Защо по целия свят бракът и семейството имат значение
Семейството е центърът на живота и ключът към вечно щастие.
Миналия ноември имах привилегията да бъда поканен, заедно с президент Хенри Б. Айринг и епископ Жералд Косе, да присъствам на един семинар с тема брака и семейството във Ватикана в Рим, Италия. Присъстваха религиозни представители на 14 различни вероизповедания от шест от седемте континента, всеки от които бе поканен да изрази вярванията си относно случващото се със семейството в света днес.
Папа Франциск откри първата сесия на събранието със следното изявление: „Живеем в една култура на временното, в която все повече хора просто се отказват от брака като публично обвързване. Тази революция в маниерите и нравствеността често вее знамето на свободата, но всъщност води до духовно и материално опустошение на безброй човешки същества, особено най-бедните и най-уязвимите. … Винаги те са тези, които най-много страдат в тази криза“.
Относно подрастващото поколение, той каза, че е важно те „да не се предават на отровния манталитет на временното, а да бъдат революционерите с куража да търсят истинска и трайна любов, вървейки срещу общия модел“. Това трябва да се направи.
Това бе последвано от три дни на презентации и дискусии с религиозни ръководители по темата за брака между мъжа и жената. Докато изслушвах възможно най-разнообразната група от световни религиозни ръководители, аз ги чух да се съгласяват напълно едни с други и да изразяват подкрепа към вярванията на другите относно светостта на брачната институция и важността на семействата като основна единица на обществото. Почувствах едно силно усещане за сходство и единство с тях.
Мнозина видяха и изразиха това единство и го направиха по най-различни начини. Любим сред тях ми бе моментът, когато един мюсюлмански учен от Иран цитира два абзаца, и то съвсем буквално, от нашата собствена прокламация за семейството.
По време на семинара забелязах, че когато различните вероизповедания, деноминации и религии са единни относно брака и семейството, те са единни за ценностите, лоялността и обвързаността, които естествено се свързват със семейните единици. За мен е забележително да видя как приоритетите за брак и семейство бяха по-важни от всички политически, икономически или религиозни различия. Що се отнася до любовта към брачния партньор и надеждите, притесненията и мечтите за деца, всички сме еднакви.
Беше чудесно да бъда на събранията с говорители от целия свят, докато те всички говореха за чувствата им относно важността на брака между мъжа и жената. Всяка от речите им бе последвана от свидетелства от други религиозни ръководители. Президент Хенри Б. Айринг даде заключителното свидетелство на семинара. Той сподели силно свидетелство за красотата на отдадения брак и за вярването ни за обещаните благословии на вечните семейства.
Свидетелството на президент Айринг бе подходящо за края на тези три специални дни.
Може да се питате: „Ако болшинството чувстваха сходство по отношение на приоритета и вярванията за семейството, ако всички тези вероизповедания и религии на практика са единодушни относно това какъв трябва да е бракът, и ако всички те са съгласни за ценността, която трябва да бъде дадена на дома и семейните взаимоотношения, тогава по какво се различаваме ние? Как се отличава и различава от останалия свят Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?“
Ето как: макар и да бе чудесно да видя и чувствам, че имаме толкова общо с останалия свят относно нашите семейства, единствено ние разполагаме с вечната перспектива на възстановеното Евангелие.
Това, което възстановеното Евангелие внася в дискусията за брака и семейството, е толкова огромно и толкова уместно, че не може да бъде преувеличено: ние правим темата вечна! Ние отнасяме отдадеността и светостта на брака на по-високо ниво, поради вярването и разбирането ни, че семействата съществуват отпреди създаването на земята и могат да продължат във вечността.
Това учение е изложено така просто, така въздействащо и красиво от Рут Гарднър в текста на песента за Неделното училище за деца „Заедно семействата могат да са във вечността“. За момент помислете как деца по целия свят пеят тези думи на своя роден език, с пълен глас и ентусиазъм, който може да се създаде единствено от обичта към семейството:
Цялата теология на нашето възстановено Евангелие се съсредоточава върху семействата и новия и вечен завет на брака. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние вярваме в един доземен живот, в който сме живели буквално като духовни чеда на Бог, нашия Небесен Отец. Ние вярваме, че сме били и все още сме членове на Неговото семейство.
Ние вярваме, че бракът и семейните връзки могат да продължат отвъд гроба, че бракосъчетанията, извършени от мъжете, които имат тази власт, в Неговите храмове, ще продължат да са валидни в идния свят. Нашите брачни церемонии премахват думите „докато смъртта ни раздели“ и вместо тях гласят: „за времето и за цялата вечност“.
Ние също вярваме, че силните традиционни семейства не са само основните единици в едно стабилно общество, една стабилна икономика и една стабилна култура на ценности, но са и основните единици на вечността на царството и управлението на Бог.
Ние вярваме, че организацията и управлението на небесата зависят от семействата и роднините.
Поради нашето вярване, че браковете и семействата са вечни, ние, като Църква, искаме да поведем и участваме в световното движение за тяхното укрепване. Ние знаем, че не само хората, които са активно религиозни, споделят общи ценности и приоритети относно трайните бракове и силните семейни взаимоотношения. Много светски хора са стигнали до заключението, че отдаденият брак и семейният начин на живот са най-разумният, най-икономичният и най-щастливият начин на живот.
Никой досега не е измислял по-ефикасен начин да се отгледа следващото поколение, от този в „домакинство“ на сключили брак родители с деца.
Защо навсякъде трябва да имат значение бракът и семейството? Проучванията на общественото мнение сочат, че бракът все още е идеалът и надеждата на болшинството от всяка възрастова група, дори и на хилядолетното поколение, сред което чуваме, че има толкова много безбрачие по избор, лична свобода и съвместно съжителство, вместо брак. Факт е, че повечето хора по целия свят все още искат да имат деца и да създават силни семейства.
След като сключим брак и имаме деца, истинското единство в човечеството става все по-очевидно. Като „семейни хора“, независимо къде живеем или какви са религиозните ни убеждения, ние споделяме много сходни проблеми, сходни приспособявания и сходни надежди, безпокойства и мечти за децата ни.
Както казва журналистът Дейвид Брукс от New York Times: „На хората не им е по-добре, когато им е предоставена максимална лична свобода да правят всичко, което пожелаят. По-добре им е, когато са обвързани с обещания, които надхвърлят личния избор, обещанията към семейството, Бог, професията и страната“.
Един от проблемите е, че много медии и развлекателните индустрии по света не отразяват приоритетите и ценностите на мнозинството. Поради различни причини твърде много от телевизионните предавания, филмите, музиката и Интернет представят класическия случай на малцинството, което е маскирано като избор на мнозинството. Неморалността и безнравствеността, вариращи от брутално насилие до секс за развлечение, са представяни като нормата и могат да накарат онези, които имат традиционни ценности, да се чувстват старомодни. Никога не е било по-трудно да се отгледат отговорни деца и да се опазят заедно браковете и семействата, както в този свят, доминиран от медиите и Интернет.
Обаче независимо от това какво може да предлагат медиите и средствата за забавление и въпреки съвсем реалния упадък в насочеността към брак и семейство у някои хора, мнозинството от хората все още вярват, че бракът трябва да бъде между един мъж и една жена. Те вярват във верността в брака и вярват в брачните обети за „в болест и здраве“ и „докато смъртта ни раздели“.
Ние трябва да си напомняме от време на време, както ми бе напомнено в Рим, за окуражителния и утешителен факт, че бракът и семейството все още са целта и идеалът на повечето хора и че не сме сами в тези вярвания. Никога не е било по-трудно, както е днес, да се намери практически баланс между работата, семейството и личните нужди. Като Църква, ние искаме да помагаме с всичко, с което можем, за създаването и укрепването на силни бракове и семейства.
Ето защо Църквата активно участва и предоставя ръководители в различни коалиции и общоцърковни усилия, за да укрепва семейството. Това е причината да споделяме ценностите си, насочени към семейството, в медиите и в социалните мрежи. Това е причината да споделяме генеалогическите си и семейните си архиви с всички страни.
Искаме да се чуе гласът ни против всички фалшиви и алтернативни начини на живот, които се опитват да заместят семейната организация, която Сам Бог е постановил. Искаме и гласът ни да се чуе в подкрепа на радостта и удовлетворението, които носят традиционните семейства. Ние трябва да продължим да разпространяваме нашите принципи из целия свят, като заявяваме защо бракът и семействата са толкова важни, защо бракът и семейството наистина си струват и защо винаги ще е така.
Мои братя и сестри, възстановеното Евангелие е съсредоточено върху брака и семейството. Именно върху брака и семейството можем да се обединим в най-голяма степен с останалите вероизповедания. Именно в брака и семейството ще намерим основното сходство с другите хора по света. Именно върху брака и семейството Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има най-голяма възможност да бъде светлина на хълма.
Позволете ми да свидетелствам (а моите девет десетилетия на тази земя напълно ми дават правото да кажа това), че колкото повече остарявам, толкова повече осъзнавам, че семейството е центърът на живота и ключът към вечно щастие.
Благодаря за съпругата ми, за децата ми, за внуците ми и за правнуците ми, а също и за всичките ми братовчеди и други близки роднини, които правят живота ми толкова благословен и да, дори вечен. За тази вечна истина аз давам своето най-силно и свещено свидетелство, в името на Исус Христос, амин.