Господ Исус Христос ни учи как да се молим
Когато отправяте молитви, наистина ли се молите или само казвате молитвите?
През 1977 г. служих на пълновременна мисия в Куско, Перу. Моят колега и аз получихме разрешение да заведем всички мисионери от зона Куско до величествените руини в Мачу Пикчу.
Към края на обиколката на руините някои мисионери изявиха желание да отидат до моста Инка, който е част от планински маршрут. Веднага почувствах в сърцето си как Духът ми нашепва да не ходя там. Маршрутът върви по склона на една планина на височина 610 метра. На няколко места пътеката е толкова тясна, че само един човек може да премине. Моят колега и аз им казахме, че не трябва да ходим до моста Инка.
Въпреки това, другите мисионери настояваха да отидем. Молбите им ставаха все по-настоятелни и въпреки нашепванията на Духа, аз се поддадох на натиска и им казах, че ще отидем на моста, но само, ако много внимаваме.
Тръгнахме по пътеката, водеща към моста Инка, като аз бях последен и първоначално всички вървяха бавно, както се бяхме разбрали. След това обаче мисионерите започнаха да се движат много бързо и дори да тичат. Те пренебрегнаха молбата ми да забавят ход. Чувствах се задължен да ги настигна и да им кажа, че трябва да се върнем. Намирах се твърде назад и трябваше да тичам бързо, за да ги настигна.
Когато стигнах до един завой, където пътеката бе твърде тясна за двама души, видях един мисионер да стои неподвижно с гръб към скалата. Попитах го защо стои там. Той ми каза, че е получил внушението да остане на това място за момент и че аз трябва да продължа.
Чувствах, че спешно трябва да настигна тези пред нас, така че той ми помогна да се разминем и аз тръгнах надолу по пътеката. Забелязах, че земята бе покрита със зеленина. Стъпих с десния си крак и докато падах, осъзнах, че няма земя под зеленината. Отчаяно се хванах за няколко клона, които бяха под пътеката. За момент видях на около 600 метра под себе си река Урубамба, пресичаща Свещената долина на инките. Имах чувството, че силите ме напускат и че съвсем скоро няма да мога да се задържа. В този момент отправих сърдечна молитва. Беше кратка молитва. Отворих уста и казах: „Отче, помогни ми!“
Клоните не бяха достатъчно здрави, за да издържат тежестта на тялото ми. Знаех, че краят е близо. В същия момент, когато вече щях да падна, усетих как една здрава ръка хвана моята и ме издърпва нагоре. С тази помощ аз можах да подновя усилията си и да се върна на пътеката. Мисионерът, когото бях задминал, ме спаси.
Но в действителност нашият Небесен Отец ме спаси. Той чу гласа ми. Преди това аз бях чул гласа на Духа три пъти да ми казва да не ходя до моста Инка, но не Му се бях подчинил. Бях в шок, пребледнял и не знаех какво да кажа. Тогава си спомних, че другите мисионери са пред нас, така че тръгнахме да ги търсим и като ги намерихме, им казахме какво ми се бе случило.
Върнахме се до Мачу Пикчу много внимателно и в мълчание. По пътя обратно аз продължих да мълча и ми дойде мисълта, че Той обърна внимание на моя глас, но аз не бях обърнал внимание на Неговия. Усетих дълбока болка в сърцето си, затова, че не бях се подчинил на гласа Му и в същото време голяма благодарност за Неговата милост. Той не приложи правосъдието Си спрямо мен, но в голямата Си милост спаси живота ми (вж. Алма 26:20).
В края на деня, когато стана време за личната ми молитва, аз се молих сърдечно на „Отец на милости(те) и Бог на всяка утеха“ (2 Коринтяните 1:3). Молих се с „искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа“ (Мороний 10:4).
Рано сутринта на същия ден се бях молил с устните си, но когато бях на път да загина, Му се молих със сърцето си. Замислих се за живота си до този момент. Открих, че в много случаи нашият Небесен Отец е проявявал милост към мен. Той ме научи на много уроци през онзи ден в Мачу Пикчу и в Куско, Перу. Един от най-важните уроци бе, че аз винаги, винаги трябва да се моля „с искрено сърце, с истинско намерение и (упражнявайки вяра) в Христа“.
Веднъж Господ Исус Христос „се мол(и) на едно място“ и „след като свърш(ва) молитвата, един от Неговите ученици Му каз(в)а: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Тогава Той учи учениците Си как да се молят. А днес Той учи вас и мен да се молим, като си Го представяме да се моли в Гетсиманската градина, казвайки „обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Когато се молите, дали наистина, истински желаете „не Моята воля, а Твоята да бъде“?
Павел описва как Исус се моли „по време на земния си живот“, особено в Гетсиманската градина: „Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си“ (Евреите 5:7). Когато отправяте молитви, наистина ли се молите или само казвате молитвите? Повърхностно ли се отнасяте към молитвите си?
Исус се моли с дълбоко чувство и говори със Своя Отец. „И когато и Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори“ (Лука 3:21). Когато се молите, чувствате ли сякаш небето се отваря? Кога за последен път сте чувствали подобна връзка с небесата?
Исус се подготвя да взема важни решения, като се моли на Своя Отец.
„През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души“ (Лука 6:12–13).
Подготвяте ли се да вземате важни решения, като се молите на вашия Небесен Отец? Подготвяте ли се за самата молитва?
Когато Исус идва на американския континент, Той учи хората да се молят. „И Исус им каза: Продължавайте да се молите, при все че те не бяха спирали да се молят“ (3 Нефи 19:26).
Исус ни кани: „Моли се винаги“ (У. и З. 10:5). Исус знае, че нашият Небесен Отец чува и ни дава онова, което е най-добро за нас. Защо понякога ние не искаме да го приемем? Защо?
В момента, в който кажем „Небесни Отче“, Той чува молитвите ни и отговаря по съпричастен начин на нашите нужди. И така Неговите очи и Неговите уши са съсредоточени върху вас. Той чете мислите ни и познава чувствата в сърцата ни. Нищо не можете да скриете от Него. Прекрасното е, че Той ви вижда с очи на любов и милост – любов и милост, които ние не можем напълно да разберем. Но любовта и милостта са с Него от момента, когато кажете: „Небесни Отче“.
Затова времето за молитва е много, много свещено. Той не казва: „Не, сега няма да те слушам, понеже се обръщаш към Мен, само когато имаш трудности“. Само хората правят така. Той не казва: „О, не можеш да си представиш колко съм зает сега“. Само хората казват така.
Моята надежда и молитва е да можем да се молим както Исус ни учи, в името на Исус Христос, амин.