Да не би да забравиш
Насърчавам ви да си спомняте, особено в трудности, за моментите, когато сте усещали Духа и свидетелството ви е било силно, помнете духовните основи, които сте изградили.
Добър ден, скъпи братя и сестри. Колко бяхме благословени по време на тази конференция. Първата ми година като член на Кворума на дванадесетте апостоли беше много смиряваща за мен. Беше година на много работа, израстване и постоянни усилни молитви към моя Отец в небесата. Усещах молитвите на подкрепа от семейството ми, приятели и членове на Църквата по целия свят. Благодаря ви за вашите мисли и молитви.
Също така имах привилегията да се срещна със скъпи приятели – някои от миналото и много нови. След среща със скъп приятел, когото познавам и обичам от години, почувствах вдъхновение за подготовката на речта си за днес.
Когато се срещнахме, моят приятел ми довери, че има духовни терзания. Той чувстваше, че преживява, по негови думи, „криза на вярата“ и се обърна към мен за съвет. Бях благодарен, че той сподели чувствата и тревогите си с мен.
Той изрази голямото желание да чувства това, което е изпитвал някога духовно и което сега мислеше, че губи. Докато говореше, аз го слушах внимателно и се молех искрено, за да знам какво Господ би искал да му кажа.
Моят приятел, вероятно като някои от вас, си задаваше въпроса, толкова ясно изразен в песента от Неделното училище за деца: „Татко Небесни, Ти дали си там?“ За тези от вас, които може би се питат същото, бих искал да споделя съвета, който бих дал на моя приятел и се надявам, че вярата на всеки от вас ще бъде укрепена и ще намерите подновена решителност да бъдете отдадени ученици на Исус Христос.
Като начало искам да ви напомня, че сте син или дъщеря на любящ Отец в Небесата и че Неговата любов е неизменна. Знам, че е трудно да си спомняте даващите увереност чувства на любов, когато преживявате лични трудности и изпитания, разочарования или разбити мечти.
Исус Христос познава жестоките мъки и изпитания. Той даде живота Си за нас. Последните Му часове са изпълнени с непонятни за нас жестокости, но жертвата Му за всеки от нас е най-висшият израз на Неговата чиста любов.
Никоя грешка, грях или избор не биха променили любовта на Бог към нас. Това не означава, че греховното поведение е извинено, нито че не е нужно да се покайваме, когато извършваме грехове. Но не забравяйте, че Небесният Отец познава и обича всеки един от вас и винаги е готов да ви помага.
Докато размишлявах над положението на моя приятел, мислите ми се насочиха към следата дълбока мъдрост, разкрита в Книгата на Мормон: „И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“.
Свидетелствам, че „бездната на окаяността и безкрайната злочестина“ е място, на което никой не иска да бъде. И моят приятел чувстваше, че е на ръба.
Когато давам съвет на хора като него, аз преглеждам решенията, които са вземали през годините и които са ги накарали да забравят свещените преживявания, да отслабнат и да се съмняват. Насърчавам ги, както насърчавам и вас сега, да си спомняте, особено в трудности, за моментите, когато сте усещали Духа и свидетелството ви е било силно, помнете духовните основи, които сте изградили. Обещавам ви, че ако правите това и избягвате материали, които не изграждат и укрепват свидетелството или осмиват вярванията ви, тези ценни спомени за моментите, когато свидетелството ви е процъфтявало, ще се завърнат в паметта ви чрез смирена молитва и пост. Уверявам ви, че отново ще усетите сигурността и топлината на Евангелието на Исус Христос.
Всеки от нас първо трябва да укрепи себе си духовно и след това да укрепва останалите. Редовно размишлявайте над Писанията и не забравяйте мислите и чувствата, които имате, докато четете. Търсете и други източници на истина, но се вслушвайте в следното предупреждение от Писанията: „Но да (сте) учен(и) е добре, ако… се вслушват(е) в съветите Божии“. Посещавайте събранията в Църквата, особено събранието за причастието, вземайте от причастието и подновявайте заветите, включително обещанието да си спомняте винаги за Спасителя, за да може Неговият Дух да бъде с вас.
Без значение какви грешки сме допуснали и колко несъвършени чувстваме, че сме, винаги можем да благославяме и насърчаваме околните. Да протягаме ръка, предоставяйки Христова служба, може да ни помага да усещаме Божията любов дълбоко в сърцата си.
Важно е да си спомняме въздействащия съвет, намиращ се във Второзаконие: „Усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си“.
Поколенията ще усещат последиците от изборите, които правим. Споделяйте свидетелството си със семейството си, насърчавайте ги да си спомнят как са се чувствали, когато са разпознавали Духа в живота си и да записват тези чувства в дневници и лични истории, така че собствените им думи да могат, ако е необходимо, да им припомнят колко добър е бил Господ към тях.
Спомнете си, че Нефи и братята му се връщат в Ерусалим да вземат пиринчените плочи, съдържащи историята на народа им, донякъде за да не забравят миналото си.
Също така, в Книгата на Мормон Еламан дава на синовете си имената на „първите им родители“, за да не забравят Господната добрина:
„Ето, синове мои, аз бих желал да помните да спазвате заповедите Божии. … Ето, аз ви дадох имената на първите ни родители, които дойдоха от земята Ерусалим; и това направих, та да можете да си спомняте за тях, като се сетите за имената си; а щом си спомните за първите ни родители, да можете да си спомните за делата им; и като си спомните за делата им, да знаете, че е казано и също написано, че делата им бяха добри.
Ето защо, синове мои, аз бих желал да вършите това, което е добро, за да може и за вас да се каже и напише тъкмо тъй, както е казано и писано за тях“.
Много хора днес спазват същата традиция да дават на децата си имена на хора от Писанията или верни предци, като начин да ги насърчават да не забравят своето наследство.
Когато съм се родил, ми дали името Роналд А. Расбанд. Фамилията ми е в чест на предците на баща ми. Инициалът A в средата ми е даден, за да ми напомня за семейство Андерсен, предците на майка ми.
Моя пра-прадядо Янс Андерсен бил от Дания. И през 1861 г. Господ отвел до дома на Янс и Ане Катрин Андерсен двама мисионери, които споделили със семейството и 16-годишния им син Андрю посланието на възстановеното Евангелие. Така се поставило началото на едно наследство на вяра, което е благословило мен и семейството ми. Семейство Андерсен прочели Книгата на Мормон и скоро били кръстени. На следващата година те се вслушали в призива на пророка да прекосят Атлантика и да се присъединят към светиите в Северна Америка.
За съжаление Янс починал по време на пътуването през океана, но съпругата и синът му продължили към долината Солт Лейк, където пристигнали на 3 септември 1862 г. Въпреки техните трудности и скръб, вярата им била непоклатима, също както вярата на много от техните потомци.
В моя кабинет има картина, която така красиво изобразява едно символично напомняне за първата среща между моите предци и онези отдадени ранни мисионери. Решен съм да не забравя своето наследство и заради моето име завинаги ще помня тяхното наследство от вярност и жертва.
Никога не забравяйте, поставяйте под съмнение или пренебрегвайте свещените лични духовни преживявания. Планът на противника е да ни разсейва, за да не забелязваме духовните свидетелства, докато желанието на Господ е да ни дава светлина и да ни включва в делото Си.
Нека споделя с вас един личен пример относно тази истина. Ясно си спомням момента, когато получих подтик в отговор на усърдна молитва. Отговорът бе ясен и въздействащ. Обаче не успях незабавно да постъпя според подтика и след известно време започнах да се чудя дали това, което бях почувствал, беше истина. Някои от вас може също да са се хващали на тази заблуда на противника.
Няколко дни по-късно се събудих със следните въздействащи стихове от Писанията в ума си:
„Истина, истина ти казвам, ако желаеш допълнително доказателство, насочи мислите си към нощта, когато Ме призова в сърцето си. …
Не говорих ли мир на ума ти относно този въпрос? Какво по-велико доказателство можеш да имаш от това на Бога?“
Сякаш Самият Господ ми казваше: „Роналд, вече ти казах какво трябва да направиш. Сега го направи!“ Колко благодарен бях за това любящо действие на корекция и напътствие! Незабавно получих утеха от подтика и можех да продължа напред, знаейки в сърцето си, че молитвата ми беше получила отговор.
Споделям това преживяване, скъпи братя и сестри, за да ви покажа колко бързо умовете ни могат да забравят и как духовните преживявания могат да ни напътстват. Научих се да ценя такива моменти, „да не би да забравя“.
На моя приятел и на всички, които искат да укрепят вярата си, давам следното обещание: ако предано живеете според Евангелието на Исус Христос и Неговите учения, свидетелството ви ще бъде запазено и ще израства. Спазвайте заветите, които сте сключили, без значение какво правят хората около вас. Бъдете усърдни родители, братя и сестри, баби и дядовци, лели, чичовци и приятели, които укрепват обичните хора с лично свидетелство и които споделят духовни преживявания. Останете верни и непоколебими, дори когато бурите на съмнението нахлуват в живота ви чрез действията на другите. Търсете това, което назидава и ви укрепва духовно. Избягвайте фалшивите, така наречени „истини“, които се разпространяват бързо и не забравяйте да записвате чувствата си на „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“.
И по време на най-жестоките житейски бури не забравяйте своето божествено наследство като син или дъщеря на Бог или вашата вечна съдба един ден да се завърнете да живеете с Него, което надминава всичко, което светът може да ви предложи. Помнете следните мили и въздействащи думи на Алма: „Ето, аз ви казвам, братя мои, че ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, бих ви попитал, можете ли да се почувствате така и сега?“
Всички вие, които чувствате нуждата вярата ви да бъде укрепена, аз ви умолявам: не забравяйте! Моля ви, не забравяйте.
Свидетелствам, че Джозеф Смит е Божий пророк. Знам, че той е видял и говорил с Бог Отец и Неговия Син Исус Христос, точно както е записал със свои думи. Колко съм благодарен, че той не забрави да запише това преживяване, така че всички да можем да опознаем свидетелството му.
Давам своето тържествено свидетелство за Господ Исус Христос. Той живее, аз знам, че Той живее и стои начело на тази Църква. Знам тези неща за себе си, независимо от който и да е друг глас или свидетелство и се моля вие и аз никога да не забравяме свещените вечни истини и най-важното – че сме синове и дъщери на живи и любящи небесни Родители, които желаят да бъдем щастливи завинаги. Свидетелствам за тези истини в името на Исус Христос, амин.