Да бъдем истински
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Моля се да устояваме на изкушението да привличаме вниманието върху себе си, а вместо това, да се стремим към далеч по-благородна чест: да станем смирени, истински ученици на Исус Христос.
В края на 18-ти век, руската императрица Екатерина Велика обявява, че ще направи обиколка на южната част на империята си, придружена от няколко чуждестранни посланици. Губернаторът на областта, Григорий Потьомкин отчаяно се опитва да впечатли тези посетители. Затова стига до забележителни крайности, за да представи по-добре постиженията на страната.
През част от пътуването Екатерина пътува по река Днепър, гордо показвайки на посланиците процъфтяващите селца покрай брега, изпълнени с работливи и щастливи жители. Има само един проблем: всичко това е измама. Говори се, че Потьомкин сглобява декори на магазини и къщи. Той дори разполага привидно заети селяни, които да създадат впечатление за преуспяваща икономика. След като посетителите изчезват зад завоя на реката, хората на Потьомкин опаковат фалшивото село и набързо го пускат надолу по течението, като подготовка за следващото преминаване на Екатерина.
Макар че съвременните историци се съмняват дали тази история е истинска, терминът „Потьомкинско село“ е навлязъл в световния речник. Днес той се отнася за всеки опит да накараме другите да повярват, че сме по-добри, отколкото сме.
На правилното място ли са нашите сърца?
Естествено е за нас, хората, да искаме да се представим максимално добре. Поради тази причина мнозина от нас работят усърдно по фасадите на домовете ни и младите ни братя от Аароновото свещеничество се стараят всеки косъм да си е на мястото, в случай, че срещнат специалното момиче. Няма нищо лошо в това да лъскаме обувките си, да ухаем добре или дори да крием мръсните чинии преди идването на домашните учители. Обаче, когато се стигне до крайности, това желание да впечатляваме може да се премести от полезното към измамното.
Господните пророци винаги са предупреждавали за хората, които „се приближават при (Господ) с устата си, и (Го) почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от (Него)“.
Спасителят проявява разбиране и съчувства на грешниците, чиито сърца са смирени и искрени. Но Той се изправя с праведен гняв против лицемерите, като книжниците, фарисеите и садукеите – онези, които се опитват да изглеждат праведни, за да спечелят похвалата, влиянието и богатството на света, а същевременно потискат хората, които би трябвало да благославят. Спасителят ги сравнява с „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота“.
В днешно време Господ използва също така силни думи за носителите на свещеничеството, които се опитват да „скри(ят) греховете си или да задоволява(т) гордостта си или суетния си стремеж“. Когато правят това, Той казва: „небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява и когато Той се оттегли, край на свещеничеството или на властта на този човек“.
Защо се случва това? Защо понякога се опитваме да изглеждаме активни, преуспяващи и отдадени, като всъщност, както казва авторът на Откровението за ефесяните, „(сме) оставил(и) първата си любов“?
В някои случаи, може просто да сме изгубили нашата насоченост към същността на Евангелието, като бъркаме „вид на божественост“ със „силата Му“. Това е особено опасно, когато насочим външния си израз на ученичество, за да впечатляваме другите с цел лична печалба или влияние. Точно тогава рискуваме да навлезем на фарисейска територия и е време да проучим сърцата си, за да направим незабавни корекции в курса си.
Потьомкински програми
Изкушението да изглеждаме по-добри, отколкото сме, го има не само в личния ни живот, но може да се види и в изпълнението на църковните ни задачи.
Например, знам един кол, в който ръководителите поставиха амбициозни цели за годината. Макар че целите им изглеждаха добре, те наблягаха или на прекомерни и внушителни изявления или на цифри и проценти.
След като тези цели бяха обсъдени и одобрени, нещо започна да безпокои коловия президент. Той мислеше за членовете на своя кол, като например за младата майка с малки деца, която наскоро овдовя. Помисли си за членове, които се бореха със съмнения или самота или със сериозни здравословни състояния и никаква застраховка. Помисли си за членовете, които се бореха с разбити бракове, пристрастявания, безработица и психически заболявания. И колкото повече си мислеше за тях, толкова повече си задаваше смиряващия въпрос: дали новите ни цели ще променят живота на тези членове?
Той започна да се чуди дали коловите цели можеше да са по-различни, ако първо бяха се запитали: „Какво е нашето служение?“
И така, този колов президент се върна към своите съвети и заедно те промениха целите си. Те решиха, че няма да позволят на „гладните, … нуждаещите се, … голите, … болните и страдащите да минават покрай (тях) и да не ги забелязва(т)“.
Те поставиха нови цели, осъзнавайки, че успехът им при тези нови цели не може винаги да бъде измерен, поне не от хората, защото доколко може да се измери личното свидетелство, любовта към Бог или състраданието към другите?
Но те също знаеха, че „много от нещата, които можете да изброите, нямат значение. Много от нещата, които не можете да изброите, наистина имат значение“.
Чудя се дали целите на организациите ни и личните ни цели понякога не са съвременен еквивалент на Потьомкинско село. Изглеждат ли внушителни отдалеч, но всъщност да не са насочени към реалните нужди на ближните, които обичаме?
Скъпи мои приятели и носители на свещеничеството, ако Исус Христос дойдеше да седне с нас и ни попита как се справяме с настойничеството си, не съм сигурен дали би обърнал толкова внимание на програми и статистики. Това, което Спасителят би искал да узнае, е състоянието на сърцата ни. Той би искал да знае как обичаме и служим на хората, които са ни поверени, как изразяваме обичта си към нашата половинка и семейството ни, как облекчаваме ежедневния им товар. Спасителят иска да знае и как вие и аз се доближаваме до Него и нашия Небесен Отец.
Защо сме тук?
Може да е добре да проучим сърцата си. Например, може да се запитаме: Защо служим в Църквата на Исус Христос?
Бихме могли да се запитаме: Защо сме тук на това събрание днес?
Ако трябваше повърхностно да отговоря на този въпрос, бих казал, че съм тук, защото президент Монсън ми възложи да изнеса реч.
Така че наистина нямах избор.
Освен това, жена ми, която много обичам, очаква да присъствам. А как да й откажа?
Но ние знаем, че има по-добри причини да присъстваме на събранията ни и да живеем като отдадени ученици на Исус Христос.
Тук съм, защото желая с цялото си сърце да следвам моя Учител, Исус Христос. Копнея да върша всичко, което Той иска от мен за тази велика кауза. Копнея да бъда учен от Светия Дух и да чувам Божия глас, докато Той говори чрез Своите ръкоположени служители. Тук съм, за да стана по-добър мъж, да бъда мотивиран от вдъхновяващите примери на моите братя и сестри в Христа и да се науча как по-ефективно да служа на хората в нужда.
Накратко, тук съм, защото обичам моя Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос.
Сигурен съм, че това е и вашата причина. Затова желаем да правим жертви, а не само изявления да следваме Спасителя. Затова носим с чест Неговото свято свещеничество.
От искра до лагерен огън
Независимо дали свидетелството ви е живо и здраво или активността ви в Църквата напомня на Потьомкинско село, добрата новина е, че можете да надграждате над каквато и сила да имате. Тук в Църквата на Исус Христос можете да съзреете духовно и да се доближите до Спасителя, като прилагате евангелските принципи ежедневно.
С търпение и постоянство дори и най-дребният акт на ученичество или най-малкото въгленче на вяра може да стане пламнал лагерен огън на посветен живот. Всъщност, така започват повечето лагерни огньове – като проста искра.
Така че, ако се чувствате малки и слаби, просто елате при Христа, който прави слабите неща да станат силни. Най-слабите сред нас, чрез Божията благодат, могат да станат духовно силни, защото Бог „не гледа на лице“. Той е нашият „вер(ен) Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му“.
Убеден съм, че ако Бог може да помогне и подкрепи един беден немски бежанец от скромно семейство в една разбита от войната страна, на другия край на света от централата на Църквата, то Той може да помогне и на вас.
Мои възлюбени братя в Христа, Богът на Сътворението, който вдъхна живот във вселената, със сигурност има силата да вдъхне живот във вас. Със сигурност Той може да ви направи истинското, духовно същество от светлина и истина, което желаете да бъдете.
Божиите обещания са сигурни. Може да бъдат опростени греховете ни и да бъдем пречистени от всяка неправедност. И ако продължим да приемаме и живеем съгласно истинските принципи в личните ни обстоятелства и в нашите семейства, накрая ще достигнем до момент, в който да не „огладн(яваме) вече, нито да ожадн(яваме) вече. … Защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще (ни) бъде пастир и ще (ни) заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите (ни)“.
Църквата е място за изцеление, не за криене
Но това не може да се случи, ако се крием зад фасади, които са лични, догматични или организационни. Такова изкуствено ученичество не само ни пречи да се видим какви сме всъщност, но и ни пречи наистина да се променим чрез чудото на Единението на Спасителя.
Църквата не е изложбен салон за автомобили, място, където да покажем себе си, за да може другите да се възхищават на нашата духовност, уменията или просперитета ни. Тя е по-скоро сервизен център, където превозните средства, които се нуждаят от ремонт, идват за поддръжка и рехабилитация.
А не се ли нуждаем всички ние от ремонт, поддръжка и рехабилитация?
Не идваме в Църквата, за да скрием нашите проблеми, а за да ги изцелим.
А като носители на свещеничеството, ние имаме допълнителна отговорност – да „паз(им) Божието стадо … не с принуждение, а драговолно; нито за (лична) печалба, но с усърдие; нито като че господства(ме) над паството … а като показвате пример на стадото“.
Помнете, братя, „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Най-великият, най-способен, най-усъвършенстван мъж, който някога вървя по тази земя, бе и най-смиреният. Той извърши част от най-внушителната Си служба в лични мигове, само пред няколко наблюдатели, които помоли да „не казват никому“ какво е направил. Когато някой Го наречеше „благ“, Той бързо отклоняваше комплимента, настоявайки, че само Бог е наистина благ. Определено светската слава не значеше нищо за Него; единствената Му цел бе да служи на Отца Си и „върш(и) всякога онова, което е Нему угодно“. Добре ще е да следваме примера на Учителя.
Да обичаме както Той ни обича
Братя, това е нашето висше и свято призование – да бъдем служители на Исус Христос, да обичаме така, както Той ни обича, да служим като Него, да „издиг(аме) ръцете, които са отпуснати“, да „се гриж(им) за бедните и нуждаещите се“, и да се грижим за вдовиците и сираците.
Моля се, братя, докато служим в нашите семейства, кворуми, райони, колове, общности и страни, да устояваме на изкушението да привличаме вниманието върху себе си, а вместо това, да се стремим към далеч по-благородна чест: да станем смирени, искрени ученици на Исус Христос. Като правим това, ще видим, че вървим по пътя, който води към най-доброто, най-искреното и най-благородното в нас. За това свидетелствам в името на нашия Учител, Исус Христос, амин.