Той ни кани да бъдем Неговите ръце
Истинската Христова служба е безкористна и се съсредоточава върху околните.
„Аз ви възлюбих, обичайте се“. Тези думи, изпети от този забележителен хор, са били изречени от Исус часове преди Неговата велика единителна жертва – жертва, която старейшина Джефри Р. Холанд описва като „най-величествената проява на божествена любов, показвана някога в историята на света“.
Исус не само ни учи да обичаме, но и ни показва как чрез личен пример. През цялото Си служение Исус „обикаляше да прави благодеяния“ и „настоятелно молеше всички да следват Неговия пример“. Той учи: „който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси“.
Президент Томас С. Монсън, който разбира и живее според това наставление да се обичаме, казва: „Вярвам, че Спасителят ни казва, че освен ако не изгубим себе си в служба на другите, няма голяма полза от собствения ни живот. Тези, които живеят само за себе си, се сбръчкват и … изгубват живота си, докато тези, които изгубват себе си в служба на околните, израстват и разцъфтяват и в резултат спасяват живота си“.
Истинската Христова служба е безкористна и се съсредоточава върху околните. Една жена, която се грижи за своя съпруг инвалид, обяснява: „Не мислете за тази задача като за бреме; мислете за нея като за възможност да научим какво всъщност е любовта“.
В реч по време на духовно послание в Университета Бригъм Йънг сестра Сондра Д. Хийстън запита: „Какво щеше да стане, ако можехме наистина да виждаме в сърцата на околните? Бихме ли се разбирали по-добре? Като чувстваме това, което чувстват другите, виждаме това, което виждат другите и чуваме това, което чуват другите, бихме ли създавали и отделяли време да служим на другите и бихме ли се държали с тях по различен начин? Бихме ли проявявали към тях повече търпение, добрина и толерантност?“
Сестра Хийстън разказва една случка от времето, когато е служила в лагер на Младите жени. Тя казва:
„Една от нашите … говорителки в духовното послание … ни учи за процеса на „ставането“. Редом с други неща, тя каза: „Бъдете човек, който се старае да опознае другите и да им служи – изхвърлете огледалата и погледнете през прозореца“.
За да демонстрира това, тя повика една от младите жени и я помоли да застане с лице към нея. После (тя) извади едно огледало и го сложи между младата жена и себе си, за да може тя (говорителката) да гледа в огледалото, докато се опитва да говори с младата жена. Не е изненада, че нямаше как разговорът да стане ефективен и сърдечен. Това бе въздействащ предметен урок, който илюстрира колко е трудно да се общува с другите и да им се служи, ако сме твърде загрижени за себе си и виждаме само себе си и собствените си нужди. После (тя) махна огледалото, извади една рамка за прозорец и я постави между нейното лице и лицето на младата жена. … Успяхме да видим, че вниманието ѝ беше фокусирано върху младата жена и че истинската служба изисква да се съсредоточаваме над нуждите и емоциите на околните. Често ние сме толкова загрижени за себе си и за натоварения си живот, докато гледаме в огледала, вместо да търсим възможности за служба, че не виждаме достатъчно ясно през прозорците на службата“.
Президент Монсън често ни напомня, че сме „заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта – независимо дали са членове на семейството, приятели, познати или непознати“. Той казва: „Ние сме Господните ръце тук на земята със задача да служим и помагаме на Неговите чеда. Той разчита на всички нас”.
Миналата година през януари, списанията Friend и Лиахона поканиха децата по целия свят да следват съвета на президент Монсън – да бъдат Господните ръце. Децата бяха поканени да служат на другите – по големи и малки начини. Бяха насърчени да очертаят ръката си на лист хартия, да изрежат контура, да напишат каква служба са извършили, и да го изпратят до списанията. Много от вас, които слушате тази вечер, вероятно сте от хилядите деца, които извършиха любяща служба и изпратиха контура.
Когато децата като малки научат как да обичат и да служат на околните, те създават модел за служба за остатъка от живота си. Често децата учат всички ни, че изразяването на любов и извършването на служба не трябва да е нещо голямо и грандиозно, за да има смисъл и значение.
Една учителка в Неделното училище за деца разказа следния пример: „Днес – каза тя – класът ни на пет и шестгодишните направиха герданчета на любовта. Всяко дете нарисува рисунки на късчета хартия: една на тях самите, една на Исус и на няколко членове на семейството им и на хора, които обичат. Залепихме листчетата така, че да се образува верига от свързани кръгчета, която стана герданче на любовта. Докато рисуваха, децата говориха за семействата си.
Хедър каза: „Не мисля, че моята сестра ме обича. Винаги се караме. … Дори се мразя. Животът ми е лош“. И захлупи глава в ръцете си.
Помислих си за нейното семейство и почувствах, че вероятно тя наистина има тежък живот. Но след като Хедър каза това, Ана, от другия край на масата, каза: „Хедър, аз те слагам в моето герданче между мен и Исус, защото Той те обича и аз те обичам“.
Когато Ана каза това, Хедър запълзя под масата, за да стигне до Ана и силно я гушна.
В края на урока, когато нейната баба дойде да я вземе, Хедър каза: „Бабо, знаеш ли какво? Исус ме обича.“
Когато помагаме с любов и служба дори и по най-дребните начини, могат да бъдат променени и смекчени сърца, докато хората чувстват любовта на Господ.
Понякога, обаче, поради безбройните хора около нас, които се нуждаят от помощ и облекчение от бремето, може да бъде трудно да посрещаме всички нужди.
Сестри, някои от вас може да се чувстват максимално изцедени от службата си към своите близки. Помнете, в тези рутинни и често монотонни задачи, вие действате „в служба на вашия Бог“.
Други сред вас може би изпитват една празнота, която може да бъде запълнена, когато потърсите възможностите във вашия квартал или общност да облекчите нечие бреме.
Всички ние можем да включим малко служба в ежедневието си. Живеем в един свят на раздора. Отдаваме служба, когато не критикуваме, когато откажем да клюкарстваме, когато не съдим, когато се усмихваме, когато казваме благодаря и когато сме търпеливи и мили.
Други видове служба отнемат време, съзнателно планиране и допълнителна енергия. Но те си струват всички наши усилия. Вероятно можем да започнем, като си зададем следните въпроси:
-
На кого в моето обкръжение мога да помогна днес?
-
С какво време и средства разполагам?
-
По какви начини мога да използвам моите таланти и умения, за да благославям околните?
-
Какво можем да правим като семейство?
Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи:
„Трябва да направите това, което Христовите ученици са правели във всяка диспенсация: да се посъветвате заедно, да използвате всички налични ресурси, да търсите вдъхновението от Светия Дух, да помолите Господ за потвърждение, след което да запретнете ръкави и да се захванете за работа.
„Давам ви следното обещание – казва той. – Ако следвате този модел, вие ще получите конкретно напътствие по въпросите кой, как, кога и къде при грижата по Господния начин“.
Винаги, когато се замислям какво ли ще бъде, когато Спасителят отново дойде, си припомням за Неговото посещение при нефитите, когато ги запитва:
„Имате ли болни сред вас? Доведете ги тук. Имате ли някои, които са куци или слепи, или хроми, или сакати, или прокажени, или изсъхнали, глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тук и Аз ще ги изцеля, защото Аз ви съчувствам и сърцето Ми е изпълнено с милост. …
… (Спасителят) изцели всеки един от тези“.
Сега Той ни кани да бъдем Неговите ръце.
Научила съм, че любовта към Бог и към ближните осмисля живота. Нека следваме примера на нашия Спасител и Неговата молба да помагаме на другите с любов.
Свидетелствам за реалността на обещанието на президент Хенри Б. Айринг: „ако използваме даровете (си), за да служим на някой друг, (ще) почувстваме Господната любов към този човек. Също така ще почувстваме Неговата любов към (нас)“. В името на Исус Христос, амин.
Забележка: На 2 април 2016 г. сестра Есплин беше освободена като първа съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца.