Смърт няма да има вече
Възкресението е източник на голяма надежда за всички, които тъгуват по смъртта на обичан от тях човек.
Преди седмица беше Великден и мислите ни отново бяха насочени към единителната жертва и Възкресението на Господ Исус Христос. През изминалата година мислих и размишлявах над възкресението повече от обикновено.
Преди почти година почина нашата дъщеря Алиса. Тя се бори с рака в продължение на почти осем години, включващи няколко операции, различни лечения, вълнуващи чудеса и дълбоки разочарования. Гледахме как физическото ѝ състояние се влошава в края на земния ѝ път. Беше съкрушаващо да виждаме случващото се със скъпата ни дъщеря, малкото бебе с блясък в очите, което се бе превърнало в чудесна талантлива жена, съпруга и майка. Мислех, че сърцето ми ще се пръсне.
На Великден миналата година, малко повече от месец преди да си отиде, Алиса написа: „Великден напомня за всичко, за което се надявам. Че някой ден ще бъда изцелена и ще бъда здрава. Някой ден в мен няма да има нищо метално или изкуствено. Някой ден сърцето ми няма да се бои и умът ми няма да се тревожи. Не се моля това да стане скоро, но много се радвам, че истински вярвам в прекрасен живот отвъд смъртта“.
Възкресението на Исус Христос осигурява всичко, за което Алиса се надяваше и ни дава причина да имаме надежда. Президент Гордън Б. Хинкли нарича Възкресението „най-великото събитие в историята на цялото човечество“.
Възкресението се осъществява поради Единението на Исус Христос и е съществен елемент от великия план на спасение. Ние сме духовни деца на небесни родители. Когато идваме на този свят, нашите духове получават тела. Преживяваме всички радости и трудности на земния живот. Когато човек умре, духът и тялото му се разделят. Възкресението прави възможно духът и тялото на човек да бъдат обединени отново, но тялото вече ще бъде безсмъртно и съвършено, неподвластно на болки, болести и други трудности.
След възкресението духът никога повече няма да бъде отделян от тялото, защото Възкресението на Спасителя донесе пълна победа над смъртта. За да постигнем своята вечна съдба, се нуждаем от безсмъртна душа – тяло и дух, обединени завинаги. С неразделно свързани дух и безсмъртно тяло можем да получим пълнота от радост. Всъщност без възкресението никога не бихме получили пълна радост, а бихме били окаяни навеки. Дори верните, праведни хора виждат разделянето на тялото и духа си като пленничество. Ние биваме освободени от пленничеството чрез възкресението, което е изкупление от връзките на смъртта. Няма спасение без обединяване на тялото и духа.
Всеки от нас има своите физически, умствени и емоционални ограничения и слабости. Тези трудности, някои от които сега изглеждат непреодолими, накрая ще бъдат премахнати. Нито един от тези проблеми няма да ни измъчва след възкресението. Алиса проучваше процента на преживелите с типа рак, който тя имаше и данните не бяха окуражаващи. Тя написа: „Но има лек и затова не се страхувам. Исус вече е излекувал моя рак и вашия. … Аз ще бъда по-добре. Радвам се, че знам това“.
Можем да заменим думата рак с всяка друга физическа, умствена или емоционална болка, която може да преживяваме. Поради Възкресението те също са били изцелени. Чудото на възкресението, съвършеният лек, надхвърля възможностите на съвременната медицина. Но е по силите на Бог. Ние знаем, че е възможно, защото Спасителят възкръсна и така направи възможно възкресението на всеки един от нас.
Възкресението на Спасителя доказва, че Той е Синът Божий и че ученията му са истинни. „Възкръсна, както и каза“. Няма по-силно доказателство за божествеността Му от това, че е излязъл от гроба с безсмъртно тяло.
Знаем кои са свидетелите на Възкресението от Новия завет. В допълнение на жените и мъжете, за които четем в Евангелията, Новият завет потвърждава, че стотици са видели Възкресения Господ. Книгата на Мормон разказва за стотици други: „Множеството отиде и поставиха ръце в ребрата Му, … и видяха с очите си, и почувстваха с ръцете си, и узнаха със сигурност, и засвидетелстваха, че това беше Този, за Когото пророците бяха писали, че ще дойде“.
Освен тези свидетели от древността, има и други от последните дни. Всъщност, в началото на тази диспенсация Джозеф Смит вижда възкръсналия Спасител заедно с Отца. Живите пророци и апостоли са свидетелствали за реалността на Възкресения, Живия Христос. И така, можем да кажем, че „сме обиколени от такъв голям облак свидетели“. Всеки един от нас може да е един от тях, знаейки чрез силата на Светия Дух, че това, което празнуваме на Великден, действително се е случило, че Възкресението е реално събитие.
Възкресението на Спасителя заменя тъгата с надежда, защото чрез него идва увереността, че всички останали обещания на Евангелието са също толкова реални, обещания, не по-малко чудодейни от Възкресението. Ние знаем, че Той има силата да ни пречисти от всичките ни грехове. Знаем, че Той е понесъл всички наши немощи, болки и изстрадани несправедливости. Знаем, че Той се „е вдигн(ал) от мъртвите с изцеление в крилата Си“. Знаем, че Той може да ни изцели, без значение колко разбит е животът ни. Ние знаем, че Той „ще обърше всяка сълза от очите (ни) и смърт няма да има вече, нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болки“. Знаем, че можем да бъдем „усъвършенствани чрез Исус, …, Който извърши това съвършено единение“, ако само имаме вяра и Го следваме.
В края на вдъхновяващото произведение Месия, Хендел добавил красива музика към думите на апостол Павел, който се радва поради Възкресението.
„Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
В един миг, докато трепне око, при последната тръба; … (която) ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие,
… тогава ще се се изпълни писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно.
О смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ …
Но да благодарим на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“.
Благодарен съм за благословиите, които можем да получим чрез Единението и Възкресението на Господ Исус Христос. За всички вас, които сте положили дете в гроба или сте плакали над ковчега на съпруг, или сте скърбели поради смъртта на родител или обичан човек, Възкресението е източник на изключителна надежда. Колко прекрасно ще бъде, когато ги видим отново, не просто като духове, но с възкресени тела.
Силно желая да видя майка си отново, да усетя нежното ѝ докосване и да погледна в изпълнените ѝ с обич очи. Искам да видя усмивката на баща си и да чуя смеха му, да го видя възкресен и съвършен. С очи на вяра си представям Алиса, отвъд всички земни грижи и жилото на смъртта, възкресена и съвършена, победила смъртта и имаща пълна радост.
На един Великден преди няколко години тя написа: „Има живот чрез Неговото име. Имам толкова много надежда. Винаги. Във всичко. Обичам Великден да ми напомня за това“.
Свидетелствам за реалността на Възкресението. Исус Христос живее и чрез Него ние всички ще живеем отново. В името на Исус Христос, амин.