Жертва

Изображение

Jesus Christ depicted in red and black robes. Christ is talking to a rich young man. Christ has His arms extended as He gestures toward a poorly dressed man and woman. The painting depicts the event wherein Christ was approached by a young man who inquired of Christ what he should do to gain eternal life. Christ instructed him to obey the commandments and to give his wealth to the poor and follow Him. The young man was unable to part with his wealth and went away sorrowfully. (Matthew 19:16-26) (Mark 10:17-27) (Luke 18:18-27)

Същност на жертвата

Същността на жертвата е да даваме на Господ това, което Той изисква от нас -- да отделяме от нашето време, от нашите земни притежания и от нашата енергия, за да придвижваме Неговото дело напред. Господ е заповядал, “Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда” (Матея 6:33). Нашето желание да жертваме е признак за нашата отдаденост на Бог. Хората винаги са били изпитвани, за да се види дали ще поставят Бог на първо място в живота си.

Защо е важно да се жертва според волята на Господ, без да очакваме нищо в замяна?

Законът за жертвата се спазвал в древността

Какво било значението на жертвите, принасяни от Господния заветен народ в древността?

От времето на Адам и Ева до времето на Исус Христос Господният народ упражнявал закона за жертвата. Било им заповядано да принасят в жертва първородните животни от стадата си. Тези животни трябвало да бъдат съвършени, без недостатъци. Обредът бил даден да напомня на хората, че на света щял да дойде Исус Христос, Първородният на Отца. Той щял да бъде съвършен във всяко отношение и щял да принесе Себе Си като жертва за греховете ни. (Вж. Моисей 5:5–8.)

Исус наистина дошъл и принесъл Себе Си в жертва точно така, както било проповядвано на хората. Благодарение на Неговата жертва всеки ще бъде спасен от физическа смърт чрез Възкресението и всички могат да бъдат спасени от греховете си чрез вяра в Исус Христос (вж. глава 12 на този учебник).

Единителната жертва на Христос бележи края на кръвните жертви. Тази видима, материална жертва била заместена от обреда на причастието. Обредът на причастието също бил даден, за да ни напомня за великата жертва на Спасителя. Ние следва често да вземаме от причастието. Причастните символи, хлябът и водата, ни напомнят за тялото на Спасителя и за Неговата кръв, която Той пролял за нас (вж. глава 23 на този учебник).

Защо Единението се счита за великата и последна жертва?

Ние и сега трябва да жертваме

По какъв начин днес се подчиняваме на закона за жертвата?

Макар кръвното жертвоприношение вече да не се извършва, Господ все още изисква жертва от нас. Но сега Той иска от нас друг вид приношение. Той казва: “И вие не ще Ми принасяте повече кръвопролитие; … вашите всеизгаряния ще бъдат премахнати. … И вие ще ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нефи 9:19–20). “Съкрушено сърце и разкаян дух” означава, че ние принасяме в жертва дълбока скръб за греховете си, като се смирим и се покаем за тях.

Трябва да сме готови да пожертваме за Господ всичко, което имаме

Защо хората имат желание да жертват?

Апостол Павел е писал, че ние трябва да станем живи, свети и благоугодни на Бога жертви (вж. Римляните 12:1).

За да бъдем живи жертви, ние трябва да сме готови да дадем всичко, което имаме, за Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни -- да изграждаме царството Божие на земята и да се трудим за осъществяваме делото на Сион (вж. 1 Нефи 13:37).

Един млад началник попитал Спасителя, “Какво да сторя, за да наследя вечен живот?” Исус отговорил, “Знаеш заповедите: “Не убивай”; “Не кради”; “Не лъжесвидетелствай”; “Почитай баща си и майка си”. Богатият човек казал, “Всичко това съм опазил от младостта си”. Когато Исус чул това, казал, “Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай”. Когато младият човек чул това, се наскърбил. Той бил много богат и сърцето му било при богатствата му. (Вж. Лука 18:18–23; вж. и картината в тази глава.)

Младият началник бил добър човек. Но когато трябвало да бъде изпитан, той не бил охотен да жертва своите земни притежания. За разлика от това Господните ученици Петър и Андрей били готови да жертват всичко заради Божието царство. Когато Исус им казал, “Дойдете след Мене … те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него” (Матея 4:19–20).

Подобно на тези ученици и ние можем да предложим своите всекидневни действия като жертва за Господ. Можем да кажем “Да бъде волята Ти”. Авраам направил това. Той живял на земята преди Христос, по времето, когато се изисквали кръвна жертва и всеизгаряне. Като изпитание за вярата на Авраам Господ му заповядал да принесе в жертва своя син Исаак. Исаак бил единствения син на Авраам и Сара. Заповедта да го принесе в жертва била извънредно мъчителна за Авраам.

Но въпреки това той и Исаак извървели дългия път до планината Мория, където трябвало да бъде принесена жертвата. Пътували в продължение на три дни. Представете си какви били мислите на Авраам и каква мъка изпитвал той. Синът му трябвало да бъде принесен в жертва на Господ. Когато стигнали планината Мория, Исаак донесъл дървата, а Авраам пренесъл огъня и ножа до мястото, където трябвало да построят олтар. Исаак казал, “Тате… Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?” Авраам отговорил, “Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне”. След това Авраам построил олтар и наредил дървата на него. Той завързал Исаак и го положил върху дървата. След това взел ножа да го убие. В този момент Господен ангел го спрял с думите, “Аврааме… Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син” (Вж. Битие 22:1–14.)

Авраам трябва да е бил обзет от голяма радост, когато от него вече не се изисквало да пожертва сина си. Но той обичал Господ толкова, че бил готов да направи всичко, което Господ поискал от него.

Какви примери за жертва сте видели в живота на хора, които познавате? Какви примери за жертва сте видели в живота на ваши предци? А в живота на ранни членове на Църквата? А в живота на хората в Писанията? Какво сте научили от тези примери?

Жертвата ни помага да се подготвим да живеем в Божието присъствие

Единствено чрез жертвата можем да станем достойни да живеем в Божието присъствие. Единствено чрез нея можем да се радваме на вечен живот. Много хора, които са живели преди нас, са пожертвали всичко, което са имали. Ние трябва да сме готови да направим същото, ако ще получим богатата награда, на която те се радват.

Може от нас да не се поиска да пожертваме всичко. Но като Авраам, и ние трябва да сме готови да пожертваме всичко, за да станем достойни да живеем в Господното присъствие.

Господният народ винаги е жертвал много и по много различни начини. Някои членове понасят трудности и присмех заради Евангелието. Някои новопокръстени в Църквата са отхвърляни от семействата си. Дългогодишни приятели се отвръщат от тях. Някои членове на Църквата са губели работата си; други живота си. “И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот” (Матея 19:29).

Когато нашето свидетелство за Евангелието израства, ние ставаме способни да правим по-големи жертви за Господ. Обърнете внимание на жертвите, направени от членове на Църквата:

Член на Църквата в Германия спестявал десятъка си с години, докато носител на свещеничеството успял да го посети и да го приеме.

Посещаваща учителка от Обществото за взаимопомощ служила 30 години, без да пропусне нито една среща.

Група светии в Южна Африка три дни пътували прави, за да могат да чуят и видят Господния пророк.

На областна конференция в Мексико членове на Църквата спели на земята и постели, докато се провеждала конференцията. Те похарчили всичките си пари, за да дойдат и да присъстват на конференцията и не им останало нищо за храна и подслон.

Едно семейство продали колата си, за да получат сумата, която искали да дарят за строежа на храм.

Друго семейство продали къщата си, за да имат пари да отидат в храма.

Мнозина верни светии от последните дни разполагат с малко пари, с които да се издържат, но въпреки това плащат своя десятък и дарения от пост.

Един брат пожертвал своята работа, защото отказал да работи в неделя.

В един клон младежите пожертвали от времето си свободно и доброволно, за да се грижат за по-малките деца, докато техните родители помагали в построяването на сграда за събрания.

Млади мъже и жени се отказват от добри възможности за работа, образование или спортна кариера, за да служат като мисионери.

Могат да се дадат и много други примери за хора, които дали жертва на Господ. И все пак мястото в царството на нашия Небесен Отец си струва всяка жертва на нашето време, таланти, енергия, пари и живот. Чрез жертвата можем да получим знание от Господ, че сме приети от Него (вж. У. и З. 97:8).

Защо мислите, че нашето желание да жертваме е свързано с готовността ни да живеем в Божието присъствие?

Допълнителни стихове

Лука 12:16–34 (където е съкровището ни, там е и сърцето ни)
Лука 9:57–62 (необходима е жертва, за да бъдем достойни за царството)
У. и З. 64:23; 97:12 (днес е ден за жертва)
У. и З. 98:13–15 (всеки, които отдаде живота си за Господ, ще го намери)
Алма 24 (хората от народа на Амон пожертвали живота си, вместо да нарушат клетвата си пред Господ)