Свещеното място на възстановяването
Палмира е сцената за Възстановяването, където гласът на Отца е чут след близо две хилядолетия.
Добър мой приятел, който бе член на Църквата, години наред се опитваше да ми обясни Евангелието на вечните семейства. Но чак, когато посетих деня на отворените врати на храма Сао Пауло през октомври 1987 г., докато влизах в зала за запечатване, учението за вечните семейства развълнува сърцето ми и аз дни наред се молих да разбера дали това бе истинната Църква.
Не бях религиозен, но бях отгледан от религиозни родители и бях видял доброто и в други религии. В този момент от живота ми аз смятах, че всички религии са приемливи за Бог.
След посещението ми на отворените врати в храма, аз потърсих отговор чрез молитва, с вяра и увереност, че Бог ще ми отговори коя е Неговата църква на земята.
След голяма духовна борба, най-накрая получих ясен отговор. Бях поканен да бъда кръстен. Моето кръщение се състоя на 31 октомври 1978 г., вечерта преди освещаването на храма Сао Пауло.
Осъзнах, че Господ ме познава и Го е грижа за мен, за да отговори на молитвите ми.
На следващата сутрин съпругата ми и аз отидохме в Сао Пауло, за да присъстваме на сесията за освещаване на храма.
Бяхме там, но аз все още не знаех как наистина да оценя тази чудесна възможност. На следващия ден присъствахме на областна конференция.
Започнахме своето пътуване в Църквата и открихме добри приятели, които ни посрещнаха по време на тази промяна в живота ни.
Уроците за нови членове, които посещавахме в нашите неделни събрания всяка седмица, бяха прекрасни. Те ни изпълниха с познание и ни накараха да желаем седмицата да минава по-бързо до неделя, за да можем да получим повече от това духовно подхранване.
Съпругата ми и аз с нетърпение очаквахме влизането в храма, за да бъде запечатано нашето семейство за вечността. Това се случи една година и седем дни след кръщението ми и преживяването беше чудесно. Чувствах се така, сякаш мога да надникна във вечността и това, което се случи преди и след запечатването.
Тъй като бяхме живели законно на Източния бряг на Съединените щати няколко години, познавах градовете в страната и повечето бяха някак малки.
Когато четях или чувах за събитията, довели до Първото видение, се споменаваше тълпа от хора, а това нямаше смисъл за мен.
В мен започнаха да се надигат въпроси. Защо Църквата трябваше да бъде възстановена в Съединените щати, а не в Бразилия или Италия, земята на моите предци?
Къде бяха тези тълпи от хора, които участвали в религиозното оживление и объркването на религиите, всичко от което се случваше в едно мирно и тихо място?
Питах много хора за това, но не получих отговор. Прочетох всичко, което ми беше достъпно на португалки език, а след това и на английски език, но не открих нищо, което да успокои сърцето ми. Продължих да търся.
През октомври 1984 г. присъствах на обща конференция като съветник в президентство на кол. След това отидох до Палмира, Ню Йорк, със силното желание да получа отговор.
Пристигайки там се опитвах да разбера следното: Защо възстановяването трябваше да се случи тук и защо беше духовния смут? Откъде са дошли хората, споменати в историята на Джозеф? Защо тук?
По онова време, най-логичният отговор за мен бе следния: американската конституция гарантира свобода на религията.
Тази сутрин посетих сградата Грандин, където е отпечатана първата Книга на Мормон. Отидох до свещената горичка, където много се молих.
Нямаше почти никого по улиците на това малко градче Палмира. Къде бяха тълпите от хора, които Джозеф споменава?
Същия следобед реших да отида до фермата на Питър Уитмър и когато пристигнах там открих човек, при прозореца на една къща от трупи. Той имаше силен блясък в очите. Поздравих го и започнах да задавам същите онези въпроси.
След това той ме попита: „Имате ли време?“ Казах: „Да“.
Той обясни, че езерата Ери и Онтарио, а по на юг и река Хъдсън, се намират в този район.
В началото на 19-и век те решили да построят канал за плаване, който щял да минава през този район, с дължина 480 км, който да достига до река Хъдсън. Било голямо начинание по онова време и те можели да разчитат само на човешка работна ръка и животинска сила.
Палмира е бил център за част от работата по строежа. За строителството са нужни хора с умения, техници, семейства и техните приятели. Много хора започват да се стичат тук от всички околни градчета и от далечни места, най-вече Ирландия, за да работят по канала.
Това бе толкова свещен и духовен момент, тъй като аз най-накрая бях открил тълпата. Те донасят своите обичаи и вярвания. Когато той спомена техните вярвания, умът ми беше просветен и духовните ми очи бяха отворени от Бог.
В този момент аз разбрах как ръката на Бог, нашия Отец, с неговата огромна мъдрост, подготвя в Своя план място, където да доведе младия Джозеф Смит, като го поставя в средата на това духовно оживление, тъй като там, на хълма Кумора, са били скрити скъпоценните плочи на Книгата на Мормон.
Това е била сцената на Възстановяването, където гласът на Отца е щял да бъде чут след близо две хилядолетия във велико видение, говорейки на момчето Джозеф Смит, когато то отива в свещената горичка да се моли и чува: „Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!“
Там той вижда две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Да, Бог Се открива на човек отново. Мракът, който покрива земята, започва да изчезва.
Казаните за Възстановяването пророчества започват да се изпълняват. „И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора“.
За няколко кратки години Джозеф е отведен до летописите на пророчествата, заветите и обредите, оставени от древните пророци, нашата обичана Книга на Мормон.
Църквата на Исус Христос не може да бъде възстановена без вечното Евангелие, открито в Книгата на Мормон като още едно свидетелство за Исус Христос, именно Синът Божий, Агнецът Божий, Който поема върху си греховете на света.
Христос казва на вярващите в Ерусалим:
„И други овце имам, които не са от тази кошара“.
„Аз съм добрият Пастир, Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават“.
Когато си тръгнах от фермата Уитмър, не помня да казах „Довиждане“. Спомням си само сълзите, които се стичаха по лицето ми. Слънцето залязваше на красиво небе.
В сърцето ми огромна радост и мир успокоиха душата ми. Бях изпълнен с благодарност.
Сега ясно разбирах защо. Още веднъж Господ ми бе дал познание и светлина.
По време на пътуването обратно към дома, стихове от Писания продължиха да ми идват наум: обещанието към татко Авраам, че чрез неговите потомци ще се благословят всички племена на земята.
И заради това ще се издигат храмове, за може божествената сила да бъде предавана на човека още веднъж на земята, за могат семействата да се събират не докато смъртта ги раздели, а за вечността.
„В последните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всички хълмове и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него“.
Ако вие, моите слушатели, имате някакви въпроси, не се отказвайте!
Каня ви да следвате примера на Пророка Джозеф Смит, когато чете Яковово 1:5: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро“.
Случилото се на Кумора е важна част от Възстановяването, тъй като Джозеф Смит получава плочите, които съдържат Книгата на Моромон. Тази книга ни помага да се доближаваме към Христос повече, отколкото която и да е друга книга на земята.
Свидетелствам, че Господ призовава пророци, гледачи и откровители да напътстват Неговото царство в тези последни дни. Свидетелствам, че според Неговия вечен план семействата могат да бъдат заедно завинаги. Той се грижи за Своите чеда. Отговаря на нашите молитви.
Поради Неговата веила обич, Исус Христос е извършил Единение за нашите грехове. Той е Спасителят на света. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.