Познайте кой ви обича, госпожо Банкс!
Всичко започнало с едно цвете…
Рокси обичала да разглежда всички къщи в своя квартал, докато се прибирала от училище. В една къща имало куче, което лаело и подскачало на прозореца. В двора на друга къща по дърветата чуруликали птици.
После се появявала къщата на госпожа Банкс. Госпожа Банкс била любимата учителка на Рокси в трети клас. Рокси винаги махала на госпожа Банкс, когато я виждала да седи на стола си на верандата. Госпожа Банкс била винаги дружелюбна и жизнерадостна.
Но днес на стола на верандата нямало никой. Къщата изглеждала празна. Дори и котката на госпожа Банкс, Честър, я нямало.
Рокси се сетила за думите на своята майка, че госпожа Банкс била болна. Госпожа Банкс посещавала всеки ден болницата за процедури. Рокси се натъжила. Тя искала да направи нещо мило за госпожа Банкс. Но какво?
Рокси се огледала наоколо и видяла прелитащите от цвят на цвят пчели. Тогава ѝ хрумнала идея!
Рокси изтичала до вкъщи и откъснала една роза от градината. Тя се върнала до къщата на госпожа Банкс и я оставила на верандата.
На следващия ден Рокси поставила слънчоглед на стола на госпожа Банкс. А на по-следващия ден, сложила маргаритка пред нейната врата. В продължение на две седмици, Рокси оставяла цветя за госпожа Банкс. Тя внимавала някой да не я види.
Един ден, по пътя си за вкъщи, Рокси видяла госпожа Банкс да седи на верандата. Тя държала цветя в ръката си.
„Рокси – казала госпожа Банкс, – виж какви красиви цветя имам. Някой ги е оставял за мен. Всеки ден, когато се връщах от болницата, намирах ново цвете за мен“.
Рокси се усмихнала. „Знаете ли кой ги е оставял?“
Госпожа Банкс също се усмихнала. „Който и да е бил, бих искала да му благодаря“.
„Сигурно е бил някой, който Ви обича!“ – казала Рокси.
„Всеки ден очаквах да намеря ново цвете – споделила госпожа Банкс. – Първото цвете беше на верандата ми“.
„Мислите ли, че може котката да го е оставила?“ – попитала Рокси.
„Честър обича да ме изненадва, но той никога не оставя цветя. – Госпожа Банкс се засмяла. – А кой ли остави цветето върху стола ми?“
„Кучето, което живее наблизо?“ Рокси се усмихнала още по-изразително.
„А пред вратата ми?“
„Някоя катерица?“
„Леле – казала госпожа Банкс, смеейки се. – Не знаех, че има толкова много същества, които ме обичат! Цветята наистина ме накараха да се почувствам специална“.
Рокси сияела от щастие. Тя се радвала, че помогнала на госпожа Банкс да се усмихва отново.
Илюстрация от Adobe Stock