Плевели и лоши думи
„Искаш ли да си дадем едно семейно обещание?“ – попита Мама.
„Може ли да поговорим?“ – попита Джонас майка си. Той седна на тревата до мястото, където тя плевеше лехата с цветя.
„Разбира се. Какво има?“ – попита Мама. Тя свали мръсните си градински ръкавици.
„Днес на училище едни деца казаха непозната за мен дума. Те се смяха, когато я казаха – сподели Джонас. – Мисля, че беше лоша дума“.
„Как се почувства, когато чу думата?“ – попита Мама.
„Не се почувствах добре“.
Джонас прошепна думата на майка си. Тя му каза какво означава тя. Джонас се оказа прав. Думата не беше добра.
„Но защо е лоша?“ – попита той.
„Лоша е защото е груба и неуважителна. Когато използваме подобни думи, става трудно за Светия Дух да бъде с нас. Светият Дух ти е подсказал, че думата е лоша. Затова не си се почувствал добре“.
Джонас се намръщи. „Но изглеждаше, че другите деца се забавляваха. Защо единствено аз се почувствах неудобно?“
„Откъде знаеш, че другите деца не са се почувствали по същия начин?“ – попита Мама.
„Защото всичките се смееха и усмихваха, когато някой кажеше думата“. Джонас се почувства объркан.
„Понякога хората се смеят и усмихват, когато се чувстват неудобно – каза Мама. – А понякога, когато слушат или използват лоши думи продължително, вече не им прави впечатление. Въпреки това, не е редно да се използват такива думи. Така е и с тези плевели. Изкоренявам ги, за да поддържам градината чиста и да позволя на добрите растения да растат“.
„Радвам се, че не използвах думата“ – каза Джонас.
„Аз също – отвърна Мама. – Гордея се с теб. И имам една идея. Искаш ли да си дадем едно семейно обещание?“
„Какво обещание?“ – попита Джонас.
„Нека да си обещаем да използваме добри думи и да не използваме лоши думи. Това може да е като семеен договор“.
Джонас хареса тази идея. Той и майка му си стиснаха ръцете. Джонас се почувства добре от обещанието, което си дадоха с майка му.
„Сега, ще обещаеш ли да ми помогнеш да приключа с плевенето? – попита Мама. – След това ти обещавам да те заведа в парка“.
Джонас се усмихна широко и взе една лопата. „Дадено“.
Когато помогна на майка си, Джонас се почувства много по-добре. Той знаеше, че обещанието да не използват лоши думи е добър избор за неговото семейство.
Илюстрация от Дан Уидоусън