Ето защо, те успокоиха страховете си
От старейшина Дейвид А. Беднар
От Кворума на дванадесетте апостоли
За разлика от светския страх, който внася паника и безпокойство, страхът от Бог е източник на мир, сигурност и увереност.
Спомням си ярко едно мое преживяване, когато бях малко момче. Един ден, докато си играех с приятели, случайно счупих един прозорец на магазин близо до нашия дом. Като се пръсна стъклото и зазвуча охранителната аларма, сковаващ страх изпълни сърцето и ума ми. Веднага си дадох сметка, че бях обречен да прекарам остатъка от живота си в затвора. В крайна сметка родителите ми ме убедиха да изляза от скривалището си под моето легло и ми помогнаха да се реванширам на собственика на магазина. За щастие, присъдата ми беше смекчена.
Страхът, който изпитах в онзи ден, бе съкрушителен и истински. Несъмнено сте изпитвали много по-силни чувства на страх, научавайки за лично здравословно предизвикателство, разбирайки, че ваш близък се намира в затруднение или опасност, или, наблюдавайки обезпокоителните събития от света. В подобни моменти разтърсващото чувство на страх се поражда от надвисналата опасност, несигурност, болка или посредством преживявания, които са неочаквани, понякога внезапни и вероятно могат да предизвикат отрицателен резултат.
В ежедневния ни живот, безкрайните известия за криминални престъпления, глад, войни, корупция, тероризъм, западащи ценности, болести и унищожителни природни сили, са неща, които пораждат страх и паника. Със сигурност живеем в предсказаното от Господ време: „И в него ден … цялата земя ще бъде в размирици, и човеците ще се обезсърчат“ (У. и З. 45:26).
Целта ми е да опиша как страхът бива прогонван чрез правилно знание и вяра в Господ Исус Христос. Искрено се моля Светият Дух да благослови всеки един от нас, докато размишляваме заедно върху тази важна тема.
Смъртен страх
Чувайки гласа Божий, след като взимат от забранения плод, Адам и Ева се скриват в Едемската градина. Бог призовава Адам и пита: „Где си? А (Адам) рече: Чух гласа Ти … и уплаших се“ (Битие 3:9–10). Явно е, че една от първите последици от Падението е Адам и Ева да изпитат страх. Тази силна емоция е важен елемент от нашето смъртно съществуване.
Един пример от Книгата на Мормон изтъква как силата на знанието за Господ (вж. 2 Петрово 1:2–8; Алма 23:5–6) премахва страха и дава мир, дори когато се сблъскваме с големи несгоди.
В земята Елам, народът на Алма е изплашен от настъпващата армия на ламанитите.
„Но Алма излезе и застана сред тях и ги увещаваше, че не трябва да се плашат, но че трябва да си спомнят Господа, техния Бог и Той ще ги избави.
Ето защо, те успокоиха страховете си“ (Мосия 23:27–28).
Забележете, че не Алма успокоява страховете на хората. А по-скоро, Алма съветва вярващите да си спомнят Господ и избавлението, което само Той може да даде (вж. 2 Нефи 2:8). Знанието за предпазващата грижа на Спасителя е това, което дава възможност на хората да успокояват страховете си.
Правилното знание и вяра в Господ ни дават силата да успокояваме страховете си, защото Исус Христос е единственият източник на продължителен мир. Той заявява: „Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен“ (У. и З. 19:23).
Учителят също обяснява: „Който върши делата на праведността, ще получи наградата си, тъкмо мир в този свят и вечен живот в идния свят“ (У. и З. 59:23).
Доверието и увереността в Христос, и отзивчивото осланяне на Неговите качества, милост и благодат, водят до надежда чрез Единението Му за възкресение и вечен живот (вж. Мороний 7:41). Подобна вяра и надежда приканват в живота ни сладкия мир на съвестта, за който всички ние копнеем. Силата на Единението прави покаянието възможно и прогонва причиненият от грях страх; също така, тя ни укрепва да виждаме, постъпваме правилно и да ставаме добри, по начини, които никога не бихме могли да открием или изпълним с ограничените си смъртни възможности. Действително, една от най-големите благословии на посветеното ученичество е „Божият мир, който никой ум не може да схване“ (Филипяните 4:7).
Мирът, който предоставя Христос, ни позволява да гледаме на смъртността през безценната перспектива на вечността и ни дава една духовна улегналост (вж. Колосяните 1:23), която ни помага да поддържаме постоянен фокус върху нашата небесна цел. По този начин, ние можем да бъдем благославяни да успокояваме страховете си, защото Неговото учение предоставя смисъл и напътствие за всички аспекти от нашия живот. Неговите обреди и завети усилват и успокояват, както в добри, така и в лоши моменти. А Неговата свещеническа власт дава уверението, че най-значимите неща могат да устоят сега и за вечността.
Но способни ли сме да успокояваме страховете си, които така лесно и често ни обземат в нашия съвременен свят? Отговорът на този въпрос е категорично положителен. Съществуват три основни принципа, които са съществени за получаването на тази благословия в нашия живот: (1) да гледаме към Христос, (2) да градим върху основата на Христос и (3) да вървим напред с вяра в Христос.
Да гледаме към Христос
Съветът, който Алма дава на сина си Еламан, се отнася много точно за всеки един от нас днес: „Гледай да следваш Бога и бъди жив“ (Алма 37:47). Ние трябва да гледаме към Спасителя и да се съсредоточаваме непоклатимо върху Него по всяко време и на всяко място.
Спомнете си Господните апостоли, намиращи се в една ладия, блъскана насред езерото. Исус отива при тях, вървейки по водата, но те не Го разпознават и се провикват от страх.
„А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
А Той рече: Дойди“ (Матея 14:27–29).
След което, Петър ходи по водата до Исус.
Но виждайки силния вятър, го обзема страх и започва да потъва, викайки: „Господи избави ме!
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матея 14:30–31).
Представям си как Петър приема искрено и мигновено поканата на Спасителя. С очи отправени в Исус, той излиза от ладията и по един чуден начин върви по водата. Само когато погледа му бива разсеян от вятъра и вълните, той изпитва страх и започва да потъва.
Можем да бъдем благославяни да побеждаваме страховете си и да усилваме нашата вяра, следвайки напътствието на Господ: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“ (У. и З. 6:36).
Да градим върху основата на Христос
Еламан увещава синовете си Нефи и Лехий: “… помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).
Обредите и заветите са градивните единици, които използваме, за да изграждаме живота си върху основата на Христос и Неговото Единение. Ние сме свързани здраво за и със Спасителя, като достойно приемаме обредите и сключваме завети, като си спомняме с вяра и почитаме тези свещени ангажименти и като правим всичко възможно да живеем съгласно задълженията, които сме поели. И тази връзка е източникът на духовна сила и стабилност във всички моменти от нашия живот.
Можем да бъдем благославяни да успокояваме страховете си, установявайки непоклатимо нашите желания и постъпки върху сигурната основа на Спасителя, посредством обредите и заветите.
Да вървим напред с вяра в Христос
Нефи заявява: „Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“ (2 Нефи 31:20).
Дисциплинираната издръжливост, описана в този стих, е резултат на духовно разбиране и проникновение, упорство, търпение и Божията благодат. Като упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото свято име, кротко предавайки се на Неговите воля и разписание в живота ни, и смирено признавайки ръката Му във всички неща, ние се сдобиваме с миролюбивите неща на Божието царство, които носят радост и вечен живот (вж. У. и З. 42:61). Дори когато се сблъскваме с трудности и се изправяме лице в лице с несигурността на бъдещето, можем бодро да запазваме и водим „спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“ (1 Тимотея 2:2).
Можем да бъдем благославяни да успокояваме страховете си, получавайки силата, произтичаща от изучаването на евангелски принципи и живота според тях, и вървейки решително напред по заветната пътека.
Страх от Господ
Различно, но свързано със страховете, които често изпитваме, е така нареченото в Писанията „страхопочитание (Богу)“ (Евреите 12:28) или „страх от Господа“ (Иов 28:28; Притчи 16:6; Исаия 11:2–3). За разлика от светския страх, който внася паника и безпокойство, страхът от Бог е източник на мир, сигурност и увереност.
Но как може каквото и да е, свързано със страх, да бъде поучително или духовно полезно?
Праведният страх, който се опитвам да опиша, обхваща дълбокото чувство на почит, уважение и благоговение към Господ Исус Христос (Вж. Псалми 33:8; 96:4), послушание на Неговите заповеди (вж. Второзаконие 5:29; 8:6; 10:12; 13:4; Псалми 112:1) и очакване на Страшния съд и справедливостта на Неговата ръка. И така, страхът от Бог произлиза от едно правилно разбиране на божествената същност и мисия на Господ Исус Христос, желанието да подчиним волята си на Неговата и знанието, че всеки мъж и жена ще бъдат отговорни за своите собствени грехове по време на Страшния съд (вж. У. и З. 101:78; Символът на вярата 1:2).
Както потвърждават Писанията, страхът от Бог „е начало на мъдростта“ (Притчи 1:7), „възпитание в мъдрост“ (Притчи 15:33), „силна увереност“ (Притчи 14:26) и „извор на живот“(Притчи 14:27).
Моля забележете, че страхът от Бог е неразривно свързан с разбирането за Страшния съд и личната ни отговорност за нашите желания, мисли, думи и действия (вж. Мосия 4:30). Страхът от Господ не е неохотно опасение за поява в Неговото присъствие, за да бъдем съдени. Не вярвам, че изобщо ще се страхуваме от Него. По-скоро, ще се страхуваме от вероятността да се сблъскаме с нашата реалност, такава, каквато наистина е, в Негово присъствие, имайки „съвършено знание“ (2 Нефи 9:14; вж. също Алма 11:43) за всички наши извинения, преструвки и самозалъгвания. В крайна сметка, ще останем без извинения.
Всеки човек, който е живял или ще живее на тази земя, ще бъде доведен да застане пред съдилището на Бога, за да бъде съден от Него според делата си, били те добри или били те зли (Мосия 16:10). Ако желанията ни са били праведни и делата ни добри, тогава осъдителното мерило ще бъде приятно (вж. Яков 6:13; Енос 1:27; Мороний 10:34). И в последния ден ние ще „бъде(м) възнаграден(и) в праведност“ (Алма 41:6).
И обратното, ако желанията ни са били зли и делата ни нечестиви, тогава осъдителното мерило ще е причина за страх. „Ние не ще посмеем да погледнем към нашия Бог; и ние бихме били много щастливи, ако можехме да заповядаме на канарите и планините да паднат върху ни, за да ни скрият от Неговото присъствие“ (Алма 12:14). И в последния ден ние ще „има(ме) своята награда от зло“ (Алма 41:5).
Както е обобщено в Еклисиаст:
„Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека;
Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло“ (Еклисиаст 12:13–14).
Мои обични братя и сестри, страхът от Бог прогонва смъртните страхове. Дори успокоява натрапчивото притеснение, че никога няма да сме достатъчно добри в духовен смисъл и че никога няма да отговорим на Господните изисквания и очаквания. Истината е, че ние не можем да бъдем достатъчно добри и да успеем, разчитайки само на собствените си способности и представяне. Нашите дела и желания сами по себе си не могат да ни спасят. „След всичко, което можем да сторим“ (2 Нефи 25:23), ние биваме завършени само чрез милостта и благодатта, достъпни посредством безкрайната и вечна единителна жертва на Спасителя (вж. Алма 34:10, 14). Със сигурност „ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието“ (Символът на вярата 1:3).
Страхът от Бог означава да Го обичаме и да Му се доверяваме. Като се страхуваме по-пълно от Бог, ние Го обичаме по-съвършено. А „съвършената любов прогонва всякакъв страх“ (Мороний 8:16). Обещавам, че ярката светлина на страх от Бог ще прогонва тъмните сенки на смъртните страхове (вж. У. и З. 50:25), като гледаме към Спасителя, градим върху Неговата основа и упорстваме в заветната Му пътека с осветена отдаденост.
Свидетелство и обещание
Аз обичам и почитам Господ. Неговата сила и мир са реални. Той е нашият Изкупител и аз свидетелствам, че Той живее. И благодарение на Него, нашите сърца не трябва да се безпокоят или страхуват (вж. Иоана 14:27) и ние ще бъдем благославяни да успокояваме страховете си. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.