Различни, но не сами
Понякога се чувствах самотна като единствен член на Църквата.
Дзъъън! Училищният звънец иззвъня за последния час от деня. Сега, когато Меган беше в прогимназията, тя посещаваше различни часове през деня. И имаше много да учи. Меган беше доволна, че последният час в нейната програма беше време за самоподготовка. Това означаваше, че може да започне с домашните си.
Меган седна на един свободен чин. Едно момче на име Бенет дойде при нея.
„Здрасти, Меган, ти си мормонка, нали?“
„Аз съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ – отговори Меган.
„Значи мислиш, че Джозеф Смит е написал Книгата на Мормон или нещо такова, нали?“ – попита Бенет.
Меган бързо се помоли наум, за да разбере как да отговори. „Той е превел Книгата на Мормон – каза тя. – Бог го е призовал като пророк, за да помогне да се възстанови Христовата Църква“.
Бенет направи гримаса с носа си. „Това е откачено“ – каза той. Бенет се изсмя и си отиде.
Меган се изчерви. Тя впери поглед в книгата си.
„Здравей, Меган“.
Какво пък сега? Меган погледна нагоре. „Аха. Здравей, Тадж“.
„Съжалявам за Бенет“ – каза Тадж. Той седна срещу нея. „Това, което ти каза, прозвуча сякаш е важно за теб“.
„Благодаря – отговори Меган. – Така е“.
„Мисля, че знам как се чувстваш – каза Тадж. – Аз съм единственият хиндуист в училището. Трудно е, когато хората не се опитват да разберат твоите вярвания“.
Понякога Меган се чувстваше самотна като единствен член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в своето училище. Но не ѝ бе идвало наум, че има и други деца, които също се чувстват по този начин.
„Родителите ми казват, че когато някой се държи лошо, то е защото не се чувства щастлив“ – каза Меган. Тя въртеше молив около пръстите си. „Питам се дали Бенет не е тъжен. Или самотен“.
Тадж поклати глава. „Обзалагам се, че си права. Може би той има нужда от приятел“.
Меган се усмихна широко. „Може би има нужда от двама приятели!“
На следващия ден, във времето за самоподготовка, Меган и Тадж забелязаха Бенет да седи сам на един чин.
„Здравей, Бенет“ – каза Тадж.
Бенет се изненада. „Здрасти“.
„По какъв предмет учиш?“ – попита Меган, сядайки на един стол.
„История“.
„За теста утре ли?“ Тадж също седна до тях.
„Да“ – отговори Бенет.
„Има много неща за запомняне“ – каза Тадж. Бенет кимна.
„Бихме могли да се изпитваме взаимно“. Меган отвори учебника си по история. Децата се редуваха да си задават и отговарят на въпроси, докато звънецът би.
„Виж, Меган, извинявай за вчера“ – каза Бенет, докато се приготвяха да си тръгнат. „Чух някои неща за твоята църква и бях любопитен“. Той се разхождаше напред-назад. „Аз вярвам в други неща, но трябваше да бъда по-мил“.
Меган се усмихна. „Благодаря. Моята църква е важна за мен, но няма проблем ако вярваме в различни неща“.
„Мисля, че сме добра учебна група, въпреки че имаме различни вярвания“ – каза Тадж.
Бенет се усмихна широко. „Аз също. И мисля, че ще се справим чудесно на теста“.
Илюстрации от Марк Робисън