Бог ще обърше всяка сълза от очите им
Като упражняваме вяра в Спасителя, Той ще ни повдига и носи през всички наши изпитания и най-накрая ще ни спаси в селестиалното царство.
Като част от Своя план, Небесният Отец позволява на скръбта да е неразделна част от нашите преживявания в смъртността. Макар да изглежда, че болезнените изпитания не са разпределени равномерно между нас, можем да сме сигурни, че до една или друга степен всички ние страдаме и изпитваме трудности. Моля се Светият Дух да ни напътства да разбираме по-добре причината за това.
Когато гледаме на трудните преживявания в живота през лупата на вярата в Христа, успяваме да видим, че може да има божествена причина за нашите страдания. Верните могат да изпитат истинността на привидно противоречивия съвет на Павел. Той пише: „Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте“. Когато използваме „сърцето си, за да разбере(м),“ можем да увеличаваме способността си както да устояваме на своите изпитания добре, така и да се учим и да бъдем пречиствани от тях. Такова разбиране дава отговор на вечния въпрос „Защо лоши неща се случват на добри хора?“.
Всеки, който слуша днес, се е сблъсквал в някаква степен със самота, отчаяние, тъга, болка и скръб. Без „око на вяра“ и разбиране за вечната истина, много често откриваме, че нещастията и страданията, които изпитваме в смъртния живот, могат да замъглят или помрачат радостта от познаването на вечната истина, че великият план на нашия Небесен Отец наистина е вечният план на щастие. Няма друг начин да получим пълнота от радост.
Бог ни кани да отвръщаме с вяра на нашите собствени огорчения, за да можем да пожънем благословии и да получим познание, което не бихме могли да научим по друг начин. Заповядано ни е при всякакви условия и обстоятелства да спазваме заповедите, защото „този, който е верен в изпитанията, наградата на същия е по-голяма в небесното царство“. И както четем в Писанията: „Ако си тъжен, призови Господа, твоя Бог, с молба, за да са радостни душите ви“.
Апостол Павел, добре познаващ нещастията, черпи от личния си опит, за да излага в дълбочина и красота вечната перспектива, която ни се разкрива, когато устояваме добре и с търпение. Той казва: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. С други думи, можем да знаем насред страданията ни, че Бог е осигурил вечна награда като компенсация.
Способността на Павел да говори за изпитанията, преследването и скръбта в личния си живот като за „лека скръб“ дава неправилна представа за трудността на неговото страдание, което за него е погълнато от вечната перспектива на Евангелието. Вярата на Павел в Исус Христос прави всички неща поносими. Пет пъти е бит с камшик; три пъти е бит с тояги; веднъж е замерян с камъни; три пъти е претърпял корабокрушение; животът му е бил застрашаван от удавяне, разбойници и неверни братя; изстрадал е изтощение и мъка, глад и жажда и е хвърлян в затвора, излаган без дрехи на студа.
Много от нас са умолявали Бог да премахне причината за нашите страдания и когато не сме получавали търсеното облекчение, сме били изкушавани да си мислим, че Той не чува. Свидетелствам, че дори в тези моменти, Той чува молитвите ни, има причина да позволява страданията ни да продължават и ще ни помага да ги понасяме.
В един личен откъс, будещ размишления, Павел ни казва за един неназован „трън“ в плътта, който му причинява голяма болка и го принуждава да падне на колене три пъти, за да моли Господ да го премахне. В отговор на молитвите на Павел, Господ не премахва този трън, но дава мир и разбиране на сърцето му, като казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“. С ново разбиране, Павел успява да приеме и да бъде благодарен за тръна, който му е даден. Той казва: „С преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила“.
Когато придобиваме тази вечна перспектива в нашия живот, способността ни да устояваме нараства, научаваме се как да утешаваме хората, които имат нужда от утеха, и разбираме как да оценяваме и дори да изразяваме благодарност за преживяванията, от които Бог ни позволява да се учим по пътеката към вечен живот.
Когато се окаже, че водим борба насред изпитанията, може да бъде трудно да гледаме на изпитанията ни като на указващи правилната посока знаци по нашата лична пътека на ученичеството. Но, независимо дали понякога се намираме в мрачната долина на отчаянието или на широкия път на щастието, може да бъде благословия да съчувстваме и да се учим от страданията на другите.
По време на една скорошна конференция на кол във Филипините, сърцето ми бе съкрушено, като научих за трагичното преживяване на брат Даниел Апиладо. Брат Апиладо и неговата съпруга били кръстени през 1974 г. Те приели възстановеното Евангелие и били запечатани в храма. В последствие били благословени с пет прекрасни деца. На 7 юли 1997 г., когато брат Апиладо служел като президент на кол, избухнал пожар в техния малък дом. Най-големият син на брат Апиладо, Михаел, спасил баща си, извадил го от горящата сграда, след което изтичал обратно в къщата, за да спаси останалите. Това бил последния път, когато брат Апиладо видял сина си жив. Съпругата на брат Апиладо, Доминга, и петте им деца загинали в пожара.
Фактът, че брат Апиладо водел живот, угоден на Бог, когато трагедията го сполетяла, не предотвратило трагедията, нито го имунизирало към скръбта, която последвала. Но верността му в спазването на заветите му и упражняването на неговата вяра в Христа му дали увереност в обещанието, че ще бъде отново заедно със съпругата и семейството си. Тази надежда се превърнала в котва за неговата душа.
По време на моето посещение, брат Апиладо, сега патриарх на кол, ме запозна с втората си съпруга, Симонет, и двамата им сина, Рафаел и Даниел. Наистина, Исус Христос е изпратен „да превърж(е) съкрушените сърца.
Споделяйки историята на брат Апиладо, се опасявам, че размерът на неговата загуба може да накара мнозина да помислят, че в сравнение с него, техните мъки и страдания са незначителни. Моля ви, не сравнявайте, а се стремете да научавате и да прилагате вечни принципи, като преминавате през пещта на вашите страдания.
Като се обърна лично към вас, „всички, които се трудите и сте обременени“, нека споделя, че нашият Небесен Отец и Неговият Син са наясно с всички ваши лични затруднения, с вашите лични мъки, вашите болки, изпитания и немощи от всякакъв вид. Бъдете смели! Имайте вяра! И вярвайте в обещанията на Бог!
Целта и мисията на Исус Христос включва да „вземе върху Си болките и болестите на Своя народ“, да „вземе върху си немощите им“ и да „подпомага Своя народ според немощите му“.
За да можем да получим изцяло тези дарове, които нашия Спасител толкова щедро ни предлага, ние всички трябва да научим, че страданието само по себе си не ни научава или дава каквото и да било с дълготрайна стойност освен, ако умишлено не се ангажираме в процеса на научаване от нашите страдания чрез упражняване на вяра.
Старейшина Нийл А. Максуел веднъж споделя какво е научил от решителното устояване на страданията със следните думи:
„Определени форми на страдание, издържани добре, могат дори да бъдат облагородяващи. …
… Част от успешното издържане се състои в това да бъдем достатъчно смирени, по време на страданието, за да се поучим от дадените ни преживявания. Вместо просто да минем през тези неща, те трябва да минат през нас … по начин, който ни освещава“.
Наблюдавал съм в живота и примера на околните, че упражняването на силна и трайна вяра в Исус Христос и Неговите обещания осигурява непоклатимата надежда, че предстоят по-добри дни. Тази надежда ни укрепва, давайки ни силата и упованието, от които се нуждаем, за да устоим. Нашата вяра в Христос се увеличава и душите ни намират утеха, когато можем да обвържем нашето страдание с увереност в целта на нашия земен живот и по-точно с наградата, която ни очаква в небесата.
Тогава можем да видим светлината в края на тунела. Старейшина Джефри Р. Холанд учи: „Наистина има светлина в края на тунела. Това е светлината на света, светлата утринна звезда, „светлина, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена“ (Мосия 16:9). Това е Сина на Самия Бог“.
Ние можем да получим сила в знанието, че всички трудни преживявания в този живот са временни – за верните дори най-тъмната нощ се превръща в зора.
Когато всичко приключи и сме устояли на всички неща с вяра в Исус Христос, имаме обещанието, че„Бог ще обърше всяка сълза от очите (ни)“.
Свидетелствам, че Бог, нашият Небесен Отец, и Неговият Син Исус Христос, са живи и че спазват Своите обещания. Свидетелствам, че Спасителят кани всеки от нас да дойде и да приеме силата на Неговото Единение. Като упражняваме вяра в Него, Той ще ни повдига и носи през всички наши изпитания и най-накрая ще ни спаси в селестиалното царство. Нека ви поканя да дойдете в Христа, да устоявате добре с вяра и да станете съвършени в Него. В святото име на Исус Христос, амин.