Пионери във всяка земя
Маргарет спасява положението
Корабът потъвал! Какво можела да направи Маргарет?
Маргарет стояла на палубата и наблюдавала синия океан около себе си. Корабът се люлеел нагоре-надолу от огромни вълни.
Семейството на Маргарет продали почти цялото си имущество, за да отплават за Съединените щати. Пътуването щяло да отнеме шест седмици. Маргарет била тъжна, че напуска дома си в Уелс. Но също така, била ентусиазирана за новия си дом.
Няколко месеца преди това, семейството на Маргарет се срещнало с мисионерите от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Маргарет и нейните родители били кръстени. И сега те отивали да се присъединят към другите светии в Сион.
Пътуването било трудно. Майката на Маргарет била болна. А баща ѝ бил болен от годините работа във въглищните мини. Затова Маргарет полагала грижи за тях. Тя също се грижела за своя малък брат и сестричката си, която била още бебе. Било много трудно за нея. Но Маргарет не се оплаквала.
Понякога корабът се люлеел толкова силно по вълните, че на Маргарет ѝ прилошавало. В други моменти тя се чувствала уплашена. Когато се страхувала, тя стискала здраво очи и молела Небесния Отец за помощ.
Един ден Маргарет чула вик. „Корабът пропуска вода! Потъваме!“
Всички хора изпаднали в паника. Капитанът казал на всички да намерят кофи. Хората загребвали водата с кофи, за да я изхвърлят зад борда на кораба.
Маргарет искала да помогне. Тя коленичила до леглото си и се молила с всички сили. „Моля те, Небесни Отче, помогни ми да се сетя как да помогна“.
Чувство на мир изпълнило сърцето на Маргарет. Тя знаела, че Небесният Отец бди над нея. Той щял да им помогне.
Тогава ѝ хрумнала идея.
Тя дръпнала две бели вълнени одеяла от леглото си и се затичала да намери капитана. „Ето“ – казала тя. „Набутайте това в дупката, за да спрете теча“.
Капитанът одобрил идеята на Маргарет. Той натикал одеялата в дупката. После ги залял с голяма кофа горещ катран. Когато катранът изстинал, дупката била запушена!
„Благодаря ти, че даде своите одеяла – казал капитанът. – Твоята бърза мисъл спаси положението“.
Маргарет се усмихнала. Тя разбрала, че Небесният Отец е отговорил на нейните молитви. Нейното пътуване на пионер тепърва започвало, но тя знаела, че Бог ще ѝ помага през целия път.
Първите мисионери дошли в Уелс през 1840 г.
Едно село в Уелс има най-дългото име на населено място в света.
В Уелс броят на овцете е по-голям от броя на хората!
Маргарет Грифитс била на 11 години, когато била кръстена.
Когато Маргарет пораснала, тя се омъжила и имала осем деца.
Тя служила като президентка на Обществото за взаимопомощ в продължение на 26 години.
Илюстрации от Лаура Катринела