Ще нося светлината на Евангелието в дома си
Можем да носим светлината на Евангелието в своите домове, училища и работни места, ако търсим и споделяме положителни неща за другите.
В отговор на поканата на сестра Линда K. Бъртън от общата конференция през април много от вас сте се включили в добри и щедри милосърдни дела, насочени към посрещане нуждите на бежанците във вашия район. Дали прости, лични усилия или обществени програми, тези дела са породени от любов. Докато отделяхте време, таланти и средства, вие и бежанците чувствахте облекчение. Изграждането на надежда, вяра и все по-силни чувства на обич между получаващия и даряващия са неизбежните плодове на истинското милосърдие.
Пророкът Мороний ни казва, че милосърдието е важна черта на онези, които ще живеят с Небесния Отец в селестиалното царство. Той пише: „И ако нямате милосърдие, вие не можете по никакъв начин да бъдете спасени в царството Божие“.
Разбира се, Исус Христос е съвършеният пример за милосърдие. През доземния живот готовността Му да бъде наш Спасител, Неговите взаимоотношения през целия Му земен живот, върховният Му дар на Единението и продължаващите Му усилия да ни върне при нашия Небесен Отец са най-висшият израз на милосърдие. Той действа, съсредоточен върху едно: любовта към Неговия Отец, изразявана чрез любовта Му към всички нас. Когато Го питат коя е най-голямата заповед, Исус отговаря:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Тази е първа и най-голяма заповед.
А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.
Един от най-важните начини, по които можем да развиваме и показваме обич към ближните си, е като сме великодушни в мислите и словата си. Преди няколко години една скъпа приятелка отбеляза: „Най-великата форма на милосърдие може да е да се въздържаме от критики“. Това е валидно и днес.
Неотдавна, докато тригодишната Алиса гледаше филм с братята и сестрите си, тя отбеляза с озадачено изражение: „Мамо, това пиле е странно!“.
Майка ѝ погледна екрана и усмихнато отговори: „Скъпа, това е паун“.
Подобно на това незнаещо тригодишно дете, понякога гледаме другите с непълно или неточно разбиране. Може да наблягаме на различията и недостатъците на хората около нас, докато нашият Небесен Отец вижда чедата Си, създадени по Неговия вечен образ, като хора с великолепен и славен потенциал.
Президент Джеймс E. Фауст казва: „Колкото повече остарявам, толкова по-малко съм склонен да критикувам“. Това ми напомня за отбелязаното от апостол Павел:
„Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак (пораснах), напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат“.
Когато виждаме по-ясно собствените си несъвършенства, ставаме по-малко склонни да виждаме другите „неясно, като в огледало“. Искаме да използваме светлината на Евангелието, за да гледаме на другите подобно на Спасителя – със състрадание, надежда и милосърдие. Ще дойде денят, когато изцяло ще разбираме сърцата на другите и ще бъдем благодарни да ни бъде оказана милост по същия начин, по който сме имали милосърдни мисли и слова за другите през този живот.
Преди няколко години отидох да карам кану с група млади жени. Тъмносините езера, заобиколени от зелени, гористи хълмове и каменисти скали, бяха зашеметяващо красиви. Водата блещукаше по греблата ни, когато ги потапяхме в бистрите води, а слънцето топло грееше, докато леко се носехме по езерото.
Обаче, скоро облаци затъмниха небето и започна да духа силен вятър. За да можем изобщо да се движим напред, трябваше да гребем надълбоко, без паузи между загребванията. След няколко мъчителни часа изтощително гребане ние накрая стигнахме до друга част на голямото езеро и за наше учудване и радост открихме, че вятърът духаше в желаната от нас посока.
Ние бързо се възползвахме от този дар. Извадихме малък брезент и завързахме два от краищата му за дръжките на греблата, а другите краища за краката на съпруга ми, които той протегна над борда на кануто. Вятърът наду импровизираното платно и ние потеглихме!
Когато младите жени в другите канута видяха с каква лекота се движехме, те набързо направиха собствени импровизирани платна. Стана ни леко на сърцата, смеехме се и чувствахме облекчение, благодарни за почивката след изпитанията на деня.
Колко подобен на този величествен вятър може да бъде искреният комплимент от приятел, бодрият поздрав от родител, одобрителното кимване от брат или сестра или отзивчивата усмивка на колега или съученик, като всички тези неща усилват „вятъра в платната ни“, докато се борим с трудностите в живота! Президент Томас С. Монсън изразява това по следния начин: „Ние не можем да променим посоката на вятъра, но можем да нагласим платната според него. За максимално щастие, мир и удовлетворение нека да изберем позитивно отношение“.
Думите имат удивителна сила да окриляват, но и да съкрушават. Вероятно всички можем да си спомним негативни думи, които са ни отчайвали, а също и други изричани с любов думи, които са окрилявали душите ни. Ако избираме да казваме само това, което е положително за и на другите, това ще насърчава и укрепва хората около нас и ще им помага да следват примера на Спасителя.
Докато бях малко момиче в Неделното училище за деца, усърдно се мъчех да избродирам една проста поговорка, която гласи: „Ще нося светлината на Евангелието в дома си“. Един делничен следобед, докато с момичетата промушвахме иглите нагоре-надолу през плата, нашата учителка ни разказа историята за едно момиче, което живяло на хълм от едната страна на долина. В края на всеки следобед тя забелязвала на хълма в другия край на долината една къща, която имала блестящи, златни прозорци. Нейният дом бил малък и леко занемарен и момичето си мечтаело да живее в онази красива къща с прозорци от злато.
Един ден момичето получило позволение да отиде с колелото си до другия край на долината. Тя нетърпеливо почнала да го кара, докато достигнала до къщата със златните прозорци, на която от толкова време се била възхищавала. Но, когато слязла от колелото си, тя видяла, че къщата е изоставена и порутена, с високи плевели в двора, а прозорците били обикновени и мръсни. Натъжена, тя погледнала към дома. За своя изненада, тя видяла къща със златни прозорци на хълма в другия край на долината и скоро осъзнала, че това е нейният дом!
Понякога, също като това младо момиче, ние гледаме това, което другите вероятно имат или са и чувстваме, че ни превъзхождат. Започваме да гледаме само към версиите на живота, представени в Pinterest или Instagram или се въвличаме в мисли за съревноваване на работното място или в училище. Обаче, когато отделяме време, за да „бро(им) благословиите си“, ще виждаме много по-ясно и ще осъзнаваме добротата на Бог към всички Негови чеда.
Независимо дали сме на 8 или 108, можем да носим светлината на Евангелието там, където сме, независимо дали в небостъргач в Манхатън, жилище, изградено върху колове в Малайзия или юрта в Монголия. Можем да решим да търсим доброто в другите и в обстоятелствата около себе си. Младите и не толкова младите жени по целия свят могат да проявяват милосърдие, когато избират да използват думи, които насърчават увереност и вяра в другите.
Старейшина Джефри Р. Холанд разказва за един млад мъж, който в ученическите си години бил обект на подигравки от връстниците си. След известно време той се преместил, записал се в армията, получил образование и станал активен в Църквата. Този период от живота му бил белязан с изключителни успехи.
След няколко години той се завърнал в родния си град. Обаче, хората отказали да признаят колко по-зрял и по-добър е станал. За тях той все още бил същият човек и те се отнасяли с него както преди. В крайна сметка, този добър човек се свил дотолкова, че се превърнал в бледо копие на успелия човек, който бил преди, без да успее да използва прекрасно развитите си таланти, за да благославя хората, които отново му се подигравали и го отхвърляли. Каква загуба и за него, и за общността!
Апостол Павел учи: „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове“. Усърдната любов, т.е. любов от цялото ни сърце, се проявява, когато забравяме грешките и провалите на другите, вместо да таим обида или да напомняме на себе си и на другите за недостатъци от миналото.
Наше задължение и привилегия е да приемаме, че всички ние вървим напред, като се стремим да ставаме по-подобни на нашия Спасител Исус Христос. Колко е вълнуващо да се види светлината в очите на човек, който е разбрал Единението на Исус Христос и прави истински промени в живота си! Мисионерите, които са изпитали радостта да видят обърнал се във вярата човек да влиза във водите на кръщението и после да прекрачва прага на храма, са свидетели за благословиите от това да позволяваме на другите да се променят и да ги насърчаваме. Членовете, които приветстват новите членове, които вероятно са били считани за неподходящи за царството, намират силно удовлетворение, когато им помагат да чувстват Господната любов. Великата красота на Евангелието на Исус Христос е в това, че вечният напредък е възможен – не само ни се позволява да се променяме към по-добро, но също биваме насърчавани и дори ни се заповядва да продължаваме да се стремим да ставаме все по-добри, докато достигнем съвършенство.
Президент Томас С. Монсън съветва: „По стотици малки начини всички вие можете да носите мантията на милосърдието. … Вместо да се съдим (и) да се критикуваме (едни) други, нека изразяваме чистата любов Христова към нашите спътници по време на това житейско пътуване. Нека осъзнаем, че всеки дава най-доброто от себе си, за да се справя с предизвикателствата, които среща по пътя си, и нека ние да дадем най-доброто от себе си да помагаме“.
Изпълненият с милосърдие човек е търпелив, мил и доволен. Милосърдният поставя другите на първо място, той е смирен, упражнява самоконтрол, търси доброто в другите и се радва, когато някой се справя добре.
Като сестри (и братя) в Сион обещаваме ли „във едно да работим… да бъдем… сърдечни и нежни, любящи, за да благославяме в името на Спасителя“? Можем ли с любов и силна надежда да търсим и приемаме красотата в другите, като им позволяваме и ги насърчаваме да напредват? Можем ли да се радваме на постиженията на другите, докато продължаваме да работим по собственото си израстване?
Да, можем да носим светлината на Евангелието в своите домове, училища и работни места, ако търсим и споделяме положителни неща за другите и не обръщаме внимание на несъвършенствата. Изключителна благодарност изпълва сърцето ми, когато си мисля за покаянието, което нашият Спасител Исус Христос направи възможно за всички нас, които неизменно сме съгрешили в този несъвършен и понякога труден свят!
Свидетелствам, че като следваме Неговия съвършен пример, можем да получим дара на милосърдието, което ще ни носи велика радост в този живот и обещаната благословия на вечния живот с нашия Отец в небесата. В името на Исус Христос, амин.