Копнежът на душата
Всеки миг на скъпоценна молитва може да бъде свещено време, прекарано с нашия Отец, в името на Сина, чрез силата на Светия Дух.
През трудностите в смъртния живот никога не сме оставяни сами, за да вършим трудовете си, да водим битките си, да се справяме с противопоставяне или неотговорени въпроси. Исус Христос учи с една притча „как (хората) трябва всякога да се молят и да не отслабват“. Той разказва за един съдия, който не почитал Бога и не зачитал хората. Многократно една вдовица идвала при него, умолявайки го за справедливост спрямо противника ѝ. Известно време съдията не ѝ помагал. Но в резултат от нейните изпълнени с вяра, постоянни молби, съдията накрая си помислил: „Понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания“.
След това Исус обяснява:
„Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ … ?
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро“.
След това Господ задава следния въпрос: „Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“
Молитвата е изключително важна, за да развиваме вяра. Когато Господ дойде отново, ще намери ли хора, които знаят как да се молят с вяра и които са подготвени да получат спасение? „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. Ние сме чеда на любящ Небесен Отец и можем да се радваме на лично общуване с Него, когато се молим „с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа“ и след това действаме съгласно отговорите, които получаваме чрез подтиците на Светия Дух. Молим се с вяра, слушаме с вяра и се подчиняваме с вяра, за да можем да се научим да ставаме едно с Отеца и Сина.
Молитвата с вяра отваря пътя за получаване на славни, изпратени от небесата благословии. Спасителят учи:
„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;
защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори“.
Ако очакваме да получаваме, трябва да искаме, да търсим и да хлопаме. В своето търсене на истина Джозеф Смит прочита в Писанията: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена“. В отговор на неговата изречена с вяра молитва, небесата се разтварят. Бог Отец и Неговият Син Исус Христос Се спускат в слава и говорят на Джозеф, поставяйки началото на диспенсацията на пълнотата на времената. За нас, чудодейно изцеление, мощна защита, божествено познание, освобождаващо опрощение и скъпоценен мир са някои от отговорите, които получаваме, когато излеем „копнежа на душата си“ с вяра.
Молим се на нашия Отец в името на Исус Христос, чрез силата на Светия Дух, като така включваме всичките три личности от Божеството в своите молитви.
Молим се на нашия Небесен Отец и само на Него, защото Той е „Бог в небесата, Който е безпределен и вечен, от вечност до вечност,… основателят на небето и земята, и всичките неща, които са в тях“. Като наш Създател, Той ни дава заповеди „да Го обича(ме) и служ(им) Нему, единствения жив и истински Бог, и че Той трябва да бъде единственото същество, на което (ние) да се покланя(ме)“.
Когато се молите с вяра на Небесния Отец, „Той ще ви утеши в огорченията ви, … (и ще можете да) се угощава(те) с Неговата любов“. Президент Хенри Б. Айринг споделя, че молитвите на баща му, докато губел битката с рака, са го научили за изключително личната връзка между Бог и Неговите чеда:
„Когато болката стана изключителна, ние го намерихме сутринта на колене до леглото му. Той бе твърде слаб, за да може да се върне в леглото. Каза ни, че се бе молил на Небесния Отец, за да разбере защо трябва да страда толкова много, въпреки че винаги се е стараел да бъде добър. Каза, че е получил един мил отговор: „Бог се нуждае от смели синове“.
И така, той смело издържа до края, уповавайки, че Бог го обича, чува и ще му помага. Той бе благословен да узнае рано и никога да не забрави, че любящият Бог е винаги на една молитва разстояние“.
Молим се в името на Исус Христос, защото нашето спасение е в Христа и „няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“. Ние идваме при Отца в святото име на Исус Христос, защото Той е нашият Ходатай пред Отца и Той защитава нашето дело. Той страда, кървя и умря, за да прослави Своя Отец и Неговата милостива молба за нас направи възможно за всеки от нас да получи мир в този живот и вечен живот в идния свят. Той не иска да страдаме по-дълго или да изтърпяваме повече изпитания, отколкото е нужно. Той иска да се обръщаме към Него и да Му позволяваме да облекчава товарите ни, да изцелява сърцата ни и да очиства душите ни чрез пречистващата Си сила. Никога не трябва да изговаряме напразно името Му с наизустени и повтарящи се слова. Искрените молитви, казани в святото име на Исус Христос, са израз на нашата отдадена любов, нашата вечна благодарност и нашето непоклатимо желание да се молим така, както Се е молил Той, да правим това, което е правил Той и да станем подобни на Него.
Молим се чрез силата на Светия Дух, защото „Този, който иска в Духа, иска съгласно Божията воля“. Когато се молим с вяра, Светият Дух може да насочва мислите ни, за да може думите ни да са в хармония с Божията воля. „Не искайте нищо, с което можете да задоволите страстите си, но поискайте с непоколебима решителност да не се поддавате на никакво изкушение, а да служите на истинския и жив Бог“.
„Важно е не само да знаем как да се молим, но е също толкова важно да знаем как да получаваме отговора на молитвите си, да бъдем проницателни, будни, способни да виждаме ясно и да разбираме Божията воля и цел за нас“.
Президент Айринг споделя: „Молитвите ми са получавали отговор. Тези отговори бяха най-ясни, когато нещата, които желаех, бяха укротявани от силното желание да узная какво иска Бог. Именно тогава съзнанието долавя отговора на любящия Небесен Отец, произнесен с тих и тънък глас, отговор, който се изписва върху сърцето“.
Когато Спасителят влиза в Гетсиманската градина, душата Му е наскърбена дори до смърт. По време на агонията Си, единственият, към когото Той може да се обърне, е Неговият Отец. Той умолява: „ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“. Но допълва: „не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Макар и безгрешен, Спасителят е призован да „(изстрада) болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“, включително болестите и немощите на Своя народ. „(Той) страда според плътта, за да може да вземе върху Си греховете на Своя народ, за да може да изличи техните прегрешения чрез силата на избавлението Си“. Той три пъти Се моли: „Нека бъде Твоята воля“. Чашата не Го отминава. Чрез една смирена, изпълнена с вяра молитва, Той бива укрепен да продължи напред и да изпълни божествената Си мисия да се подготви за нашето спасение, за да може ние да се покайваме, да повярваме, да се подчиняваме и да придобием благословиите на вечността.
Отговорите, които получаваме в молитва, може да не са това, което желаем. Но в случаи на беда молитвите ни стават опора от любов и нежна милост. Когато се молим, можем да бъдем укрепвани да продължаваме напред и да изпълняваме всичко, което се изисква от нас. Господ казва на Своите светии, живеещи в опасни времена: „Нека сърцата ви се утешат,… защото всяка плът е в ръцете ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“.
Независимо дали се молим насаме, със семействата си, в църквата или в храма, независимо дали се молим със съкрушено сърце и каещ се дух, търсейки опрощение, небесна мъдрост или просто силата да устояваме, ние винаги се молим с изпълнени сърца, обърнати непрестанно към Бог, за нашето благосъстояние и това на всички около нас. Искрените желания, изказани в дух на благодарност за изобилните благословии и благодарност за житейските уроци, вдъхват в сърцата ни непоклатима вяра в Христа, „светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“.
Молитвата е дар от Бога. Никога не трябва да се чувстваме изгубени или сами. Свидетелствам, че всеки миг на скъпоценна молитва може да бъде свещено време, прекарано с нашия Отец, в името на Сина, чрез силата на Светия Дух. В святото име на Исус Христос, амин.