Бащинството – нашата вечна съдба

От Лари М. Гибсън

Наскоро освободен като първи съветник в Общото президентство на Младите мъже

Нека всички ние се наслаждаваме напълно на благословиите на Отца в този живот и на изпълнението на Неговото дело и Неговата слава, като станем бащи за вечността.

Моят баща ми даде важен урок, когато бях малък. Той беше усетил, че започвам прекалено много да харесвам материалните неща. Щом имах пари, веднага ги харчех – почти винаги за себе си.

Един следобед той ме заведе да си купя нови обувки. На втория етаж в универсалния магазин ме покани да погледна през прозореца заедно с него.

„Какво виждаш?“ – попита той.

„Сгради, небе, хора“ – отговорих аз.

„Колко?“

„Много!“

Тогава той извади тази монета от джоба си. Като ми я подаде ме попита: „Какво е това?“

Веднага разбрах: „Сребърен долар!“

Използвайки своите познания по химия, той каза: „Ако разтопиш този сребърен долар и го смесиш с правилните съставки, ще получиш сребърен нитрат. Ако покрием този прозорец със сребърен нитрат, какво ще видиш“?

Нямах представа, затова той ме заведе до голямо огледало и попита: „Сега какво виждаш?“

„Виждам себе си“.

„Не“, отвърна той, „това, което виждаш, е среброто, което те отразява. Ако се съсредоточиш над среброто, ще виждаш само себе си и както воал, то ще ти пречи да виждаш ясно вечната съдба, която Небесният Отец е подготвил за теб“.

„Лари – продължи той, – не търси нещата от този свят, но първо търси да изградиш Божието царство и да установиш Неговата праведност, и всичко това ще ти се прибави“ (Превод на Джозеф Смит, Матея 6:38, в Ръководство към Писанията).

Той ми каза да задържа долара и никога да не го губя. Всеки път като го погледнех трябваше да мисля за вечната съдба, която Небесният Отец е подготвил за мен.

Обичах баща ми и начина, по който ме учеше. Исках да бъда като него. Той посади в сърцето ми желанието да бъда добър баща и дълбоката ми надежда е, че следвам примера му.

Нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън често казва, че нашите решения определят съдбата ни и имат вечни последствия (вж. „Decisions Determine Destiny“ (Духовно послание на ОСЦ, 6 ноем. 2005 г.), с. 3, lds.org/broadcasts).

В такъв случай, не трябва ли да развием ясна визия за нашата вечна съдба, особено за онази, която Небесният Отец иска да постигнем – вечно бащинство? Нека нашата вечна съдба ръководи всички наши решения. Независимо колко трудни могат да бъдат тези решения, Отца ще ни подкрепя.

Разбрах за силата на подобна перспектива, когато се присъединих към моите синове – единият на 12 години, а другият на 13, за състезанието 50/20. Целта му е да изминеш 50 мили (80 км) за по–малко от 20 часа. Започнахме в 9 ч. вечерта и ходихме цялата нощ и през по–голямата част от следващия ден. Бяха изтощителни 19 часа, но успяхме.

При връщането ни у дома буквално пропълзяхме в къщата, където чудесната ни съпруга и майка беше приготвила вкусна вечеря, която ние не докоснахме. По–малкият ми син припадна от пълно изтощение на дивана, докато по–големият пропълзя надолу по стълбите до стаята си.

След кратка болезнена почивка от моя страна, отидох при малкия ми син, за да се уверя, че е още жив.

„Добре ли си?“ – попитах.

„Татко, това беше най–трудното нещо, което някога съм правил, и не искам повече никога да го правя“.

Нямах намерение да му казвам, че и аз нямаше да го направя никога отново. Вместо това му казах колко съм горд, че е успял да направи нещо толкова трудно. Знаех, че така ще го подготвя за други трудни неща, с които ще се сблъска в бъдеще. Мислейки за това, аз казах: „Сине, нека ти обещая нещо. Когато заминеш на мисия, никога няма да ти се наложи да изминеш 50 мили за един ден“.

„Добре, татко! Тогава отивам“.

Тези простички думи изпълниха душата ми с благодарност и радост.

След това слязох при по–големия ми син. Легнах до него и го докоснах. „Сине, добре ли си?“

„Татко, това беше най–трудното нещо, което някога съм правил в живота ми, и никога повече няма да го направя“. Със затворени очи, които след това отвори, той каза: „Освен, ако моят син не го поиска от мен“.

Сълзи потекоха от очите ми, докато му казвах колко съм благодарен, че го имам. Казах му, че знам, че той ще бъде по–добър баща от мен. Бях щастлив, защото в тази ранна и крехка възраст той вече разбираше, че неговият най–свят свещенически дълг бе да бъде баща. Той не се страхуваше от ролята и званието – същото звание, което Сам Господ иска да използваме, когато говорим с Него. Знаех, че е моя отговорност да подхранвам жарта на бащинството, която гореше в моя син.

Тези слова на Спасителя придобиха по–дълбоко значение за мен като баща:

„Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши“ (Иоана 5:19).

„От Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец“ (Иоана 8:28).

Обичам да бъда съпруг и баща – женен за една избрана дъщеря на небесни родители. Обичам я. Това е една от най–задоволяващите роли в моя живот. Моята надежда онази вечер бе, че петимата ми синове и тяхната сестра винаги ще виждат в мен радостта, която идва от вечния брак, бащинството и семейството.

Бащи, сигурен съм, че сте чували поговорката: „Винаги проповядвай Евангелието, а когато е необходимо, използвай думи“ (приписва се на Франсис от Асизи). Всеки ден вие учите децата си какво е да си баща. Вие полагате основите за следващото поколение. Вашите синове ще се научат как да бъдат съпрузи и бащи като наблюдават начина, по който вие изпълнявате тези роли. Например:

Те знаят ли колко обичате и цените тяхната майка и колко обичате да бъдете баща?

Те ще се научат как да се отнасят с бъдещата си съпруга и деца, като наблюдават как вие се отнасяте с всеки от тях, също както го прави и Небесният Отец.

Чрез вашия пример те могат да се научат как да уважават, почитат и защитават жените.

Във вашия дом те могат да научат как да водят своите семейства с любов и праведност. Те могат да научат как да осигуряват необходимото за живота и защита за своите семейства – материална и духовна (вж. „Семейството: прокламация към света”, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 129.

Братя, с цялата сила на душата си ви моля да помислите над този въпрос: Виждат ли вашите синове как се стремите да правите това, което Небесният Отец би искал те да правят?

Моля се отговорът да е „Да“. Ако отговорът е „Не“, не е късно за промяна, но трябва да започнете днес. Свидетелствам, че Небесният Отец ще ви помага.

Сега, млади мъже, знаете, че се подготвяте да приемете Мелхиседековото свещеничество, да получите свещени храмови обреди, да изпълните вашия дълг и задължение да отслужите пълновременна мисия и след това, без да чакате много, да се ожените в храма за някоя Божия дъщеря и да имате семейство. След това трябва да водите семейството си в духовните неща както ни води Светият Дух (вж. У. и З. 20:44; 46:2; 107:12).

Питал съм много млади мъже по света: „Защо си тук“?

До сега никой не е отговорил: „Да се науча как да бъда баща, за да мога да се подготвя и да бъда достоен да получа всичко, което Небесният Отец има“.

Нека разгледаме вашите задължения като Ааронови свещеници, както са описани в раздел 20 на Учение и завети. Обърнете внимание какво вие усещате, докато отнасям тези задължения към вашето служение и вашите семейства.

Канете всички от семейството да дойдат при Христа (стих 59).

Бдете винаги над тях, бъдете с членовете, и ги подсилвайте (стих 53).

Проповядвайте, поучавайте, разяснявайте, увещавайте и кръщавайте членовете на вашето семейство (стих 46).

Увещавайте ги да се молят на глас и в тайно, и да изпълняват всички семейни задължения (стих 47).

Гледайте да няма беззаконие в семейството, нито грубост един към друг, нито лъжа, одумване или злословене (стих 54).

Гледайте семейството ви да се събира често (стих 55).

Помагайте на баща си в задълженията му на патриарх. Подкрепяйте майка си със свещеническа сила, когато баща ви отсъства (вж. стих 52, 56).

Когато ви помолят, поставяйте други свещеници, учители и дякони във вашето семейство (стих 48).

Това не ви ли звучи като делото и ролята на бащата?

Млади мъже, изпълняването на вашите задължения като Ааронови свещеници ви подготвя за бащинството. Книжката „Да изпълним своя дълг към Бог“ може да ви помогне да се научите и да правите конкретни планове как да изпълнявате своите задължения. Тя може да ви служи за ръководство и помощник, докато търсите волята на Небесния Отец и си поставяте цели, за да я изпълните.

Небесният Отец ви е събрал тук точно в този момент за специално дело и вечна цел. Той иска да виждате ясно и да разберете каква е тази цел. Той е ваш Отец и вие винаги можете да се обърнете към Него за напътствия.

Знам, че Небесният Отец се грижи за всеки от нас и има конкретен и личен план, с който да постигнем вечната си съдба. Той изпрати Своя Единороден Син, Исус Христос, за да ни помага да преодоляваме нашите несъвършенства чрез Единението. Той ни благославя със Светия Дух, който да бъде свидетел, спътник и водач към нашата вечна цел, ако Му се доверим. Нека всички ние се наслаждаваме напълно на благословиите на Отца в този живот и на изпълнението на Неговото дело и Неговата слава, като станем бащи за вечността (вж. Моисей 1:39). В името на Исус Христос, амин.