Господният ден е наслада
От старейшина Ръсел М. Нелсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Как може да направите така, че поведението ви в Господния ден да доведе до радост и ликуване?
Скъпи братя и сестри, тези два дни на конференция бяха прекрасни. Бяхме мотивирани от вдъхновяваща музика и красноречиви молитви. Духовете ни бяха поучени от послания, изпълнени със светлина и истина. В тази великденска неделя ние отново единно и искрено благодарим на Бог за пророка!
Въпросът към всеки от нас е: как ще се променя в резултат на това, което чух и почувствах по време на тази конференция? Какъвто и да е отговорът ви, каня ви също да проучите мислите си относно Господния ден и поведението ви в този ден.
Впечатлен съм от думите на Исаия, който нарича Господния ден „наслада“. И все пак се чудя, Господният ден наистина ли е наслада за всички нас?
За пръв път открих наслада в Господния ден преди много години, когато като натоварен хирург считах Господния ден за ден за лично изцеление. До края на всяка седмица ръцете ми бяха раздразнени от непрекъснатото им търкане със сапун, вода и четка. Нуждаех се и от почивка от бремето на една натоварваща професия. Господният ден ми даваше така нужното облекчение.
Какво има предвид Спасителят, когато казва, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“? Мисля, че Той иска да разберем, че Господният ден е дар за нас, даващ ни истинска отмора от напрежението на ежедневието и възможност за духовно и физическо обновяване. Бог ни е дал този специален ден не за забавление или ежедневен труд, а за ден на почивка от професионалните задължения, за физическо и духовно облекчение.
На иврит думата Шабат означава „почивка“. Целта на Господния ден започва от Сътворението на света, когато след шест дни на труд, Господ си почива от работата по сътворението. Когато по-късно Той разкрива на Моисей десетте заповеди, Бог заповядва: „помни съботния ден, за да го освещаваш“. По-късно Господният ден е почитан във възпоменание на избавлението на Израил от египетското робство. Вероятно най-важното е, че Господният ден е даден като постоянен завет, постоянно напомняне, за да може Господ да освещава народа Си.
Освен това, сега ние вземаме от причастието в Господния ден, във възпоменание на Единението на Исус Христос. Ние отново сключваме завет, че желаем да поемем върху си святото Му име.
Спасителят казва, че Той Самият е господар на Господния ден. Това е Неговият ден! Той повтаря молбата Си да пазим Господния ден и да освещаваме Господния ден. Ние сме сключили завет да правим това.
Как освещаваме Господния ден? Като бях доста по-млад, изучавах списъците, които други бяха съставили за това какво да се прави и какво да не се прави в Господния ден. По-късно научих от Писанията, че поведението и отношението ми в Господния ден представлява един вид израз на взаимоотношенията между мен и Небесния ми Отец. С това разбиране, аз вече не се нуждаех от списъци какво може и какво не. Когато трябваше да взема решение дали някоя дейност е подходяща за Господния ден, аз просто се запитвах: „Как да изразя отношението си към Бог?“ Този въпрос правеше кристално ясен избора ми за дейности в Господния ден.
Въпреки че учението, отнасящо се за Господния ден е с древен произход, то е подновено в тези последни дни като част от един нов завет с обещание. Вслушайте се в силата на следната божествена заповед:
„И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден.
Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния. …
И на този ден … да приготвиш храната си с простосърдечие, та постенето ти да бъде съвършено, … радостта ти да бъде пълна. …
И доколкото вие вършите тези неща с благодарност, с радостни сърца и лица, … всичко, що има по земята, е ваше“.
Представете си величината на това заявление! Всичко, което има по земята, е обещано на хората, които пазят Господния ден свят. Нищо чудно, че Исаия нарича Господния ден „наслада“.
Как може да направите така, че поведението ви в Господния ден да доведе до радост и ликуване? Освен отиването ви на църква, вземане от причастието и усърдие в конкретното ви призование, какви други дейности биха помогнали да направят Господния ден наслада за вас? Как ще изразявате своята обич към Господ?
Господният ден предоставя прекрасна възможност да се укрепват семейните връзки. В крайна сметка, Бог иска всички ние, като Негови чеда, да се завърнем при Него като получили надаряване светии, запечатани в храма като семейства, за нашите предци и нашето потомство.
Ние правим Господния ден наслада, когато преподаваме на децата си Евангелието. Нашата отговорност като родители е съвсем ясна. Господ казва: „И отново, ако в Сион … има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, грехът ще е върху главите на родителите“.
Преди години Първото президентство подчерта колко е важно добре прекараното време със семейството. Те пишат:
„Ние призоваваме родителите да посвещават максимално усилията си да учат и отглеждат децата си съгласно евангелските принципи, които ще ги задържат близо до Църквата. Домът е основата на праведния живот и нищо друго не може да заеме мястото му или да изпълни неговите функции при изпълнението на тази божествено постановена отговорност.
Съветваме родителите и децата да дадат най-висок приоритет на семейната молитва, семейната домашна вечер, изучаването и преподаването на Евангелието и благотворните семейни дейности. Колкото и достойни и подходящи да бъдат други изисквания и дейности, не трябва да се допуска те да изместват божествено предписаните задължения, които само родителите и семействата могат да упражняват адекватно“.
Когато размишлявам над този съвет, почти ми се приисква отново да бях млад баща. Сега родителите разполагат с такива прекрасни ресурси, които да им помагат да правят времето със семейството по-смислено – в Господния ден, а също и в другите дни. Те имат LDS.org, Mormon.org, поредицата Bible videos, Mormon Channel, достъпния в Итернет набор от църковни публикации, Звездичка, New Era, Ensign, Лиахона и други — много други. Тези ресурси са много полезни за родителите при изпълнението на свещеното им задължение да учат децата си. Никоя друга работа не надминава тази на праведното и съзнателно родителство.
Като преподавате Евангелието, ще научавате повече. Това е начинът, по който Господ ви помага да разберете Неговото Евангелие. Той казва:
„И Аз ви давам заповед, че трябва да се поучавате един друг за учението на царството.
Учете се усърдно … да можете да бъдете обучени по-съвършено … в учението, в закона на Евангелието, във всички неща, които се отнасят до царството Божие“.
Такова изучаване на Евангелието прави Господния ден наслада. Това обещание важи независимо от размера, състава или мястото, където се намира семейството.
Освен да прекарвате време със семейството, в Господния ден може да изпитате истинска наслада и от работата по семейната история. Търсенето и намирането на близки, които са живели преди вас на земята, тези, които не са имали възможност да приемат Евангелието приживе, може да дава огромна радост.
Виждал съм го лично. Преди няколко години скъпата ми съпруга Уенди реши да се научи как да проучва семейната си история. Напредъкът й в началото бе бавен, но малко по малко, тя се научи колко е лесно да се върши това свято дело. И никога не съм я виждал по-щастлива. Вие също не е нужно да пътувате до далечни страни или дори до център по семейна история. Вкъщи, с помощта на компютър или мобилно устройство, може да намерите души, които копнеят да приемат обредите. Направете Господния ден наслада, като намерите предците си и ги освободите от духовния затвор!
Направете Господния ден наслада, като отдавате служба на другите, особено на тези, които не се чувстват добре или тези, които са самотни или нуждаещи се. Ободряването на духа им ще ободри и вас.
Когато Исаия описва Господния ден като „наслада“, той също ни учи как да го направим наслада. Той казва:
„Ако отдръпнеш ногата …, да не вършиш своята воля в светия Ми ден, и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
тогава ще се наслаждаваш в Господа“ .
Изисква се самодисциплина, за да не търсим „своето си удоволствие“ в Господния ден. Може да се наложи да се лишите от нещо, което харесвате. Ако изберете да се наслаждавате в Господа, няма да позволите да се отнасяте към този ден като към всички останали дни. Рутинните и забавните дейности може да бъдат вършени по друго време.
Помислете върху следното: като плащаме десятък, ние връщаме на Господ една десета от нашия прираст. Като освещаваме Господния ден, ние запазваме един от седем дни за Него. Наистина, имаме привилегията да посвещаваме и пари и време за Този, който ни съхранява от ден на ден.
Вярата в Бог поражда любов към Господния ден, вярата в Господния ден поражда любов към Бог. Един свят Господен ден наистина е наслада.
Сега, когато тази конференция наближава своя край, ние знаем, че, където и да живеем, ние трябва да сме пример за вярващите сред нашите близки, съседи и приятели. Истинските вярващи освещават Господния ден.
Приключвам със заключителната молба на Мороний, когато той приключва Книгата на Мормон. „Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие; и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, разум и сила, тогава … вие ще може да бъдете съвършени в Христа“.
С любов в сърцето си, казвам това като моя молитва, свидетелство и благословия в святото име на Исус Христос, амин.