Приятели на къмпинг
Отначало Едисън не се чувствал комфортно.
Той ритнал с крак земята. Другите момчета разговаряли и разпъвали палатките си. Но Едисън не познавал никого от тях.
Семейството на Едисън спряло да ходи на църква малко след като се преместили да живеят в Испания. Тогава момчетата от местния район на Църквата дошли и поканили Едисън да отидат на къмпинг. Да си на къмпинг звучало забавно, но в момента Едисън вече не бил сигурен дали иска да бъде там. Почувствал се сякаш не му е там мястото.
Две момчета, Диего и Хуан, отишли при Едисън. „Искаш ли да дойдеш в нашата палатка?“ – попитал Диего.
Едисън въздъхнал и се усмихнал. „Разбира се!“
„Супер“ – казал Хуан. „После можем да отидем да плуваме“.
Момчетата разпънали палатката си и изтичали към реката. Водата била студена, но Едисън така се забавлявал, че това не му направило впечатление. След като обядвали, момчетата и техните ръководители излезли на поход. Завърнали се при залез слънце, затова се погрижили да запалят лагерен огън.
„Разкажи ни за семейството си“ – казал Хуан.
Едисън хвърлил купчина клонки до огъня. „Родителите ми са много готини. А кака е най-добрият ми приятел. Преместихме се тук от Еквадор“.
Диего и Хуан се спогледали широко усмихнати.
„И ние сме от Еквадор!“ – възкликнал Хуан.
Диего разкопчал якето си, за да покаже своята фланелка. Тя била на националния отбор по футбол на Еквадор.
„Еха! – възкликнал Едисън. – Какво най-много ви липсва от Еквадор?“
Диего и Хуан се засмели. „Храната!“ – извикали те едновременно.
Момчетата продължили да обсъждат какво им липсва от Еквадор и какво харесват от живота си в Испания. На Едисън му харесало колко приятно си разговаря с Диего и Хуан.
Тогава един от ръководителите, брат Сиснерос, се изправил. „Чуйте всички! Искаме да приключим вечерта със събрание за свидетелства“.
Един по един, момчетата и ръководителите ставали и споделяли своите свидетелства. Думите им накарали Едисън да почувства сърцето си като увито в топло одеяло.
Диего се изправил. „Знам, че Църквата е истинна. Знам, че Бог е моят Отец и Исус Христос е моят Спасител“.
Топлото чувство на Едисън се усилило. Искам и аз да знам тези неща, помислил си той.
Когато Едисън се прибрал вкъщи от екскурзията, бил запомнил думите на Диего. Той искал да ходи на църква и да учи за Исус, заедно с Диего и Хуан.
Същата вечер, Татко попитал: „Как беше къмпингът?“.
„Беше чудесно! – възкликнал Едисън. – Плувахме, изкачвахме се и си направихме огън. Даже се сприятелих с две момчета, които също са от Еквадор!“
„Това е страхотно! Трябва да ги поканим на гости“ – казала майката.
Едисън се замислил. „Може ли пак да започнем да ходим на църква?“
Мама и Татко не отговорили нищо за няколко секунди. Тогава Мама проговорила. „Ако искаш да ходиш, няма проблем – казала тя. – Но татко ти и аз няма да ходим“.
Едисън се отпуснал на стола си. Той не искал да ходи на църква сам. Може би трябвало да си стои вкъщи, при своето семейство.
Тогава Едисън си спомнил топлото чувство, което изпитал на събранието за свидетелства. Дори и близките му да не искали да ходят на църква, Едисън имал желание.
Освен това, нямало да бъде сам. Едисън се усмихнал и довършил вечерята си. След това взел телефона. Той имал приятели, с които можел да ходи на църква!
Илюстрация от Холи Хибърт