Светият Дух
Изразявам моята обич и благодарност към Небесния Отец за дара на Светия Дух, чрез който Той разкрива Своята воля и ни подкрепя.
Мои възлюбени братя и сестри, днес говоря в качеството си на господен служител, но и на прадядо. На вас и на възлюбените ми потомци, аз преподавам и споделям свидетелство за забележителния дар на Светия Дух.
Започвам, като ще поговоря за Светлината на Христос, дадена на „всеки човек, който идва на света“. Всички имаме полза от тази свещена светлина. Тя е „във всичко и чрез всичко“ и ни помага да различаваме правилното от грешното.
Но Светият Дух се различава от Светлината на Христос. Той е третият член на Божеството, отделна личност от дух със свещени отговорности и е обединен в целта си с Отца и Сина.
Като членове на Църквата ние можем да чувстваме непрекъснато спътничество на Светия Дух. Чрез възстановеното Божие свещеничество, ние биваме кръстени чрез потапяне за опрощение на греховете ни и после биваме потвърдени за членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. В този обряд ни е даден дара на Светия Дух чрез полагането на ръце от носителите на свещеничеството. От там нататък можем да приемем и запазим спътничеството на Светия Дух, като винаги помним Спасителя, спазваме Неговите заповеди, покайваме се за греховете си и достойно вземаме от причастието в Господния ден.
Светият Дух ни дава лично откровение, за да ни помага да вземаме основните житейски решения относно неща като образование, мисия, кариера, брак, деца, къде да живеем със семейството си и т.н. По тези въпроси Небесният Отец очаква да използваме свободата си на избор, да проучим ситуацията в ума си, съобразно евангелските принципи, и да отнесем към Него съответното решение.
Личното откровение е важно, но е само една част от делото на Светия Дух. Както свидетелстват Писанията, Светият Дух свидетелства за Спасителя и за Бог Отец. Той ни учи на „миролюбивите неща на царството“ и прави да „се преумножава надеждата (ни)“. Той „(ни) води към вършене на добро … (и) да съди(м) праведно“. Той дава на „всеки човек … (духовен) дар … та всички да може да имат полза от това“. Той „(ни) дава знание“ и „(ни) напомн(я) всичко“. Чрез Светия Дух ние „може да бъде(м) осветени“ и да получим „опрощение на греховете (ни)“. Той е „Утешителят“, същият, който бе „обеща(н) на учениците (на Спасителя).
Напомням на всички ни, че Светият Дух не е даден, за да ни контролира. Някои от нас неразумно търсят напътствията на Светия Дух относно всяко дребно решение в живота ни. Това принизява свещената Му роля. Светият Дух почита нашата свобода на избор. Той нежно говори на умовете и сърцата ни за голямата съвкупност от важни неща.
Всеки от нас може да чувства по различен начин влиянието на Светия Дух. Неговите подтици може да бъдат чувствани в различна степен, съобразно личните ни нужди и обстоятелства.
В тези последни дни потвърждаваме, че само пророкът може да получава откровение чрез Светия Дух за цялата Църква. Някои забравят това, както е случаят с Аарон и Мириам, когато се опитват да убедят Моисей да се съгласи с тях. Но Господ учи тях и нас, като казва:
„Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му стана познат. …
С него Аз ще говоря уста с уста“.
Понякога противникът ни изкушава с лъжливи идеи, които можем да объркаме със Светия Дух. Свидетелствам, че верността при подчиняването на заповедите и спазването на нашите завети ще ни предпазва от заблуда. Посредством Светия Дух ще можем да различаваме лъжепророците, които преподават като учение човешките заповеди.
Когато приемем за себе си вдъхновението на Светия Дух, разумно е да помним, че не можем да получаваме откровение за други хора. Знам за един млад мъж, който казал на една млада жена: „Сънувах, че ще бъдеш моя съпруга“. Младата жена обмислила това твърдение и после отговорила: „Когато и аз имам същия сън, ще дойда и ще говоря с теб“.
Всички ние може да бъдем изкушавани да позволяваме на личните си желания да надделяват над напътствието на Светия Дух. Пророкът Джозеф Смит умолява Небесния Отец за позволение да даде назаем първите 116 страници от Книгата на Мормон на Мартин Харис. Джозеф счита това за добра идея. Първоначално Светият Дух не му дава потвърждаващи чувства. Най-накрая Господ позволява на Джозеф да даде страниците. Мартин Харис ги изгубва. За известно време Господ отнема на Пророка дара да превежда и Джозеф научава един болезнен, но ценен урок, който оказва влияние върху остатъка от службата му.
Светият Дух има важна роля при Възстановяването. След като през момчешките си години прочита Посланието на Яков 1:5, Пророкът Джозеф казва: „Никога пасаж от писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето“. Мощта, описана от Джозеф Смит, е влиянието на Светия Дух. В резултат на това, Джозеф отива в една горичка близо до дома си и коленичи, за да попита Бог. Последвалото Първо видение е наистина важно и великолепно. Но пътят към това лично посещение на Отца и Сина започва с един подтик от Светия Дух за молитва.
Дадените чрез откровение истини на възстановеното Евангелие се дават посредством един модел на търсене в молитва и след това получаване и следване на подтиците на Светия Дух. Помислете за следните от многото възможни примери: превода на Книгата на Мормон, възстановяването на свещеничеството и неговите обреди – като се започне с кръщението и организирането на Църквата. Свидетелствам, че днес откровението от Господ към Първото президентство и Дванадесетте идва съгласно същия този свещен модел. Това е същият свещен модел на получаване на лично откровение.
Ние отдаваме почит на всички, които са следвали Светия Дух, за да приемат възстановеното Евангелие, като се започне с членовете на семейството на самия Джозеф Смит. Когато младият Джозеф казва на баща си за посещението на Мороний, неговият баща получава за себе си потвърждаващо свидетелство. Джозеф незабавно е освободен от задълженията във фермата и е насърчен да следва указанията на ангела.
Нека като родители и ръководители вършим същите неща. Нека насърчаваме децата си и околните да следват напътствията на Светия Дух. Като правим това, нека следваме примера на Светия Дух, който ни води чрез благост, кротост, дълготърпение и любов нелицемерна.
Светият Дух е проводник за напредъка на Божието дело, в семействата и из цялата Църква. Имайки предвид това, позволете ми да споделя няколко лични примера за Светия Дух от моя личен живот и от църковната ми служба. Споделям ги като лично свидетелство, че Светият Дух благославя всички ни.
Преди много години, сестра Хейлз и аз планирахме да поканим у дома на специална вечеря няколко мои колеги от работа. По пътя ми от офиса към вкъщи, аз почувствах подтик да се отбия в дома на една вдовица, на която бях домашен учител. Когато почуках на вратата на тази сестра, тя каза: „Молех се да дойдеш“. Откъде се взе този подтик? От Светия Дух.
Веднъж, след тежко заболяване, председателствах на една колова конференция. За да запазя енергията си, планирах да си тръгна от сградата за събрания веднага след сесията за свещенически ръководители. Така или иначе, след закриващата молитва, Светият Дух ми каза: „Къде отиваш?“. Бях вдъхновен да се ръкувам с всички, докато излизаха от залата. Когато един млад старейшина пристъпи напред, аз се почувствах подтикнат да му предам специално послание. Той гледаше надолу и след като изчаках погледът му да се премести и да срещне моя, аз казах: „Моли се на Небесния Отец, вслушвай се в Светия Дух, следвай получените подтици и всичко ще бъде наред в живота ти.“ По-късно, президентът на кол ми каза, че младият мъж тъкмо се е прибрал преждевременно от мисията си. Действайки въз основата на ясен подтик, президентът на кол обещал на бащата на младия мъж, че ако доведе сина си на свещеническото събрание, „старейшина Хейлз ще поговори с него“. Защо се спрях, за да се ръкувам с всички? Защо се спрях и говорих с този специален млад мъж? Какъв бе източникът на моя съвет? Отговорът е прост: Светият Дух.
В началото на 2005 година бях насочен да подготвя една реч за общата конференция относно възрастните мисионерски двойки. След конференцията, един брат разказа: „Докато слушахме конференцията, … Духът Господен незабавно докосна душата ми. … Посланието за мен и скъпата ми съпруга не можеше да бъде объркано. Ние трябваше да отслужим мисия и сега бе моментът. Когато … погледнах към съпругата си, осъзнах, че тя е получила същия подтик от Духа“. Какво бе довело до този силен едновременен отклик? Светият Дух.
На потомците си и на всички, които ме чуват, аз давам свидетелството си за личното откровение и постоянния приток на ежедневни напътствия, предупреждения, насърчение, сила, духовно пречистване, утеха и мир, които са дошли в семейството ни чрез Светия Дух. Чрез Светия Дух ние изпитваме „множеството на нежните милости (на Христа)“, а чудесата никога не спират.
Споделям специалното си свидетелство, че Спасителят е жив. Изразявам моята обич и благодарност към Небесния Отец за дара на Светия Дух, чрез който Той разкрива Своята воля и ни подкрепя в живота ни. В името на Исус Христос, амин.