Да се учим от Алма и Амулик
Надявам се, че онези, които са се отклонили от пътеката на ученичеството, ще почувстват със сърцата си и ще се поучат от Алма и Амулик.
Алма-младши
Една от най-паметните личности в Писанията е Алма-младши. Въпреки че е син на велик пророк, той се отклонява от пътя за известно време и става „нечестив човек и идолопоклонник“. Можем само да гадаем какви са причините, поради които той дейно се противопоставя на своя баща и се стреми да унищожи Църквата. И поради своето сладкодумие и убедителност, той постига големи успехи.
Но животът на Алма претърпява обрат, когато му се явява един Господен ангел и му говори с глас като гръмотевица. В продължение на три дни и три нощи Алма е „раздиран от вечно мъчение… тъкмо с мъките на прокълната душа“. И тогава, ненадейно блед спомен внася светлина в тъмнината на съзнанието му – една вечна истина, научена от неговия баща, че Исус Христос ще дойде, за да „извърши единение за греховете на света“. Алма дълго време отрича подобни разбирания, но сега „тази мисъл вл(иза) в ума (му)“ и той смирено, искрено се доверява на единителната сила на Христос.
След това преживяване Алма става нов човек. От този момент насетне той посвещава живота си да поправя стореното от него зло. Той е въздействащ пример за покаяние, опрощение и устояване с вяра.
След време Алма бива избран да наследи баща си като глава на Божията църква.
Всеки гражданин от народа на нефитите със сигурност е бил запознат с историята на Алма. Тиутър, Инстаграм и Фейсбук в неговите дни сигурно са били изпълнени с образи и истории, свързани с него. Вероятно се е появявал редовно на корицата на Зарахемла днес и е бил обект на извънредни издания и статии в медиите. Накратко, той вероятно е бил най-популярната звезда в негови дни.
Но когато Алма вижда, че хората от народа му забравят за Бог и започват да се възгордяват и да се карат, той избира да се оттегли от обществената си позиция и да се посвети „изцяло (на) висшето свещеничество на светия ред Божий“, като преподава покаяние сред нефитите.
Отначало Алма жъне големи успехи, или поне докато не отива в град Амония. На хората от този град е добре известно, че Алма вече не е техният политически водач и те не проявяват особено уважение към свещеническата му власт. Те го ругаят, подиграват му се и го изгонват от града си.
С разбито сърце Алма обръща гръб на град Амония.
Но един ангел му казва да се върне.
Помислете за това: казано му е да се върне при хората, които го мразят и са враждебно настроени към Църквата. Това е опасно и вероятно животозастрашаващо поръчение. Но Алма не се поколебава. „Той се (връща) бързо“.
Алма е постил в продължение на много дни, когато влиза в града. Там той пита един непознат дали ще даде „на един смирен служител на Бога нещо за ядене“.
Амулик
Името на този човек е Амулик.
Амулик е заможен, добре известен гражданин на Амония. И въпреки, че е потомък на много вярващи, неговата собствена вяра е отслабнала. Той по-късно признава: „Бях призоваван много пъти, но не исках да чуя; ето защо аз знаех относно тези неща, въпреки че не исках да (повярвам); и затова продължих да се бунтувам против Бога“.
Но Бог е подготвил Амулик и когато среща Алма, той приветства Господния служител в дома си, където Алма отсяда в продължение на много дни. През това време Амулик отваря сърцето си за посланието на Алма и една чудна промяна се случва с него. Оттогава насетне, Амулик не само вярва, той става застъпник за истината.
Когато Алма отива отново сред народа на Амония, той бива придружен от втори свидетел в лицето на Амулик, техен съгражданин.
Последвалите събития съставляват един от най-емоционалните разкази в Писанията. Можете да го прочетете в Алма, глави 8–16.
Днес бих искал да обмислите следните два въпроса:
Първо: „Какво мога да науча от Алма?“
Второ: „По какво си приличам с Амулик?“
Какво мога да науча от Алма?
Нека започна, като попитам всички минали, настоящи и бъдещи ръководители в Църквата на Исус Христос: „Какво можете да научите от Алма?“
Алма е един изключително надарен и способен мъж. Склонни сме да мислим, че той не се е нуждаел от ничия помощ. Но въпреки това, какво прави той, когато се връща в Амония?
Алма намира Амулик и го моли за помощ.
И я получава.
Поради каквито и да било причини, понякога ние като ръководители избягваме да търсим и молим за помощ нашите „Амулици“. Вероятно си мислим, че можем да свършим дадена задача по-добре сами, притесняваме се да не обременяваме другите или предполагаме, че те няма да искат да помогнат. Твърде често се колебаем да каним хората да използват дадените им от Бог таланти и да участват във великото дело на спасение.
Помислете си за Спасителя – започна ли Той да установява Своята Църква сам?
Не.
Посланието Му не е: „Стойте настрана. Сам ще се погрижа“. То по-скоро гласи: „Елате и Ме следвайте“. Той вдъхновява, кани, наставлява и след това вярва, че Неговите ученици ще „върш(ат) това, което (Го) видях(а) да върш(и)“. По този начин Исус Христос изгражда не само Своята Църква, но и Своите служители.
В каквото и призование да служите понастоящем – независимо дали сте президент на кворума на дяконите или президент на кол или област – за да постигате успехи, вие трябва да откривате своите „Амулици“.
Това могат да бъдат хора сред вашите конгрегации, които са скромни или дори незабележими. Може да изглежда, че не желаят или не могат да служат. Вашите „Амулици“ могат да са мъже или жени, млади или стари, неопитни, изморени или неактивни в Църквата. Но това, което може да не се вижда на пръв поглед, е, че те се надяват да произнесете думите: „Господ се нуждае от вас! Аз се нуждая от вас!“
Някъде дълбоко мнозина искат да служат на техния Бог. Те желаят да бъдат инструмент в Неговите ръце. Те искат да запретнат ръкави и да правят всичко по силите си, за да подготвят земята за завръщането на Спасителя. Те искат да изграждат Неговата Църква. Но не са сигурни как да започнат да го правят. Често пъти чакат да бъдат поканени.
Каня ви да си помислите за хората във вашите клонове и райони, в мисиите и коловете ви, които чакат да бъдат призовани да действат. Господ е полагал усилия с тях – подготвял ги е, смекчавал е сърцата им. Намерете ги, използвайки сърцето си.
Подайте им ръка. Учете ги. Вдъхновявайте ги. Канете ги.
Споделяйте с тях словата на ангела към Амулик, че благословията Господна ще почива върху тях и дома им. Може с изненада да откриете смел Господен служител, който в противен случай би останал незабелязан.
По какво си приличам с Амулик?
Докато някои от нас трябва да търсят своя Амулик, за други въпросът може да е: „По какво си приличам с Амулик?“
Вероятно през годините отдадеността ви на последовател е намаляла. Вероятно пламъкът на вашето свидетелство е отслабнал. Вероятно сте се отдалечили от Христовото тяло. Вероятно сте се разочаровали или дори таите гняв. Или, подобно на някои от хората в древната църква в Ефес, може да сте оставили „първата си любов“ – възвишените, вечни истини на Евангелието на Исус Христос.
Вероятно, подобно на Амулик, вие знаете в сърцето си, че Господ ви е призовавал много пъти, но вие не сте се вслушали.
И въпреки това, Господ вижда във вас това, което е видял и в Амулик – потенциала на един смел служител с важно за вършене дело и със свидетелство, което да бъде споделяно. Трябва да изпълните служба, която никой друг не би могъл да извърши като вас. Господ ви е поверил Своето свято свещеничество, което има божествения потенциал да благославя и въздига околните. Слушайте със сърцето си и следвайте подтиците на Духа.
Странстването на един член
Бях трогнат от преживяването на един брат, който се запитал: „Ще чуя ли, когато Господ ме призове?“ Ще нарека този прекрасен брат Дейвид.
Дейвид се кръстил в Църквата преди около 30 години. Отслужил мисия и след това следвал право. Докато учел и работел, за да изхранва семейството си, той попаднал на някаква информация относно Църквата, която го объркала. Колкото повече четял тези изпълнени с отрицание материали, толкова по-обезпокоен ставал. В крайна сметка поискал името му да бъде заличено от списъците на Църквата.
От този момент насетне, подобно на Алма в бунтарските си дни, Дейвид прекарвал доста време в спорове с членове на Църквата и в разговори онлайн с цел да оспорва техните вярвания.
Бил страшно добър в това.
Ще нарека един от членовете, с които той спорел, Джейкъб. Джейкъб винаги бил мил и проявявал уважение към Дейвид, но също така неотстъпно защитавал Църквата.
С течение на годините Дейвид и Джейкъб развили взаимно уважение и приятелство. Дейвид не знаел, че Джейкъб започнал да се моли за Дейвид и правел това в продължение на повече от десет години. Той дори включвал името на своя приятел в молитвите в храма Господен и се надявал сърцето на Дейвид да бъде смекчено.
С времето Дейвид започнал бавно да се променя. Започнал да си спомня нежните чувства на духовните преживявания, които бил имал, както и щастието, което чувствал като член на Църквата.
Подобно на Алма, Дейвид не бил забравил напълно евангелските истини, които бил приел преди. И подобно на Амулик, Дейвид чувствал, че Господ му подава ръка. Сега Дейвид бил партньор в една правна кантора – една престижна работа. Бил си изградил репутация като критик на Църквата и бил твърде горделив да помоли да бъде допуснат обратно.
Въпреки това, той продължавал да чувства поканата на Спасителя.
Приел присърце стиха от Писанията: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена“. Той се молил: „Скъпи Боже, искам отново да бъда светия от последните дни, но имам въпроси, които се нуждаят от отговори“.
Започнал да се вслушва в нашепванията на Духа и във вдъхновените отговори на приятели както никога преди това. Едно след друго, съмненията му се превръщали във вяра, докато си дал сметка, че отново има свидетелство за Исус Христос и Неговата възстановена Църква.
В този момент, той осъзнал, че ще успее да преодолее своята гордост и ще направи каквото е нужно, за да бъде приет отново в Църквата.
В крайна сметка, Дейвид влязъл във водите на кръщението и започнал да брои оставащите дни, докато храмовите благословии бъдат възстановени.
Щастлив съм да съобщя, че миналото лято благословиите бяха възстановени за Дейвид. Той отново е напълно активен в Църквата и служи като учител в Евангелски учения в своя район. Той използва всяка възможност да говори с другите за своята промяна, да поправя стореното от него зло и да свидетелства за Евангелието и Църквата на Исус Христос.
Заключение
Мои скъпи братя, мои скъпи приятели, нека търсим, намираме, вдъхновяваме и разчитаме на „Амулиците“ в нашите райони и колове. Има много „Амулици“ в Църквата днес.
Вероятно познавате такъв. Вероятно вие сте един от тях.
Може би Господ ви е нашепвал, насърчавайки ви да се върнете при първата си любов, да допринасяте, използвайки своите таланти, да упражнявате достойно свещеничеството и да служите рамо до рамо с останалите светии, за да се доближавате към Исус Христос и да изграждате царството Божие тук на земята.
Нашият възлюбен Спасител знае къде се намирате. Той познава сърцето ви. Той иска да ви спаси. Той ви подаде ръка. Просто отворете сърцето си за Него. Надявам се, че онези, които са се отклонили от пътеката на ученичеството дори и в малка степен, ще размишляват над добрината и благодатта Божии, ще виждат със сърцата си, ще се учат от Алма и Амулик и ще чуят следните променящи живота слова на Спасителя: „Ела и Ме следвай“.
Увещавам ви да се вслушате в Неговия призив, защото със сигурност ще пожънете жътва от небесата. Благословията Господна ще почива върху вас и дома ви.
За това свидетелствам и като Господен апостол ви давам своята благословия в името на Исус Христос, амин.