по двойки (вж. Лука 10:1). Други служители на Църквата били благовестителите (патриарсите), пастирите (председателстващите ръководители), висшите свещеници, старейшините, епископите, свещениците, учителите и дяконите (вж. глава 14 в този учебник). Всички тези служители били необходими за мисионерската работа, за изпълнението на обредите и за напътстване и вдъхновяване на членовете на Църквата. Тези служители помагали на членовете да дойдат в “единство на вярата и на познаването на Божия Син” (Ефесяните 4:13).

Библията не ни казва всичко за свещеничеството или за организацията и ръководенето на Църквата. В нея обаче са запазени достатъчно много неща, които да покажат красотата и съвършенството на църковната организация. На апостолите било заповядано да отидат по целия свят и да проповядват (вж. Maтея 28:19–20). Те не можели да стоят в един град и да ръководят новопокръстените. Затова били призовавани и ръкополагани местни свещенически ръководители, а апостолите председателствали над тях. Апостолите и други църковни ръководители посещавали различните клонове и пишели послания към тях. По този начин нашият Нов завет съдържа послания, написани от апостолите Павел, Петър, Яков, Иоан и Юда, които съветвали и учели местните свещенически ръководители.

Новият завет показва, че тази църковна организация е трябвало да продължи. След смъртта на Юда например останали само единадесет апостоли. Скоро след Възнесението на Исус в небесата единадесетте апостоли се събрали, за да изберат някой, който да заеме мястото на Юда. Чрез откровение от Светия Дух те избрали Матия. (Вж. Деянията 1:23–26.) Исус установил модел, съгласно който дванадесет апостоли ръководели Църквата. Изглеждало ясно, че църковната организация трябвало да продължи такава, каквато Той я бил установил.

Първи принципи и обреди

Апостолите учели на два основни принципа: вяра в Господ Исус Христос и покаяние. След като новообърнатите имали вяра в Исус Христос като Божий Син и техен Изкупител и след като се покаели за греховете си, те получавали два обреда: кръщение чрез пълно потапяне и полагане на ръце за дара на Светия Дух (вж. Деянията 19:1–6). Това били първите принципи и обреди на Евангелието. Господ учи, че “ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:5).

Обреди за мъртвите

Исус е осигурил начин всеки да чуе Евангелието, било то на земята или след смъртта. Между смъртта и възкресението Си Исус отишъл сред духовете на вече починалите хора. Той организирал мисионерска работа сред мъртвите. Определил праведни пратеници и им дал власт да учат на Евангелието всички духове на мъртви хора. Това им дало възможност да приемат Евангелието. (Вж. 1 Петрово 3:18–20; 4:6; У. и З. 138.) След което живите членове на Неговата Църква извършвали обреди в полза на мъртвите (вж. 1 Коринтяните 15:29). Обреди като кръщение и потвърждаване трябва да бъдат извършвани на земята.

Духовни дарове

Всички верни членове на Църквата могли да получат даровете на Духа. Те им били давани според техните индивидуални нужди, способности и задачи. Някои от тези дарове били вяра, придружена от силата да изцеляват и да бъдат изцелявани; пророчество и видения. (За даровете на Духа се говори по-подробно в глава 22.) Духовните дарове винаги са съществували в истинната Църква на Исус Христос (вж. 1 Коринтяните 12:4–11; Мороний 10:8–18; У. и З. 46:8–29). Исус казва на учениците Си, че тези знамения или духовни дарове винаги придружават хората, които вярват (вж. Марка 16:17–18). Мнозина от учениците Му извършвали чудеса, пророчества или имали видения чрез силата на Светия Дух.

  • Защо Църквата на Исус Христос има нужда от тези шест особености?

Църквата на Исус Христос на американския континент

След като Исус бива възкресен, Той посещава хората на американския континент и организира сред тях Своята Църква, като учи хората в продължение на три дни, след което за известно време често се връща при тях (вж. 3 Нефи 11–28). После ги напуска и се възнася в небесата. В продължение на повече от 200 години те живели праведно и били сред най-щастливите хора, които Бог е създавал (вж. 4 Нефи 1:16).

Вероотстъпничество от истинната църква

  • Какво означава думата вероотстъпничество?

Нечестиви хора са се опитвали да унищожат Божието дело през цялата земна история. Това се случило и когато апостолите били все още живи и ръководели младата растяща църква. Някои от членовете проповядвали идеи от своите стари езически или юдейски вярвания, а не простите истини, на които учел Исус. Някои открито се разбунтували. Освен това Църквата била преследвана и отвън. Нейните членове бивали измъчвани и убивани заради своите вярвания. Един по един апостолите били убити или по друг начин взети от земята. Поради нечестие и вероотстъпничество апостолската власт и свещенически ключове също били отнети от земята. Съвършената организация на Църквата престанала да съществува, в резултат се появило объркване. Все повече грешки се промъквали в църковното учение и скоро разпадането на Църквата било окончателно. Периодът от време, през който истинната Църква вече не съществувала на земята, се нарича Голямото вероотстъпничество.

Скоро в мисленето на хората, които се наричали християни, надделели езическите вярвания. Римският император приел това лъжливо християнство за държавна религия. Тази църква била много различна от онази, която Исус организирал. Тя учела, че Бог е същество без форма и материя.

Тези хора загубили разбирането за Божията любов към нас. Те не знаели, че ние сме Негови деца. Не разбирали целта на живота. Много от обредите били променени, защото свещеничеството и откровението вече не съществували на земята.

Императорът избрал свои ръководители и понякога ги наричал със същите звания, използвани от свещеническите ръководители в истинната Църква на Христос. Нямало апостоли или други свещенически ръководители с власт от Бог, не съществували и духовни дарове. Пророк Исаия вижда това време и пророкува, “Земята тоже е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет” (Исаия 24:5). Това вече не била Църквата на Исус Христос, била църква на хората. Дори и името й било променено. Вероотстъпничество имало и на американския континент (вж. 4 Нефи).

Било пророкувано Възстановяване

  • Кои пророчества в Стария и Новия завет предричат Възстановяването?

Бог предвидил Вероотстъпничеството и подготвил Възстановяването на Евангелието. Апостол Петър говорил за това на юдеите: “И Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци” (Деянията 3:20–21).

Иоан Откровител също видял във видение времето, когато Евангелието щяло да бъде възстановено. Той казва, “И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде” (Откровението 14:6).

  • Защо Възстановяването било необходимо?

  • Помислете за благословиите, с които разполагате поради това, че Църквата на Исус Христос е възстановена на земята.

Допълнителни стихове